Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

No Project Band: Ние сме формации и деформации от хора и идеи

UNDERGROUND

No Project Band: Ние сме формации и деформации от хора и идеи

Лесно-нелесно, тук сме, за да останем! Живот и смърт, пиянство, веселие, мъка и насмешка, винаги има за какво да се пише и какво да се изпее

No Project Band: Мариян Димитров (вокали), Елица Генова (китара), Кирил Генов (китара), Калин Боевски (бас), Иво Цандев (барабани)

No Project Band са добре познати на родната ъндърграунд сцена рокаджии. Групата е зачената и родена в Ловеч. В момента са в състав: Мариян Димитров (вокали), Елица Генова (китара), Кирил Генов (китара), Калин Боевски (бас), Иво Цандев (барабани). Музиката на бандата е определяна от критика и фенове като ска/пънк/рок със забежки към други стилове, а текстовете им отразяват това, което се случва около нас - и забавните, и трудни моменти. През 2016 г. година издават дебютния си албум "Здравей, България!".

Разговаряме с шегаджиите в едно необичайно сериозно интервю, само ден преди поредния им гиг - този път на Love CHange Music Festival в родния Ловеч.

No Project Band

Още

Посрещаме Morcheeba, The Sweet Life Society, S.A.R.S., Djaikovski и много български банди на 2 и 3 септември в Ловеч

- Критиката лесно поставя етикети. Вие как определяте себе си?

Мерката: Познаваме се от години и се събираме, за да се забавляваме - пука ни за много неща около нас и си имаме личните и общи проблеми, победи и загуби.

Иво: Етикетите донякъде описват стила музика - иначе ние сме си обикновени хора, свирещи ска-пънк и забавляващи се с музиката, която правят.

Ели: Това че всеки от нас през годините е слушал и откривал различни банди и стилове допринася много за разнообразието в музиката. За някой музиката ни може да е пънк, за друг ска, а трети да се чудят на дълги сола и терци.

Киро: Ако трябва да обобщим - група приятели, които правят това, което им харесва.

- No Project Band е група с история, която не е известна на широката публика. Как започна всичко?

Мерката: По много начини - веднъж в Ловеч и репетиции по мази, едни концерти с "Мурзилка" и Maniacal Pictures, формации и деформации от хора, идеи и инструменти - приятели, които свирят на бас, китари, барабани. Искаме да споменем и много други хора и групи, но това ще е за по-широко интервю. Сега сме Иво - барабани; Калин - бас; Ели - китара; Киро - китара; аз - вокал.

Киро: През лятото на далечната 2005 г. се събрахме с Искрен (барабани) и Калин (бас) и решихме да правим нова група. Не след дълго се появиха първите песни, а по-късно към групата се присъединиха Мерката и Ели и нещата потръгнаха по съвсем естествен начин. Преди около четири години Иво седна зад барабаните.

Калин: В началото репетирахме доста рядко и първото ни участие на живо дойде чак през януари 2009. След това започнахме малко по-редовно да свирим и натрупахме участия из софийските клубове. През 2016 г. издадохме дебютния ни албум "Здравей България", а сега работим върху парчетата за следващия.

- Кое ви задържа в репетиционната? Хоби или начин на живот?

Ели: Определено хоби, което заема поне по два часа седмично от живота ни. Няма нужда да изпадаме в клишета, като "музиката е моя живот" и т.н. Можем и без нея, но с нея е много по-весело.

Мерката: Ако репетиционната предполага да забравиш за всичко около теб за няколко часа, да пиеш, пееш, свириш - изглежда сме си направили начин на живот в установения ни начин на живот.

Иво: Когато музиката и свиренето са голямата ти страст, просто те стават част от теб и в определени моменти имаш нужда от тях.

Още

Дио се завръща!

- Рокът е жив, изглежда, че и "пънко нема умре". По-лесно или по-трудно се прави музика, отколкото преди 10-15 години? Как виждате родната сцена?

Калин: За нас музиката е хоби: и сега е лесно, и преди 10 години също беше лесно. За сцената в България ми е трудно да преценя. Посещавам концерти много по-рядко отколкото ми се иска, но за сметка на това впечатленията ми са изцяло позитивни.

Ели: Музика винаги се прави лесно, когато имаш добри идеи и умения да ги реализираш.

Киро: При нас идеи никога не са ни липсвали. За нашата група разликата от преди 10 години е, че сега работим повече и имаме възможност да си купим по-яки инструменти и техника. На родната ъндърграунд сцена в момента има много групи, които за съжаление често свирят пред малко публика. Хората като че ли предпочитат по-масовите, по-популярни събития.

