Тази година една от високо ценените български галерии - Градската художествена галерия "Борис Георгиев" - Варна, отбелязва 70 години от своето откриване. Замислена от ентусиазирани варненски художници още преди 1944 г., през 1950 г. Галерията отваря за пръв път врати и с това променя културния живот в морския град.

Цялата 2020 г. ще мине под знака на 70-годишнината, а първото събитие от този празничен календар е особено мащабно - голяма изложба на варненски художници от фонда на Галерията, която ще бъде официално открита на 21 януари и ще остане експонирана до края на февруари.

ХРИСТО КАВАРНАЛИЕВ, Стара Варна 1, 1936 г

В тази изложба ретроспекция са събрани произведения на 85 художници от Варна, разположени в залите на целия първия етаж.

Експозицията включва картини на тримата изявени маринисти от Варна Георги Велчев (1891-1955), Христо Каварналиев (1894-1951) и Георги Урумов (1891-1956). От школата на варненските маринисти са и Иван Радинов (1877-1966), Милен Сакъзов (1903-1975), Петър Францов (1920-1959). Представени са творби на Янко Маринов (1907-2001) - основател на Галерията и пръв неин директор, на Чанко Петров (1902-1985), както и на Константин Щъркелов (1888-1961) и Бронка Гюрова (1910-1995), които за кратък период са били членове на Дружеството на варненските художници.

ДАРИЯ ВАСИЛЯНСКА, Разходка 1985 г.

Изкуството на 60-те години във Варна е представено с картините на Дария Василянска (1928-2017), Маргарита Денева (1931), Христо Веков (1930-2017), Ангел Атанасов (1921-2014), Йордан Йорданов (1930-1999), които в творбите си отразяват различни сюжети и теми от морския град.

Още

Почина големият български художник Ванко Урумов

През 70-те години започва своя творчески път едно силно поколение в изкуството, което внася по-модерен и нов подход в пластическото и тематичното изграждане на картинния образ. Водеща тенденция е асоциативното въздействие, по-голямата многоплановост и сложност на образа, повишаването на ролята на документалното и предметно начало и завръщането към някои традиционни национални стойности.

Това е особено видимо в споменатия период при художниците, формирали Варненската графична школа и новите тенденции в скулптурата и живописта като Ванко Урумов (1941-2020), Александър Капричев (1945-2008), Стоимен Стоилов, Емануил Попгенчев (1942-2010) и Снежина Попгенчева (1943-2005), Альоша Кафеджийски, Кина Петрова. На Ванко Урумов е отделена специална зала In memoriam.

ПЕТЬО МАРИНОВ, НЛО (Ванко Урумов), 1981 г.

МИЛКО БОЖКОВ, Втори рунд, 1980 г.

Изкуството на поколението от 80-те години смело руши предходната жанрова определеност, притежава неочаквани ракурси и съпоставки в различни мащабни съотношения, а и едно по-задълбочено проникване в същността на идеята.

Художници като Георги Лечев, Милко Божков, Димитър Трайчев, Мария Зафиркова, Владимир Иванов, Мария Чакърова, Калия Йорданова, Петьо Маринов, Александър Капричев, Володя Вълчев (1953-2000), Васил Василев, Веселин Начев, Сашо Анастасов, Валери Чакалов, Валентин Петров, Петко Петков, Лора Маринова, Цветана Векова, Пламен Монев, са представени с многопланови метафорични композиции, в които виждаме от богато нюансираната мазка до монохромното конструктивно живописно изграждане, от камерните лирични интонации до големите и общозначими философски прозрения и обобщения.

АЛЬОША КАФЕДЖИЙСКИ, Фигура на мъж, 1982 г.

МАРИЯ ЗАФИРКОВА, В новото ателие, 1978 г.

С графики в експозицията участват Стоимен Стоилов, Георги Лечев, Борислав Кузманов, Венцеслав Антонов.

Скулптурата е представена в изложбата с произведенията на Васил Ставрев (1899-1983), Веселин Начев (1920-2016), Альоша Кафеджийски, Иван Иванов - Ивани, Венелин Иванов, Кирил Янев, Стойчо Никифоров, Илия Янков, Пламен Аврамов, Пламен Братанов, Веселин Костадинов, Явор Пенев и др.

МАРГАРИТА ДЕНЕВА, Спокойствие, 1975 г.

