UNDERGROUND
No Project Band: Ние сме формации и деформации от хора и идеи
Лесно-нелесно, тук сме, за да останем! Живот и смърт, пиянство, веселие, мъка и насмешка, винаги има за какво да се пише и какво да се изпее
Редактор : / 2490 Прочита 0 Коментара
No Project Band: Мариян Димитров (вокали), Елица Генова (китара), Кирил Генов (китара), Калин Боевски (бас), Иво Цандев (барабани)
No Project Band са добре познати на родната ъндърграунд сцена рокаджии. Групата е зачената и родена в Ловеч. В момента са в състав: Мариян Димитров (вокали), Елица Генова (китара), Кирил Генов (китара), Калин Боевски (бас), Иво Цандев (барабани). Музиката на бандата е определяна от критика и фенове като ска/пънк/рок със забежки към други стилове, а текстовете им отразяват това, което се случва около нас - и забавните, и трудни моменти. През 2016 г. година издават дебютния си албум "Здравей, България!".
Разговаряме с шегаджиите в едно необичайно сериозно интервю, само ден преди поредния им гиг - този път на Love CHange Music Festival в родния Ловеч.
- Критиката лесно поставя етикети. Вие как определяте себе си?
Мерката: Познаваме се от години и се събираме, за да се забавляваме - пука ни за много неща около нас и си имаме личните и общи проблеми, победи и загуби.
Иво: Етикетите донякъде описват стила музика - иначе ние сме си обикновени хора, свирещи ска-пънк и забавляващи се с музиката, която правят.
Ели: Това че всеки от нас през годините е слушал и откривал различни банди и стилове допринася много за разнообразието в музиката. За някой музиката ни може да е пънк, за друг ска, а трети да се чудят на дълги сола и терци.
Киро: Ако трябва да обобщим - група приятели, които правят това, което им харесва.
- No Project Band е група с история, която не е известна на широката публика. Как започна всичко?
Мерката: По много начини - веднъж в Ловеч и репетиции по мази, едни концерти с "Мурзилка" и Maniacal Pictures, формации и деформации от хора, идеи и инструменти - приятели, които свирят на бас, китари, барабани. Искаме да споменем и много други хора и групи, но това ще е за по-широко интервю. Сега сме Иво - барабани; Калин - бас; Ели - китара; Киро - китара; аз - вокал.
Киро: През лятото на далечната 2005 г. се събрахме с Искрен (барабани) и Калин (бас) и решихме да правим нова група. Не след дълго се появиха първите песни, а по-късно към групата се присъединиха Мерката и Ели и нещата потръгнаха по съвсем естествен начин. Преди около четири години Иво седна зад барабаните.
Калин: В началото репетирахме доста рядко и първото ни участие на живо дойде чак през януари 2009. След това започнахме малко по-редовно да свирим и натрупахме участия из софийските клубове. През 2016 г. издадохме дебютния ни албум "Здравей България", а сега работим върху парчетата за следващия.
- Кое ви задържа в репетиционната? Хоби или начин на живот?
Ели: Определено хоби, което заема поне по два часа седмично от живота ни. Няма нужда да изпадаме в клишета, като "музиката е моя живот" и т.н. Можем и без нея, но с нея е много по-весело.
Мерката: Ако репетиционната предполага да забравиш за всичко около теб за няколко часа, да пиеш, пееш, свириш - изглежда сме си направили начин на живот в установения ни начин на живот.
Иво: Когато музиката и свиренето са голямата ти страст, просто те стават част от теб и в определени моменти имаш нужда от тях.
- Рокът е жив, изглежда, че и "пънко нема умре". По-лесно или по-трудно се прави музика, отколкото преди 10-15 години? Как виждате родната сцена?
Калин: За нас музиката е хоби: и сега е лесно, и преди 10 години също беше лесно. За сцената в България ми е трудно да преценя. Посещавам концерти много по-рядко отколкото ми се иска, но за сметка на това впечатленията ми са изцяло позитивни.
Ели: Музика винаги се прави лесно, когато имаш добри идеи и умения да ги реализираш.