Иво: Сцената се е развила много - преди 15 г. в София имаше 2-3 клуба, в които се свиреше авторска мзуика, и по 1-2 ска/пънк/хардкор концерта на месец. В момента в тези стилове има много групи, повечето от които са и на много добро ниво. У нас винаги е имало много и качествени твърди групи, лошото е, че в последно време почти няма ска-пънк веселяшки банди.

Мерката: За родната сцена не намирам времето - годишно гледам да видя един САРС, една "Дубиоза", една "Джая", после някой друг блек метъл концерт, "Батюшка" не е за подценяване без значение каква музика слушаш. Може би всичко е пренаситено, но ми липсва "Ла Мучедумбре" в "О"Шипка".

- Какво може да се промени?

Ели: Организаторите на концерти фестивали и други трябва си сътрудничат в името на това повече хора да видят повече банди, а не да се надпреварват кой ще събере повече публика на събитието си. Напоследък виждаме как на нашата малка територия за един месец се организират два големи фестивала, няколко по-малки и някои много интересни клубни концерта. Физически и финансово не можеш да посетиш всичко и си избираш едно. Малко или много нещата се размиват и никой не печели от това.

Иво: Всичко зависи от хората. Надявам се повече хора да започнат да ходят на малки клубни концерти, дори на непознати групи, не само на големи и утвърдени банди.

Киро: Трудно е да се отговори кратко на този въпрос. Има много групи, които наистина заслужават внимание и не отстъпват по нищо на големите имена. За да има популярност, информацията за малките концерти трябва достига до възможно повече хора.

Калин: Много неща могат и ще се променят с времето. Сцената се развива и променя постоянно. Това си е нещо като естествен процес.

Мерката: Всичко може да се промени, но не винаги има нужда и смисъл. "Мучедумбре" все пак може да направят концерт с Чефо...

Иво Цандев

- Вашето вдъхновение?

Всички: Бира! 

Мерката: Ако трябва всеки от нас да изброи групи или изпълнители, които са го вдъхновявали през годините, ще стане дълго, скучно и сложно, затова ще подходим философски към този въпрос. Нашето вдъхновение - живот и смърт, пиянство, веселие, мъка и насмешка, винаги има за какво да се пише и какво да се изпее.

- Наричат ви ска-купонджии, но май изобщо не ви е до купон. Текстовете ви са критични и социално ангажирани. Лесно ли се живее в тази хубава страна?

Мерката: Не, не е лесно, но такава е играта - в момента никъде не е лесно, проблем е, че понякога не си отдаваме заслуженото, когато постигнем нещо, ние българите специално. Песимисти сме по призвание, защото песимистът пие повече, а там блестим по заслуги и ген. Лесно-нелесно, тук сме, за да останем!

Иво: Социално ангажираните текстове са част от пънк културата. Стремим се едновременно да имаме смислени послания, но да се представят по забавен начин. Ежедневието ни е достатъчно досадно и с музиката можем да го разнообразим.

Калин: Имаме мнение по много въпроси и често това си проличава в текстовете, но основната цел е да се забавляваме. Гледаме на повечето неща с усмика. С усилия и известна доза късмет повечето неща се получават в живота.

- Последният ви албум е озаглавен "Здравей, България!", но в него като че ли е скрит обратен смисъл. Мислили ли сте някога да напуснете родината?

Калин: Всеки може да разбира и интерпретира песните както иска. Живяли сме в чужбина, но сме се върнали - въпрос на избор. По-важно е човек да усеща, че е на мястото си, независимо къде е това.

Мерката: Така е. Напускали сме родината и сме се върнали. "Здравей, България" носи леко горчив привкус на всичко, което е непонятно на човека, който се е върнал от чужбина, както и на всеки живущ тук, който не вижда смисъл в това, което се случва в момента. Животът е ироничен навсякъде, затова предпочитам да го изживея тук.

- А някъде деца пресичат тиха улица...

Ели: "...унесени не чуват спускащата се кола". Като в приказките, когато всичко е наред и цари спокойствие, винаги се намира някой лош, намръщен персонаж, който да развали идилията.

Мерката: Децата не се спират, да са живи и здрави. Песента ни "По пътя" се хареса и на колеги, които не говорят български, но им хареса мелодията - така често става и в новините, когато думите не те засягат, защото не става дума за теб, но пък репортажът е колоритен и запълва 2 минути от вечерта ти.

- Как да се справим с агресията - на пътя, на тротоара, вкъщи?

Всички: Бира! 

Мерката: Ето една формула: на пътя внимавам, на тротоара се разминавам, вкъщи слушам. Всичко е личен избор, особено вкъщи.

Иво: Има един принцип на активистите - "Мисли глобално, действай локално".

Калин: Може би трябва да узреем като общество, да променим малко мисленето си в някои насоки, а от там и поведението си.

Киро: С повече позитивно отношение към всичко и всеки.

