Интензивната концертна дейност на Марко Теца го води в най-известните концертни зали по света и до сътрудничество с едни от най-добрите музиканти като Владимир Ашкенази, Уто Уги, Кристофър Хогууд и др. След завършване на обучение и по цигулка и оркестрово дирижиране, работата му го свърза с много ансамбли и оркестри в Европа, Азия, Америка и Африка. Диригентът Теца владее огромен репертоар - от барок до съвременна музика, включително от оперния жанр. Той е редовен професор по пиано в Консерваторията "Педроло" във Виченца, Италия и ръководи редица майсторски класове по целия свят.

Снимка: НДК

Представяме ви виртуоза Марко Теца в едно ексклузивно интервю за Dir.bg:

- Какво ви свързва с България?
- Чувствам България като своя втора родина. Когато бях млад, имах честта да се срещна с Антонина Бонева и не след дълго се сближих с най-популярната музикална фамилия в България. Преди много години записах първия си албум за "Балкантон" в зала "България". Посещавал съм уроците на големия Людмил Дешев, именно при него получих дипломата си за диригент. Сприятелих се с едни от най-големите имена на класическа музика в България - пианистът Иван Дреников и оперната певица Александрина Пендачанска. Посещавал съм вашата страна не само заради концерти, но съм участвал и в "Майсторски класове" по покана на Софийската консерватория и НБУ. Наскоро работих съвместно с оркестъра на "Classic FM" и издадох албум с музика, изпълнена на живо в зала "България". За мен винаги е чест и удоволствие да се връщам в София.

- Защо избрахте Ноктюрите на Шопен за ваша рецитална програма в София?
- Изпълнявам Ноктюрите на Шопен през целия музикален сезон 2018/2019г. Стремя се да свържа енергията с емоциите в правилно равновесие преди да засвиря. Вярвам, че Ноктюрите, заедно с Прелюдиите и повечето от Полонезите - макар и не толкова много - са истинският интимен дневник на Шопен. Той се осмелява да сподели с нас своите лични емоции, показвайки дълбокото отчаяние, свързано с краткия му житейски път. Ноктюрите вървят паралелно в живота му между 19 и 36-годишна възраст - години пълни със скръб: изпратен в изгнание, далеч от семейството и страната си, винаги заобиколен от войни и кървави революции в Полша. Любовните романси са били само блян, никога с щастлив край. През целия си живот страдал от крехко здраве, спохождали го болести до смъртта му. Само ако четем тези шедьоври в светлината на тези факти, има смисъл да се доближим до тях след двеста години слушане и осъзнаване.

Още

Иван Янъков, Марко Теца и Сергей Редкин са "Майстори на пианото" в "Люмиер Лидл"

- Каква част от професионалните ви ангажименти заемат дирижирането, преподаването и изявите ви на концертиращ пианист?
- След завършване на образованието ми (пиано-цигулка-диригент) и след успехи на важни състезания, започнах 2 кариери - на пианист и диригент. Създадох оркестър - Камерен оркестър "Стравински", с който проведох стотици концерти, често както пианист и диригент. С тази дейност вече приключих, но все още продължавам с дирижирането на много оркестри в Италия, България, Корея, САЩ, Полша, Германия, Турция и др. Като пианист работя много и ангажиментът ми като учител е непрекъснат. Мисля, че отношенията с младите студенти са прекрасни и безценни: всичко, което човек учи от преподаването, е от съществено значение. Прекарвам колкото се може повече време с бъдещите музиканти от Консерваторията във Виченца и от майсторските класове по целия свят.

Снимка: НДК

- В настоящия 21 ви век, как се промени публиката и задачата на музиканта, за да общува адекватно с нея?

- Мисля, че всички хора, които работят в областта на културата, трябва да си зададат въпроса накъде вървим в наши дни.

Щастлив съм, защото пътувам много и имам възможност да видя много нови инициативи, които да привлекат публиката към класическата музика. Не можем да постигнем този резултат по начина, използван преди 50 години. На мнение съм, че работата започва от децата, които следва да станат бъдещата публика - в противен случай рискуваме празни зали.

Днес трябва да създаваме такива музикални програми, които да включват и някаква визуализация, така че хората да не се страхуват да слушат симфониите на Малер. Например да обясним, че филмовата музика на "Междузвездни войни" е вдъхновена от Малер, Респиги и Щраус. Неща от този род.

Също така музикантите трябва да разберат, че днес не можем да слушаме великия репертоар по начина, по който сме свикнали в миналото. Трябва да се подходи със свежи идеи, за да се очарова публиката с ново звучене на старата добре позната музика. Слушателите може да не са съгласни с тълкуването, но въпреки това участват, те отразяват.

Снимка: НДК

- Какво е вашето послание към публиката в София в предстоящия концерт?
- Мога да обещая много лична интерпретация на НоктюритеНи на Шопен. Моят навик е да чета музика, търсейки нещо необичайно, скрито, неконвенционално. Това не е позиция, а необходимост.

Трябва да вляза в музиката, това е като кислород за дишането.

Изследвам в продължение на години една партитура, преди да я представя в новата програма. Така че аз се изправям срещу течението, срещу модела на кариерата, който казва "всичко бързо и сега". Аз се боря през цялото време да спасявам времето си, свещеното време, което смирено се нуждае от Музика, преди да се почувствам готов да предложа програмата на публиката. 

Така че, със сигурност, настройте антените си за Шопен!

Интервю на Николета Николова