"Великите оперни гласове на България" оживяват в ексклузивна поредица от албуми, издадени за пръв път у нас от Gega New. С подкрепата на мецената Светомир Парапанов компанията се заема със задачата да издири, събере и възстанови култови записи на артисти, превърнали се най-успешния ни културен експорт от аналоговата ера на соца - Любомир Бодуров, Юлия Винер-Ченишева, Асен Селимски и Лиляна Барева. "Великите оперни гласове на България" стартира с най-доброто от репертоара на Димитър Узунов - тенорът, чиито творчески път започва от хора на Богословския факултет и столичния Музикален театър, за да покори най-престижните театри в Европа и САЩ.

Албумът събира 10 великолепно интерпетирани партии на Узунов, изпълнявани през 50-те и 60-те години на XX век в Софийска опера и записвани от БНР. Ще чуем арията на Отело,която критиката в Ню Йорк описва с репликата "На такъв глас не може да се устои, той побира галактика от чувства!". В бутиковата селекция място намира и арията на Момчил от едноименното произведение на Любомир Пипков, което превръща Узунов в звезда в Москва. Потенциалът си на драматичен актьор роденият в Стара Загора тенор разгръща и в "Канио" от Палячи, Герман от "Дама пика" и Водемон от "Йоланта". С осанка на гръцки алтет, глава на римлянин и горещият си български темперамент Узунов се превръща в природно явление в културния афиш на Русия, Германия, Франция. Италия, Виена и САЩ. В диска е включена и арията на Дон Хозе от "Кармен", след чието изпълнение в Миланската скала в пресата четем: "Гласът на Узунов блести като слънце: искрящ във височините, разкошен, с изумителна палитра от багри... Пламък сякаш излиза изпод стъпките на певеца, когато е на сцената."

В личния си свят Узунов минава през два брака -първият е с оперната певица Катя Георгиева, а вторият с негова почитателка от Австрия. Именно тя сбъдва мечтата му да стане баща и го дарява с усещане за семеен уют и сигурност в последните години от живота му.

Искрата между Катя Георгиева и Узунов пламва в Музикалния театър и в началото на 60-те двамата се установяват във Виена. Превръщат се в добър сценичен тандем с роли в Софийската, Виенската опера и Театър де ла Моне в Брюксел. На върха на славата си Узунов претърпява неуспешна операция на гласните връзки, в резултат на което губи диапазон и изпада в тежка депресия. Завръща се в България като режисьор и поставя с успех в оперните театри на Русе, Варна и София, където стига и до директорския пост на институцията. След 1972 г се връща в своя втори дом - Виенската държавна опера, в която има общо 235 изяви в големи и малки роли.