Киро: При нас идеи никога не са ни липсвали. За нашата група разликата от преди 10 години е, че сега работим повече и имаме възможност да си купим по-яки инструменти и техника. На родната ъндърграунд сцена в момента има много групи, които за съжаление често свирят пред малко публика. Хората като че ли предпочитат по-масовите, по-популярни събития.
Иво: Сцената се е развила много - преди 15 г. в София имаше 2-3 клуба, в които се свиреше авторска мзуика, и по 1-2 ска/пънк/хардкор концерта на месец. В момента в тези стилове има много групи, повечето от които са и на много добро ниво. У нас винаги е имало много и качествени твърди групи, лошото е, че в последно време почти няма ска-пънк веселяшки банди.
Мерката: За родната сцена не намирам времето - годишно гледам да видя един САРС, една "Дубиоза", една "Джая", после някой друг блек метъл концерт, "Батюшка" не е за подценяване без значение каква музика слушаш. Може би всичко е пренаситено, но ми липсва "Ла Мучедумбре" в "О"Шипка".
- Какво може да се промени?
Ели: Организаторите на концерти фестивали и други трябва си сътрудничат в името на това повече хора да видят повече банди, а не да се надпреварват кой ще събере повече публика на събитието си. Напоследък виждаме как на нашата малка територия за един месец се организират два големи фестивала, няколко по-малки и някои много интересни клубни концерта. Физически и финансово не можеш да посетиш всичко и си избираш едно. Малко или много нещата се размиват и никой не печели от това.
Иво: Всичко зависи от хората. Надявам се повече хора да започнат да ходят на малки клубни концерти, дори на непознати групи, не само на големи и утвърдени банди.
Киро: Трудно е да се отговори кратко на този въпрос. Има много групи, които наистина заслужават внимание и не отстъпват по нищо на големите имена. За да има популярност, информацията за малките концерти трябва достига до възможно повече хора.
Калин: Много неща могат и ще се променят с времето. Сцената се развива и променя постоянно. Това си е нещо като естествен процес.
Мерката: Всичко може да се промени, но не винаги има нужда и смисъл. "Мучедумбре" все пак може да направят концерт с Чефо...
- Вашето вдъхновение?
Всички: Бира!
Мерката: Ако трябва всеки от нас да изброи групи или изпълнители, които са го вдъхновявали през годините, ще стане дълго, скучно и сложно, затова ще подходим философски към този въпрос. Нашето вдъхновение - живот и смърт, пиянство, веселие, мъка и насмешка, винаги има за какво да се пише и какво да се изпее.
- Наричат ви ска-купонджии, но май изобщо не ви е до купон. Текстовете ви са критични и социално ангажирани. Лесно ли се живее в тази хубава страна?
Мерката: Не, не е лесно, но такава е играта - в момента никъде не е лесно, проблем е, че понякога не си отдаваме заслуженото, когато постигнем нещо, ние българите специално. Песимисти сме по призвание, защото песимистът пие повече, а там блестим по заслуги и ген. Лесно-нелесно, тук сме, за да останем!
Иво: Социално ангажираните текстове са част от пънк културата. Стремим се едновременно да имаме смислени послания, но да се представят по забавен начин. Ежедневието ни е достатъчно досадно и с музиката можем да го разнообразим.
Калин: Имаме мнение по много въпроси и често това си проличава в текстовете, но основната цел е да се забавляваме. Гледаме на повечето неща с усмика. С усилия и известна доза късмет повечето неща се получават в живота.
- Последният ви албум е озаглавен "Здравей, България!", но в него като че ли е скрит обратен смисъл. Мислили ли сте някога да напуснете родината?
Калин: Всеки може да разбира и интерпретира песните както иска. Живяли сме в чужбина, но сме се върнали - въпрос на избор. По-важно е човек да усеща, че е на мястото си, независимо къде е това.
Мерката: Така е. Напускали сме родината и сме се върнали. "Здравей, България" носи леко горчив привкус на всичко, което е непонятно на човека, който се е върнал от чужбина, както и на всеки живущ тук, който не вижда смисъл в това, което се случва в момента. Животът е ироничен навсякъде, затова предпочитам да го изживея тук.
