Джордж Майкъл, иконата на поп музиката, чиято звезда навремето изгря в ролята му на фронтмен на легендарното дуо Wham!, угасна в съня си тази Коледа на 53-годишна възраст. "Last Christmas" (в превод - "Миналата Коледа") - може би най-известният хит на Wham! - вече няма да ни навява приятни, едновременно романтични и тъжни, спомени, както досега, а ще ни звучи единствено и само тъжно. Не е нужно да описваме иронията в тази ситуация - всеки я разбира.

Независимо дали е било съзнателно или не, със сигурност почти няма човек, чието детство или юношество е преминало през 80-те или 90-те години на миналия век, който да не е чувал негова песен, или да не е гледал поне един от видео клиповете му (освен ако не е живял в пещера). Ако ви цитираме заглавията на най-известните му песни, най-вероятно ще кажете нещо от сорта на: "Не го знам това парче, никога не съм го слушал." Но ако същото парче зазвучи в стерео уредбата, веднага ще го разпознаете, а нищо чудно и да се сетите за нещо ваше си, и на лицето ви да изгрее леко срамежлива, но искрена усмивка. Помните ли онази вече поостаряла шега, че повечето бебета набор 1991 - 1992 г., са заченати на фона на "Nothing Else Matters", легендарната балада на Metallica от едноименния албум, известен още като "Черният албум"?

А, като заговорихме за клиповете на Джордж Майкъл, трябва да признаем, че за времето си те винаги са били на върха на визуалното изкуство. Ето и една скромна селекция на няколко от тях, както и някои интересни факти, съпътствали създаването им:

"Outside"

"Клипът към тази песен е един вид проява на самоирония от страна на легендарния певец, който, месеци преди заснемането на видеото, е арестуван в обществена тоалетна заради това, че "се е опитал да склони полицейски служител към сексуален акт", пише The Independent. Това, разбира се, е удобен повод за медиите да превърнат ситуацията в скандал с чудовищни пропорции.

В интервю за популярното във Великобритания телевизионно шоу на Майкъл Паркинсън, Джордж Майкъл се шегува, че след този инцидент вече дори "не смее да мастурбира, ако преди това не се е обадил на адвоката си за разрешение". В клипа към Outside той танцува в мъжка тоалетна, облечен в полицейска униформа, а в останалите кадри ни показва записи от камери за сигурност, които заснемат различни двойки в разгара на "любовната игра", на която се отдават без капка свян, и то на публични места. "Омръзна ми вкъщи, омръзна ми [да го правим] на кухненската маса!", пее Майкъл в песента. "Нека излезем на открито!"

"Fastlove"

В тази песен, когато Майкъл пее редовете:

"Приятелите ми вече си имат приятелки и сега всички те си имат бебета. А единственото, което аз искам, е просто да се позабавлявам",

изглежда не се преструва.

Отново пред камерите на Паркинсън, на въпроса дали иска да бъде баща, именитият певец отговаря, че:

"...всеки човек изпитва тази нужда в даден момент и даже аз самият исках това, когато се намирах в 20-те години на своя живот, обаче, впоследствие, споделя той, с напредването на възрастта, осъзнах че предвид непредсказуемия си характер, може би няма да бъда най-добрия родител на света. Също, с течение на времето стигнах до извода, че да имаш деца "на всяка цена", не е най-важното в живота на човека. Най-важното, според мен, е да оставиш нещо след себе си - без значение какво. За хората, притиснати от злободневието и непрестанната борба да свържат двата края, казва той, единственият начин това да се случи, е да оставиш поколение след себе си, а за други - да изпееш мелодии, или пък да нарисуваш картини, които ще се помнят десетилетия след като си отидеш."

На първо четене, казаното от него може би звучи доста лицемерно и грубо спрямо обикновените хора, които никога няма да могат да си купят всичко, което искат, да се возят в лимузина и да имат милиони в сметката си. И най-вероятно е така, но не можем да отречем факта, че Джордж Майкъл определено успя да остави нещичко след себе си и музиката му ще продължава да се слуша по целия свят дълго след кончината му. Не можем да съдим човек, който не само вярва в това, което казва, но и го доказва на практика чрез делата си - и, ако имаме смелостта да бъдем честни пред себе си, продължава да го прави дори след смъртта си.

Често ненавиждан, и от "тези", и от "онези" - нека си го признаем: много от нас са способни да намразят нечие творчество, когато разберат, че сексуалната ориентация на изпълнителя не е по вкуса им. Може би само Фреди Меркюри е способен да надвие подобни предубеждения. А защо го може все още? Заради творчеството и уникалния си глас, разбира се.

А като стана дума за Фреди Меркюри, и до ден днешен повечето хора смятат, че Джордж Майкъл е единственият певец, който можеше успешно да интерпретира песните на Фреди. И той го доказа още там - на 20-и април 1992 г. на стадион "Уембли" по време на концерта в памет на легендарния фронтмен на Queen, рамо до рамо с Брайън Мей и останалите от групата.

Но защо по-горе казахме, че Майкъл е ненавиждан от "тези или онези"?

Самият той разказва, че в ранните години на живота си се е смятал за бисексуален, като същевременно никога не е имал истински чувства към никой от мъжете или жените, с които се е срещал - нещо, за което си дава сметка години по-късно. В края на 20-те години от живота си той се влюбва за пръв път (артистът не споделя в кого, но само казва, че това е мъж). Тогава той разбира, че определено не е бисексуален.

