В месеца на любовта концерт-спектакълът "Любов" започна със светлина и завърши наситен със светли послания, прилив на енергии, приемственост на идеи и силна доза нова творческа мисъл.

Събитието, което Плевенска филхармония представи с по два концерта в Плевен и София на 11 и 12 февруари, се превърна в едно от завладяващите културни заглавия за сезона.

Проектът предизвика фурор още с първото анонсиране в медиите, последван от пълно изчерпване на билетите само за броени дни.

Маестро Йордан Камджалов и Деси Тенекеджиева (Снимка: Иван Йорданов)

Тайнственост и усещане за магнетичност. Публиката забрави, че е на концерт и се откъсна от действителността, завладяна от актьорски етюди, стихове и послания, водени от линията на любовта и преплетени в музикалната програма.

Още

Маестро Камджалов и Деси Тенекеджиева в любовна магия

Спектакълът притежава категорична авторска концепция. Програмата бе внимателно подбрана - "Песента на Солвейг" от Григ, "Годишните времена" на Вивалди (в нова и невиждана до сега трактовка) и Менделсон - Симфония № 2, ре мажор. Музика за ценители и почитатели на класиката.

В концепцията на спектакъла имаше заложена цикличност, която докосва всичките ни сетива. Сцената се "отваря" от инструменталистите в оркестъра, с блещукащи светлини, сякаш светулки са предвестници на музиката с ново начало и красота. След тях публиката бе завладяна от двете водещи фигури - Той - диригентът Камджалов и Тя - феята на Любовта Деси Тенекеджиева.

Маестро Йордан Камджалов и Деси Тенекеджиева (Снимка: Иван Йорданов)

"Две хубави очи" от Пейо Яворов разкри любовната тема в спектакъла, гласът на Деси Тенекеджиева, във фин съпровод от записани реални звуци на птици и поточета.

Авторското жестомимично представяне на стиховете на Яворов и Жак Превер, предизвика бурни овации в цялата зала "България". А музиката бе прекрасна - Менделсон грациозно въведе слушателите в програмата.

Деси Тенекеджиева (Снимка: Иван Йорданов)

Последва ангелският глас на Мария Славова - първият представен даровит талант за вечерта. Мария излезе на сцената в пълния блясък на своята младост, очарование и талант и с изключителна грациозност представи музиката на Григ, следвана от диригентския жест на маестро Йордан Камджалов и оркестъра.

Мария Славова (Снимка: Иван Йорданов)

Програмата продължи с интересно и нестандартно звучене на "Пролет" от Вивалди със солист Георги Димитров - Жожо - класическа китара. Ефектно звучаха дуетните моменти между концертмайстора на Плевенска филхармония Чавдар Вълков и солиращата китара. Интерпретацията бе наситена и с много импровизации, предвид оригинала на произведението и китарната трактовка.

Вероятно с оглед не пробивния тембър на класическата китара, Камджалов успя да извае много фин оркестров звук от оркестъра. Дуетните моменти в третата част бяха допълнени от игриви слънца, прожектирани по красивия таван на залата.

Георги Димитров - Жожо (Снимка: Иван Йорданов)

Всеки от четиримата инструменталисти имаше две роли във вечерта - солираща и акомпанираща, като веднага след соловото си изпълнение, заемаше точното място, така че оркестърът увеличаваше своята чистленост и звуков обем.

За акомпаниращата партия Жожо свиреше на малка барокова десетструнна китара с красив дизайн и резонаторен отвор като дантела, наподобяващ розетка на барокова катедрала. Той пресъздаде на китара акомпаниращата партия на чембалото в следващите три сезона от "Годишните времена".

Георги Димитров - Жожо (Снимка: Иван Йорданов)

Лора Маркова, която единствена изпълни партията на произведението в оригинал, също намери свой авторски почерк в представянето. С нейната част - "Лято" бе пресъздадено огненото усещане на жаркия сезон.

В голяма част от изпълнението си свиреше без вибрато, но с огромна виртуозност и майсторски каденци.

Лора Маркова (Снимка: Иван Йорданов)

Присъщите за Лора звук и техника бяха разгърнатати в напевните моменти на бавния дял и във виртуозния бърз финал.

Лора Маркова (Снимка: Иван Йорданов)

Сион Найман, виолончело, продължи виртуозната линия в "Есента", като в първата част с лекота преодоляваше трудните пасажи и направи запомнящи се дуети, партнирайки си с концертмайстора на виолончелите в оркестъра Десислава Костова.

Сион Найман (Снимка: Иван Йорданов)

Под диригентската мисъл на маестро Камджалов, Сион и оркестърът на Плевенска филхармония достигнаха до изключително фино ниво на тихото музициране - пиано-пианисимо и неговите нюанси във втората част, след което последва ярък контраст.

Тук трябва да отбележим, че Сион Найман изпълни изключително трудна партия, за да пресъздаде цигулковата на "Есента" в челова трактовка.

Сион Найман (Снимка: Иван Йорданов)

"Зимата" влетя в бял костюм и свенлива младост в образа на изящната Сара Чакърова - пластинкови ударни инструменти. Сара е даровит музикант със завидна за възрастта си биография, концертирала е дори на Карнеги Хол. Заедно с маестро Камджалов младата перкусионистка обрисува "Зимата" с много категоричност и музикална техника.