Ели: Да, важно е да си създаваме позитивни емоции и да ходим на готини места. На концерт на No Project Band, например.

No Project Band: Мариян Димитров (вокали), Елица Генова (китара), Кирил Генов (китара), Калин Боевски (бас), Иво Цандев (барабани)

- Може ли музиката да бъде отдушник на агресията?

Ели: Да, но за съжаление не за всеки. Ако беше като генерално хапче против агресия, нямаше да чуваме всеки ден криминалната хроника, която се излива от медиите.

Иво: За нас музиката се оказва добър начин да разпуснем и да излеем негативната енергия.

Мерката: Музиката канализира и насочва емоции на едно друго платно, на едно друго равнище. Харесва ни да виждаме непознати хора да се усмихват по концерти и фестивали, винаги може да се концентрираме върху различия, но имаме достатъчно общо, за да сме хуманни помежду си и най-малкото да не си пречим.

- Обичате да се самоиронизирате. Слаба ракия ли сте наистина - в пиенето и изобщо в тези 3 неща?

Мерката: Това са полу-документални случки с "едни наши приятели" - няма да ги споменаваме поименно и няма нищо общо с нас... Нищо общо...

Иво: Дали сме слаба ракия се разбира на по бира.

- Въпрос към Киро и Ели - освен в групата, вие сте заедно и в живота. Човек би си помислил, че е трудно да си комшия на семейство пънкари. Какви сте вие, когато оставите инструментите и слезете от сцената?

Ели: На един концерт ни казаха, че не сме никъкви пънкари, защото си настройваме китарите и не се търкаляме пияни по сцената. Извън No Project Band няма изненади - всички работим по 8 часа, плащаме си кредитите и данъците и се забавляваме.

Мерката: Може би е трудно да си комшия на семейство пънкари, вкъщи обичам тишина и уважавам междуетажната собственост и всички облаги и задължения, които правно и морално носи със себе си. А всъщност... пънкари като Експлойтед или Пениуайз?

- Къде и кога можем да чуем No Project Band?

Още

DJAIKOVSKI и S.A.R.S. се включват в най-новото музикално събитие - Love CHange Music Festival в Ловеч

Мерката: Кога? По всяко време - дигитализацията ти позволява да се набуташ във всеки музикален интернет магазин и стрийминг платформа - изненадан съм, че хладилникът ми не пуска "Не мога да пия", когато си взема бира от най-горния рафт, но може би е въпрос на фърмуеър. Наистина навсякъде сме, но за ценители - пишете ни на страницата във Фейсбук, докато е модерно, отзивчиви и наздравчиви сме.

Ели: Постарахме се да пуснем албума "Здравей, България!" във всички възможни онлайн канали (Spotify, iTunes, Youtube, и т.н.), така, че можете да ни чуете по всяко време. Къде? - Тази неделя, 03.09.2017 г. в Ловеч на Love CHange Music Festival.

Киро: Участието ни в на Love CHange Music Festival в Ловеч е специално за нас - не само, че това е градът, от който тръгна идеята за No Project Band, където някои от нас са израснали и имаме много приятели, но и фактът, че сме фенове на някои от останалите групи, които ще забият там.

Ели: Ще сме на живо във втората вечер на феста, но ще ви чакаме още в събота. Времето обещава да е слънчево с бира! 

Интервю на Иван Брайков

1/1

No Project Band: Мариян Димитров (вокали), Елица Генова (китара), Кирил Генов (китара), Калин Боевски (бас), Иво Цандев (барабани)

Иво Цандев

No Project Band: Мариян Димитров (вокали), Елица Генова (китара), Кирил Генов (китара), Калин Боевски (бас), Иво Цандев (барабани)

No Project Band

Календар

Препоръчваме ви

Андреа Бочели пя, дирижиран от робот

Роботът хуманоид Юми, държи диригентската палка с двете си механични ръце

Певците-кастрати - саможертва в името на изкуството

Алесандро Морески е последният певец-кастрат на миналия век

Приключи XX юбилейно издание на Банско джаз фест

Пати Остин (САЩ) и Мънго Джери блус бенд (Великобритания) закриха фестивала

Зад кулисите на знаменитата фотосесия на The Beatles за албума Abbey Road

Знаменитата кола "Фолксваген" с номер LMW281F, намираща се в кадъра, е продадена на търг в Sotheby's за 2530 фунта

Програма „На бис!” на Античния театър през август и септември

На 23 август Орлин Горанов ще отбележи своя 60-годишен юбилей с една от знаковите си роли – тази на Дон Кихот в мюзикъла от Бродуей „Човекът от Ла Манча”

Песента "Имам в сърцето си море" спечели конкурса "Бургас и морето" 2017

11-те изпълнители от вокален състав "Фортисимо" с хеттрик на тазгодишното издание