ГЕОРГИ ЛЕЧЕВ, Яйцето, 1985 г.

В изложбата са представени различни стилове в изкуството на варненските художници - като реализма на 50-те години, неоекспресионизма от 80-те години, метафоричната живопис от 80-те и 90-те години, синтетичния кубизъм на Емануил Попгенчев, неопримитивизма на Дария Василянска, абстрактния експресионизъм на Александър Капричев, информалната живопис, в която Милко Божков работи от 80-те години насам, абстрактно експресионистичните работи на Исмет Терзи от последното десетилетие.

Процесите в най-новото изкуство са представени от кръга на автори като Иван Минчев, Стефка Георгиева, Робърт Баръмов, Тереза Зиковска, Албена Коева, Галина Станева, Цветан Кръстев, Стефан Кулев, Лиана Димитрова, които показват разширяващия се диапазон на проблеми и постижения в изкуството в последните десетилетия. В експозицията могат да се видят и множество нови имена, което показва постъпленията и даренията на Галерията от последните години.

ИСМЕТ ТЕРЗИ, Абстрактна композиция I, 2017 г.

"Изложбата на варненски художници от фонда на Галерията ни прави съпричастни към историята и към днешните посоки в изкуството, с които художниците от Варна отразяват в своите произведения сложното и динамично време, в което живеем" - обобщава замисъла на изложбата изкуствоведът Пламена Рачева, директор на Галерията.

При откриването на изложбата на 21.01. от 18:00 ч. ще бъдат връчени свидетелства за дарения на художниците, които обогатиха фонда на Градската художествена галерия през последните пет години. За приятелите и гостите на Галерията струнен квартет от Националното училище по изкуствата "Добри Христов" - Варна ще поднесе музикален поздрав.

ВЕСЕЛИН НАЧЕВ, Синтетичен рай, 1985 г.

ВЕНЕЛИН ИВАНОВ, Обелиск, 1990 г.

Градската художествена галерия - Варна е създадена с протокол от 12 януари 1944 г. с дарения на местни художници и частни лица. Сред учредителите са Кирил Шиваров, Янко Маринов, Константин Щъркелов, Александър Дякович. Официалното откриване е през март 1950 г. От 1988 г. Галерията се помещава в сградата на бившата Първа мъжка гимназия в града. От 1999 г. носи името на художника Борис Георгиев от Варна (1888-1962).

ДИМИТЪР ТРАЙЧЕВ, Изкуствено осветление, 1980 г.

ВЕСЕЛИН НАЧЕВ, Синтетичен рай, 1985 г.

Експозицията е разположена в трите етажа с обща площ 3000 m2. В нея са представeни произведения на едни от най-големите български художници от 19. и 20. век - сред тях са Иван Мърквичка, Стефан Иванов, Цено Тодоров, Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Стоян Венев, Илия Петров, Дечко Узунов, Найден Петков, Владимир Гоев, Георги Божилов, Кирил Шиваров, Любомир Далчев, Андрей Николов, Георги Апостолов, както и на варненските художници, чиято експозиция е представена в пълнота с изложбата "Варненски художници от фонда на ГХГ - Варна".

АЛЕКСАНДЪР КАПРИЧЕВ, Импровизация, 1985 г.

КИНА ПЕТРОВА, Чаша, 1983 г.

Галерията притежава колекция от девет картини на Анселм ван Хуле от 17. век, портрети на представители от страните, подписали Вестфалския мирен договор през 1648 г. след Тридесетгодишната война - дарения от фамилията на дипломата Иван Станчов, както и колекция от 14 произведения на Борис Георгиев, дарени от дъщерята на художника Вирджиния Джакомети.

Градската художествена галерия - Варна е домакин на Международното биенале на графиката, на Международното триенале на акварела, на Международния фотографски салон Варна и на значими гостуващи изложби от България, Европа и света.

ЕМАНУИЛ ПОПГЕНЧЕВ, Замръзнали птици, 1980-те години

ГЕОРГИ УРУМОВ, Бряг, около 1930 г.

Градската художествена галерия "Борис Георгиев" - Варна е музей, който функционира като културен институт. В нея се провеждат и събития от програмите на Международния музикален фестивал "Варненско лято", Международния театрален фестивал "Варненско лято", Европейския музикален фестивал - Варна, Международния Майски хоров конкурс - Варна.

Всичко за празничната година на галерията ще намерите ТУК