Сара свири като звяр за финал на тази циклична творба и майсторски преминаваше в частите няколко пъти през маримбата и вибрафона, пресъздавайки всички нюанси на сезона.

Сара Чакърова (Снимка: Иван Йорданов)

Амалгамата между литература и музика в "Годишните времена" е заложена още при създаване на творбата в началото на 18 век и драматургичната идея на Деси Тенекеджиева за настоящия концертен спектакъл, реализирана музикално от маестро Йордан Камджалов, бе да бъдат проводници на първоначално заложената идея от Вивалди, но в нов прочит за представяне и смесване на изкуствата.

Цикличността и съпоставянето на сезоните с човешкия живот и контраста на любовта, живота и смъртта, бе заложена в спектакъла - музикално, поетично, театрално и като сценография.

Маестро Йордан Камджалов и Деси Тенекеджиева (Снимка: Иван Йорданов)

Светещата сцена, огненият портокал, символ на сладостта и горчивината на любовта, докосващият глас и силно актьорско присъствие на Деси Тенекеджиева, светлият облик на маестро Камджалов, бяха интересна основа за артистичната изява на младите таланти.

Младостта и опитът контрастираха на сцената, предавайки си енергия, творяха в синхрон. За оркестъра, за когото "Годишните времена" на Вивалди е репертоарно произведение, бе интересно преживяване да е част от "Любов".

Независимо от непроменената оркестрова част, цялостно произведението звучеше различно, една нова творба, с нова трактовка на китара, чело, маримба и вибрафон, освен на цигулка.

Маестро Йордан Камджалов и Сара Чакърова (Снимка: Иван Йорданов)

В края на цикъла от четирите концерта, на сцената с кратък фрагмент отново заблестя Мария Славова. С прекрасния си тембър, тя ни напомни жизнеността на "Пролетта". Малък, но силен момент на импровизация на Мария, в съпровод от оркестъра и всички солисти. 

Мария Славова (Снимка: Иван Йорданов)

Прожектор, загадъчно освети ложата, от където прекрасно момиченце-ангелче се яви и сякаш разпръскваше пухкави бели облачета от Рая.

Снимка: Иван Йорданов

Цялата публика в залата беше притихнала. Четири грабващи компонента държаха фокуса й, без възможности за поглед в страни: космическият диригент Камджалов; концентрираната енергия и силна емоционална душевност на Деси Тенекеджиева, заедно с оригинално режисираната фонограма с гласовете на актрисата, диригента и дори на децата от Бон-Бон на Рози Караславова; младите изумително даровити музиканти - акцент в концерта и силната звукова сплотеност на оркестър на Плевенска филхармония.

Сара Чакърова (Снимка: Иван Йорданов)

Тази интерпретация на "Годишните времена" определено ще остави ярка следа. Цялата концепция за цикличността на живота, за петия сезон - любовта, и за посланието "Бог е любов", докоснаха зрителите. Публиката сякаш се усещаше част от спектакъла на едно неосъзнато духовно ниво.

Маестро Камджалов фино моделираше енергията в залата, музиката на оркестъра и солистите. Със светлини в оркестъра спектакълът започна и завърши със светлина. Всички млади солисти, носители на голямата или на специалната Награда за Полет в изкуството на Фондация "Стоян Камбарев" и нейни стипендианти, както и лауреати на фондация "Йордан Камджалов", дадоха категорична заявка за световна кариера.

Маестро Йордан Камджалов и Плевенската филхармония (Снимка: Иван Йорданов)

Маестро Йордан Камджалов с присъщото си уважение покани всеки от тях за личен поклон от диригентския подиум. Отново прозвучаха звуци на ромолящ поток и пеещи птици.

Диригентът и солистите неколкократно се поклониха на публиката с уважение - изживяха момента в синхрон, дори и във финалния поклон. На сцената отпред за заслужени аплодисменти поканиха и носителя на идеята за проекта "Любов" - греещата от емоция Деси Тенекеджиева.

Финалният поклон (Снимка: Иван Йорданов)

Поради огромния интерес, Плевенска филхармония обмисля следващи дати за почитателите на "Любов". От сърце се надяваме бъдещата публиката да има шанс да присъства на събитието без маски и при разрешен пълен капацитет.

"Любов" се осъществи с подкрепата на Nova Film и IDEA.comm
Автор на текста: Тина Коилова (използвани са цитати и от анализа на Димитър Сотиров)
Фотографии: Иван Йорданов
Дизайнер: Анелия Петкова / Bridal Fashion

За повече информация, следете официалните страници на Плевенската филхармония: WEBSITE | FACEBOOK 

Още

Детето чудо на Фондация "Стоян Камбарев" порасна и грее с красота и талант в дебютния си видеоклип

Още

Награда за кино 355 на Фондация "Стоян Камбарев" предизвиква млади кинотворци за 3-та поредна година

Още

Мултиталантът Крис Захариев е носител на Наградата за Полет в изкуството "Стоян Камбарев" 2020

Още

Откритието на Фондация "Стоян Камбарев" Деница Боева и нейната Метафизика на въображението