Неписано правило е, че хората с хетеросексуална ориентация трудно приемат хомосексуалните отношения между други индивиди. Но това е разбираемо - такива са нормите, това изисква моралът, това повелява обществото. Дори проблемът да не е в нашия двор, въпреки всичко ние сме против тези неща и това е положението. Ясно е защо средностатистическият Джон би смръщил чело, когато му се напомни, че "момчето на телевизионния екран е обратен".

Но, когато стане дума за Джордж Майкъл, който никога не е криел, че е гей, защо голяма част от хората, които са с хомосексуална ориентация, също повдигат вежди ако някой спомене името му? Наистина, няма логика, но във времена, в които сексуалните отношения могат да ти донесат доста ползи (питайте хората от артистичните среди), не е чудно защо наблюдаваме доста наши съотечественици, които парадират с нестандартната си ориентация - чак до степен, до която те карат да се чудиш дали наистина си вярват.

В интервю пред британската телевизия, Джордж Майкъл е откровен за пореден път:

"Когато бях по-млад, си мислех, че щом си гей, трябва да демонстрираш това на всяка цена - жестовете, гласът, гримът... Но в последствие осъзнах, че мъжът е създаден да бъде мъж и е излишно той да се държи като жена, независимо кой от двата пола го привлича. Това е детинско и незряло. Мъжете, които ме харесват, ме харесват именно защото искат да видят мъж пред себе си. Ако искаха да са с жена, най-вероятно щяха да са хетеросексуални."

Дълги години Майкъл гради имидж на секс символ, а продуцентите на някои от неговите клипове, какъвто е случаят с видеото към "Faith" от 1987-а, съвсем умишлено се стремят да го представят като сексуален обект и то главно пред мъжката аудитория. "Клипът показва Джордж, облечен в дънки, кожено яке, очила тип "бъбрек" и каубойски ботуши", пише Independent. Боб Бачелър и Скот Стодарт, които са сценаристите на клипа, са категорични по въроса: "Това облекло имаше за цел да превърне Джордж в обект на мъжките сексуални фантазии."

Ако гледате "Faith", няма как да не забележите дългите крака на младата дама, която се е опряла от противоположната страна на jukebox машината - гола и обута само в чифт обувки на висок ток. Посланието е ясно: "Мога да имам най-красивите жени на света, но по начало жените не са ми интересни". Ето такива дребни детайли правят клиповете на Майкъл универсални и еднакво привлекателни за двата пола. И за пореден път доказват думите му - човек е такъв, какъвто е, и не трябва да налага убежденията си на другите. Независимо дали сте мъж или жена, независимо какво ви е мнението по темата за хомо- или хетеросексуалните отношения, клиповете на Джордж Майкъл определено ще ви донесат наслада.

Но, сякаш, за да докаже думите, които изрича десетилетия по-късно в гореспоменатото интервю, той решава да скъса с имиджа на секси "мачо" чрез клипа към песента "Freedom! '90".

Въпреки поставените от мениджърите условия, той упорито отказва да застане пред камерата. Уморен от втораченото око на общественото внимание, резултат от жадната за приходи, неутолима и вечно зинала паст на музикалната индустрия, той иска да се оттегли от светлината на прожекторите.

Корицата на "Vogue" от януари 1991 г., която подтиква Майкъл към решението с цената на всичко да покани до една манекенките от снимката в ролята на главни герои в легендарния клип към песента "Freedom! '90"

Когато през януари 1990-а вижда корицата списание Vogue, на която позират моделите Линда Еванджелиста, Синди Кроуфърд, Наоми Кембъл, Кристи Търлингтън и Татяна Патиц, той е категоричен, че това ще са и актьорите в клипа към "Freedom! '90". Под фона на музиката те трябва да изпеят думите от песента. Няма нужда да описваме какъв е резултатът, защото, както се казва - останалото е история. Нека си я припомним:

Намеренията на Джордж Майкъл да скъса с общественото внимание сa ясно изразени също и в символичния акт, в който коженото яке, което той носи по време на снимките на Faith, бива подпалено и изгорено около средата на клипа към Freedom.

Статистиките от последния месец сочат, че след смъртта на поп идолът Джордж Майкъл, търсенията в Google и гледанията на клиповете му в интернет пространството са надвишили три пъти обичайния си размер, който не беше никак малък преди това. За добро или зло, винаги се сещаме за някого, чак като ни напусне. Често можете да чуете мнения (особено на българска територия) от типа на: "Защо толкова страдате за някой, който даже не е подозирал за съществуването ви?". Нас, българите, винаги е било много трудно да ни купиш. Не даваме ако преди това не получим. Но, чисто и просто, като едни обикновени фенове, съзнателно или не, сме получили толкова много хубави моменти от Джордж Майкъл, че е срамота да го отречем. А сега, каквото и да правим, не можем да му дадем нищо в замяна, дори и да си купим някой негов диск - със сигурност парите няма да отидат в неговата сметка. Но, все пак, можем просто да си пуснем някоя негова песен. И всички знаем, че ще го направим, независимо дали утре ще си го признаем. И най-вероятно няма - от страх да не ни помислят за... хора?