Телевизията се среща с четирима души - хора на изкуството, които творят в София - театралната режисьорка Неда Соколовска, актрисата Анжела Недялкова, певицата Андрония Попова от "Насекомикс" и художникът Правдолюб Иванов. Всички те споделят какво е усещането да твориш в София и защо са тук.

ARTE разказват и за политическата обстановка в страната: Точно от 10 години България е част от ЕС или пък не съвсем, се казва в репортажа, като цитират и изследването на Трансперънси интернешънъл за корупцията, където България се нарежда на първо място в ЕС, както и оставката на кабинета "Борисов" и встъпването в длъжност на президента Радев.

Неда Соколовска е театрален режисьор. Тя отвежда екипа на ARTE на Женския пазар, който се намира в бившия еврейски квартал, централно разположен, но излъчващ бедност.

Неда Соколовска - театрален режисьор (Снимка: ARTE)

"Тук са събрани толкова своеобразни хора - баби, бежанци и разбира се българи на всякаква възраст, от всички социални слоеве. Това е причиниата да идвам много често тук - за да разговарям с тези хора."

Неда Соколовска води различни разговори и ги записва с мобилния си телефон. Тя се интересува преди всичко от най-бедните.

От интервютата, които прави, Соколовска режисира постановки със своята трупа Vox populi. Едно от тях е "Невидимите" за бездомниците в София.

ARTE продължават разказа си с това, че България е най-бедната страна в Европейския съюз и Средната заплата се покачва, но възлиза само на 400 евро. Нито една европейска столица не изглежда толкова бедна, колкото София, въпреки величественото излъчване на неовизантийската катедрала Александър Невски.

Неда Соколовска е учила режисура във Финландия, но не иска да работи там. Тук, в София, темите са много по-важни.

"Много хора се прибират в България от чужбина, като мен. Тук се чувстваме нужни. Нашето изкуство пренадлежи на това място и може би правим по-значимо изкуство, когато сме тук. По-значимо дори в международния контекст."

До скоро хората на изкуството са напускали България веднага, след като получат признание в чужбина. Сега това се е променило.

ARTE се среща се с актрисата Анжела Недялкова на известните минерални чешми на Централната баня. Тя не мисли да напуска София.

Анжела Недялкова - актриса (Снимка: ARTE)

"За мен това е един малко тъжен град, който е пълен с контрасти и парадокси и е много, много вдъхновяващ за хора, които се занимават с всякакъв вид изкуство. София е пълна с литературни герои и навсякъде се случват интересни неща, които на пръв поглед не е толкова лесно да се забележат."

Към момента малко киномани познават лицето на Анжела Недялкова, но това ще се промени след две седмици, защото тогава Трейнспотинг 2 - продължението на култувата класика на Дани Бойл, влиза в надпреварата на Берлинале. Недялкова играе главната женска роля.

Актьорският си дебют прави в "Източни пиеси" от 2009 г. - първият български филм след промяната, който има премиера в Кан. Както много други български филми, и той рисува един мрачен образ на страната - на бедност, насилие и безнадеждност.

"Режисьорите искат да покажат суровата действителност. Затова се създава впечатлението, че всички български филми са депресиращи. Много от българските актьори не са доволни от това. Ние живеем в тази действителност, виждаме я всеки ден."

Тъжното настроение на "Източни пиеси" може да бъде уловено и в кадър от филма, където главният герой е в бар и там звучи гласът на певицата Андрония Попова и нейната група Насекомикс, чието дело е меланхоличния саундтрак. Насекомикс тъкмо издадоха 3-ия си албум "Giants and Dwarfs" - страшно хубав и малко отвлечен.

Андрония Попова - певица (Снимка: ARTE)

Срещат се се Попова в нейната репетиционна. Тя също е живяла няколко години в чужбина - учила е джаз в САЩ, но се връща обратно в София, въпреки или точно заради меланхолията на града.

"Това е защото нашето светоусещане като народ е такова, да сме малко тъжни, а няма за какво. Заради това и музиката ни е такава. Обвиняваха ни музиката ви е тъжна и толкова меланхолична, но това беше нашето светоусещане тогава."

Голямата склонност на българите към страдание се отразява и в политиката, продължава разказа си телевизията. Те търпят дълго, преди да се разбунтуват. И след края на комунизма силните на деня са продължили да властват безнаказани малко или много.

През 2013 г. имаше неочаквани протести - 10 000 души поретестираха срещу растящата корупция.

Художникът Правдолюб Иванов е бил там - седмици наред, всяка вечер.

Правдолюб Иванов - художник (Снимка: ARTE)

"Това беше една великолепна енергия. Някои критици обвиняваха, че има настроението на празник. Но в известен смисъл е празнично човек да може да протестира."

Иванов е направил изкуство от протестите - видео инсталация, която се казва "Черни балони". Множество балони са пуснати около охранявания от полицията парламент. Всичко е на забавен кадър, а от виковете на протестиращите се получва един хорър-саундтрак. Ретроспективно погледнато е почти предсказание, защото след протестите нищо не се е променило.

"Наистина се надявам, ние, българите, да изберем цивилизацията. Това не е наше решение. Решено е още преди стотици години от българските революционери. Те са казали: "България е част от Европа." и Европейският съюз е най-добрият политически проект на последното столетие."

Произведенията на Иванов работят със символите на властта. Често със загадъчен хумор. Много известен става "коментарът" му за Югославската война - националните флагове на страните от Балканите потопени в кал и станали абсолютно неразпознаваеми. На Биеналето във Венеция през 2007 г. представя България със скулптура, озаглавена "Паметта е мускул".

"Имам гири вкъщи, но отдавна не ги ползвам. Гирите сами по себе си не са гаранция за тренировка - същото важи и за паметта. Ние избираме - да я тренираме или не."

ARTE коментира, че българската държава е решила да не я тренира. Това важи и за комунистическото минало. Неда Соколовска показва пример за това. Паметникът "1300 години България" пред НДК от комунистическо време трябва да бъде разрушен догодина.

"Грозен е, спор няма, но сме свиканли с него. Това, че ще бъде разрушен, повдига въпроси - това ли е начинът, по който искаме да боравим с тежката си история? Не е ли по-добре да се научим да живеем с историята и да я приемем?"

Наблизо има друг пример как може да се общува с историята, обобщава АРТЕ - Националният дворец на културата - НДК.

НДК е най-големият културен дворец в Югоизточна Европа - 1200 кв. м колос. Едно време е построен за партията, а сега за масите. Под него обаче откриваме още култура (влизат в ДНК-бел.ред.), като експерименталния театър на Ани Васева. В деня на посещението Васева репетира пърформънса Total Damage - един радикален творчески маратон. Темата е какво се случва, когато продължим сластта в безкрайността.

АRTE завършва репортажа си със залез над Витоша: София може да е бедна и меланхолична, но със сигурност не е скучна.

"В момента във въздуха се усеща, колко много имаме да кажем. Имаме един силен артистичен език, който само ние можем да развием, защото сме българи, защото сме живяли в различни политически ситуации", казва Неда Соколовска за финал.

Можем да разказваме още много за този чуден град на края на Европа, но може би някога ще го посетите сами. Дори не се нуждаете от паспорт, приканват ARTE зрителите си.