Композиторът Пенка Кунева е сред българите, които с право могат да бъдат наречени национална гордост. Тя е знаменитост в Холивуд. Албумът й "Жената астронавт" /2015 г./ получи една от най-престижните награди за музикално творчество в Америка - Hollywood Muzic in Media A ward. През новата 2017 г. Кунева работи по нов грандиозен проект, но отдели време, за да отговори на въпросите на Impressio.

- Г-жо Кунева, покорихте Холивуд, а тук, в родината ни, малцина знаят името ви...Моля ви да разкажете къде сте родена, как премина детството ви - как разбрахте, че имате дарбата да композирате?
- Родена съм в София през 1967 година, но родителите ми са от Габрово и Панагюрище. Така че ваканциите си като дете карах в провинцията. Имам свидни спомени от онова време. Първо завърших Музикалното училище в София през 1986 г. с пиано, а после и Консерваторията - специалност Теория на музиката. През 1990 г. ме приеха в американския "Duke" на пълна стипендия. Това беше огромен шанс, защото от България тръгнах със 150 долара в джоба!..После професорът ми в "Duke" - Stephen Jaffe (Stivun Djafi), впечатлен от таланта и трудолюбието ми, издейства университетът да открие докторска степен, за да мога да продължа образованието си.

- Казахте, че в Америка стъпвате със 150 долара в джоба, а сега работите в продукции с бюджет над 100 млн. долара. Как се почувствахте първия път, когато влязохте в Меката на киното?..
- Хората в Лос Анжелис останаха впечатлени най-напред от образованието ми. Особено от познанията ми за оркестриране и за музикални стилове. Аз още в България пишех музика за театър и бях наясно, че това ме влече. В Лос Анжелис продължих да работя много сериозно, като давах всичко от себе си, с много труд и лишения. Нямах пари и се налагаше непрекъснато да работя. Така "събрах" много заглавия, подписани с името ми. Най-напред във филмите, после в телевизията, след това във видео игрите...Казано накратко, с много труд си изградих име. Хората, които ми отвориха вратите към успеха са Patrick Williams, с когото се запознах в "Duke" и неговият колега Bruce Fowler, който винаги ми се обаждаше в последния момент да му помагам за най-трудните пиеси, а по-късно започна да ми възлага солидна работа и ме запозна с най-важните ми клиенти - Steve Jablonsky и Neal Acree.

Пенка Кунева

- Кое, според вас беше всъщност, "ключът" към успеха ви?
- В Америка пристигнах от България с качествено образование и талант, безкрайно трудолюбие и амбиции за успех. А свестните хора по света се вдъхновяват от млади хора, които носят тази комбинация от качества в себе си. В това е "ключът". Що се отнася до успеха, талантът е само една предпоставка за него. Другата е да можеш да работиш с хора. Изискват се усет, дипломация и такт, за да разбереш техните идеи и творчески дръзновения. Необходимо е да вникнеш в онова, което те искат, а това са качества, които човек научава от живота и от общуването си с хората.

- Омъжена сте, имате дъщеря... В същото време разбирам, че работите по 14 часа на компютър. Имате ли свободно време и какво правите в него?
- Да, работя много и изтощително, защото държа на работата си, но намирам свободно време за близките, за дъщеря си - спортуваме заедно, разхождаме се. Тя се вълнува от животни и комедия и на този етап не проявява особен интерес към музиката.

- Разбрах, че сте фен на видеоигрите... Защо?..
- Още от дете обичам приказките и фантазиите, затова са ми интересни игрите. В тях намерих и ново поприще за музиката си.

- На снимки от страницата ви в интернет, ви виждам в едно модерно студио за смесване на музика. Работите със страхотен екип, както разбирам...
- В моя бизнес - филмовата музика, най-важното нещо са връзките и репутацията. Работи се с хора на различни нива, но както казах, освен талант е необходимо да разбираш вижданията на творческите си партньори, да отговориш на очакванията им. Кариерата ми тръгна от моя професор в "Duke" - Stephen Jaffe, а Steve Jablonsky, композиторът на "Transformers", пръв ми даде възможност да пусна музика за игри. Също и Neal Acree, за когото оркестрирам всичките игри на "Blizzard Entertainment". Той самият е уникален, вдъхновяващ талант. А хората от моя екип, на които съм безкрайно благодарна, са оркестраторите Larry Rench, Chris Lord и рекординг инженера John Rodd. Всички те са не само професионалисти на звездно ниво, но и прекрасни хора.

Пенка Кунева

- В албума ви "Жената астронавт" сте развили музикално автобиографични моменти от личния си живот...
- Този албум е за една силна жена, която избира изключително необичайна за жени професия. Всъщност, това е моята история. Да си жена-композитор, при положение, че от векове наред почти няма такива, е предизвикателство. Другият автобиографичен момент е, че когато отидох в Холивуд, през първата година имах един жесток шеф, който вместо да ме учи, ме тъпчеше и унижаваше. И понеже в занаята има много тънкости, които аз не знаех, преживях критиките му като една ужасна психо травма. И още един автобиографичен момент има в албума ми - любовта помогна и на мен, и на героинята ми, да преминем през "черните дупки" и "турбуленцията" на живота.

- Моля да кажете нещо повече за композициите ви в Център Кенеди...
- През лятото на миналата година ме поканиха да композирам музиката към една нова изложбена зала в Kennedy Space Center, наречена "Герои и легенди". Тя е посветена на първите космонавти и полетите през 60-те години. Написах музика за оркестър, която да звучи хем съвременно, като филмова музика, хем класически - тематично и запомнящо се. Моята музика се слуша многократно всеки ден от групи туристи, които гледат тези филми на 3D в изложбените зали. Милион и половина души годишно минават през Kennedy Space Cente. Намирам това за огромен личен професионален успех. А това, че съм жена и българка, която е написала музика за американските астронавти, за мен е голямо удовлетворение, и няма защо да скромнича - изпълва ме с гордост.

- Критиците окачествяват музиката ви като "драматична космическа одисея". Прочетох някъде и че 11 процента от летялите в Космоса, са жени... Това е повод за друга - "феминистка" гордост, която също може би ви е вдъхновила?...
- О, да, така е. Жените крием невероятен потенциал в себе си. Той сигурно се дължи на нашата емоционалност, която може да ни направи и много издръжливи, когато посоката и целта са изпълнени с жизнен смисъл.

- Научих, че сте направили дарение на сиуксите, в подкрепа на борбата им срещу изграждането на газопровод, който ще отрови река Мисури. Разкажете повече за това и за други каузи, за които сте правили дарения...
- Поддържам деца със специални нужди, правила съм дарения за Музикалния департамент на "Duke", в който някога аз самата бях стипендиантка цели 3 години; правила съм дарения за училището, в което учи дъщеря ми - ние живеем в скромен квартал...По този начин уча и детето си да израства като личност, която е склонна да помага на другите.

- Каква е връзката ви с България? Пътувате ли до родината, къде обичате да ходите?..
- Всяка година си идваме в България с моята дъщеря. Поддържам връзка с колеги, с приятели от младежките години. Пътуваме обикновено до Габрово, Етъра, Панагюрище - все по места, които са ми много скъпи още от детството. Нашата природа ми липсва. Затова когато сме в България, обикаляме планините.

Интервю на Еми Мариянска