- А някъде деца пресичат тиха улица...
Ели: "...унесени не чуват спускащата се кола". Като в приказките, когато всичко е наред и цари спокойствие, винаги се намира някой лош, намръщен персонаж, който да развали идилията.
Мерката: Децата не се спират, да са живи и здрави. Песента ни "По пътя" се хареса и на колеги, които не говорят български, но им хареса мелодията - така често става и в новините, когато думите не те засягат, защото не става дума за теб, но пък репортажът е колоритен и запълва 2 минути от вечерта ти.
- Как да се справим с агресията - на пътя, на тротоара, вкъщи?
Всички: Бира!
Мерката: Ето една формула: на пътя внимавам, на тротоара се разминавам, вкъщи слушам. Всичко е личен избор, особено вкъщи.
Иво: Има един принцип на активистите - "Мисли глобално, действай локално".
Калин: Може би трябва да узреем като общество, да променим малко мисленето си в някои насоки, а от там и поведението си.
Киро: С повече позитивно отношение към всичко и всеки.
Ели: Да, важно е да си създаваме позитивни емоции и да ходим на готини места. На концерт на No Project Band, например.
- Може ли музиката да бъде отдушник на агресията?
Ели: Да, но за съжаление не за всеки. Ако беше като генерално хапче против агресия, нямаше да чуваме всеки ден криминалната хроника, която се излива от медиите.
Иво: За нас музиката се оказва добър начин да разпуснем и да излеем негативната енергия.
Мерката: Музиката канализира и насочва емоции на едно друго платно, на едно друго равнище. Харесва ни да виждаме непознати хора да се усмихват по концерти и фестивали, винаги може да се концентрираме върху различия, но имаме достатъчно общо, за да сме хуманни помежду си и най-малкото да не си пречим.
- Обичате да се самоиронизирате. Слаба ракия ли сте наистина - в пиенето и изобщо в тези 3 неща?
Мерката: Това са полу-документални случки с "едни наши приятели" - няма да ги споменаваме поименно и няма нищо общо с нас... Нищо общо...
Иво: Дали сме слаба ракия се разбира на по бира.
- Въпрос към Киро и Ели - освен в групата, вие сте заедно и в живота. Човек би си помислил, че е трудно да си комшия на семейство пънкари. Какви сте вие, когато оставите инструментите и слезете от сцената?
Ели: На един концерт ни казаха, че не сме никъкви пънкари, защото си настройваме китарите и не се търкаляме пияни по сцената. Извън No Project Band няма изненади - всички работим по 8 часа, плащаме си кредитите и данъците и се забавляваме.
Мерката: Може би е трудно да си комшия на семейство пънкари, вкъщи обичам тишина и уважавам междуетажната собственост и всички облаги и задължения, които правно и морално носи със себе си. А всъщност... пънкари като Експлойтед или Пениуайз?
- Къде и кога можем да чуем No Project Band?
Мерката: Кога? По всяко време - дигитализацията ти позволява да се набуташ във всеки музикален интернет магазин и стрийминг платформа - изненадан съм, че хладилникът ми не пуска "Не мога да пия", когато си взема бира от най-горния рафт, но може би е въпрос на фърмуеър. Наистина навсякъде сме, но за ценители - пишете ни на страницата във Фейсбук, докато е модерно, отзивчиви и наздравчиви сме.
Ели: Постарахме се да пуснем албума "Здравей, България!" във всички възможни онлайн канали (Spotify, iTunes, Youtube, и т.н.), така, че можете да ни чуете по всяко време. Къде? - Тази неделя, 03.09.2017 г. в Ловеч на Love CHange Music Festival.
Киро: Участието ни в на Love CHange Music Festival в Ловеч е специално за нас - не само, че това е градът, от който тръгна идеята за No Project Band, където някои от нас са израснали и имаме много приятели, но и фактът, че сме фенове на някои от останалите групи, които ще забият там.
Ели: Ще сме на живо във втората вечер на феста, но ще ви чакаме още в събота. Времето обещава да е слънчево с бира!
Интервю на Иван Брайков
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}