Големият режисьор Ермано Олми съветва младия Франко Неро да замине за Рим, ако иска да пробие в киното. И в средата на 60-те Неро се озовава в италианската столица.

В интервюта е казвал, че по това време е оцелявал с по 2 лири на ден и се издържал като асистент на известен фотограф. Ето разказът на Неро:

"След Ермано Олми следващата ми важна и вече съдбовна среща беше с Джон Хюстън, чиито напрегнати драми се радваха на широка популярност през 40-те години на миналия век, разказва актьорът.

Тогава, на 21-годишна възраст, бях асистент на един фотограф. Веднъж дойде друг фотограф и пожела да ми направи няколко крупни плана, които по-късно показал на Джон Хюстън. След няколко дни той се обади, вече от името на режисьора, за да ми предложи да се срещнем в един гранд хотел в Рим.

Франко Неро (Снимка: Getty Images)

Влязох в огромен апартамент с много красавици, които помагаха на продукцията. Без особени церемонии Хюстън ми каза: "Съблечи се." Започнах - донякъде. Той отново: "Още, още..." Останах по слипове.

Тогава режисьорът нареди: "Сега можеш да си ходиш."

След няколко дни от негово име ми се обадиха за ролята на Авел в "Библията". После разбрах, че за нея Дино де Лаурентис е настоявал за Пол Нюман или Марлон Брандо...

Всъщност известният американски майстор е искал да покаже на екрана нови лица като моето и това на Ричард Харис. Ролята ми бе малка. Важното в случая беше не ролята, а рекламата. Появих се по първите страници на авторитетни издания като "откритието" на Хюстън..."

2016 г. Франко Неро и Ванеса Редгрейв на прием на британските носители на "Оскар" в Двореца Сент Джеймс с Принц Чарлс (Снимка: Getty Images)

Великият италианец Франко Неро, който се занимава с благотворителност и се грижи за сираци, не пропуска да отбележи факта, че баба му по майчина линия Мария Лопес, е андалуска циганка и затова във вените му тече номадска кръв.

В половинвековната си кариера Франко Неро работи с режисьори от ранга на Франко Дзефирели, Клод Шаброл, Елио Петри, Марко Белокио, Фасбиндер, Корбучи, Куентин Тарантино и др. Повечето от тях го определят като "кинозвяр" и споделят удоволствието от присъствието му на снимачната площадка. От своя страна актьорът скромно твърди:

"Дългата си кариера основно дължа на чудесните взаимоотношения, които успях да изградя с всички режисьори, с които съм работил. Още преди да си отворят устата, знаех какво ще ми поискат и им го давах."

Франко Неро (Снимка: Getty Images)

Големият актьор стана на 80 години.

Франческо Спартанеро, или Франко Неро, е роден на 23 ноември 1941 в Сан Просперо - Парма, Италия. Син е на офицер от карабинерите. Родителите му са от Сан Северо (Фоджа, Апулия). Израства в Бедония и в Милано. Неро е на шест години, когато за първи път се качва на сцената.

Учи за кратко във факултета по икономика и търговия на местния университет, преди да замине да учи в Piccolo Teatro di Milano.

Режисьорът Ермано Олми съветва младия Франко да замине за Рим, ако иска да пробие в киното. И в средата на 60-те Неро се озовава в италианската столица.

В интервюта е казвал, че по това време е оцелявал с по 2 лири на ден и се издържал като асистент на известен фотограф.

"След Ермано Олми следващата ми важна и вече съдбовна среща беше с Джон Хюстън, чиито напрегнати драми се радваха на широка популярност през 40-те години на миналия век, разказва актьорът. Тогава, на 21-годишна възраст, бях асистент на един фотограф.

Веднъж дойде друг фотограф и пожела да ми направи няколко крупни плана, които по-късно е показал на Джон Хюстън. След няколко дни той се обади, вече от името на режисьора, за да ми предложи да се срещнем в един гранд хотел в Рим. Влязох в огромен апартамент с много красавици, които помагаха на продукцията. Без особени церемонии Хюстън ми каза: "Съблечи се." Започнах - донякъде. Той отново: "Още, още..." Останах по слипове.

Тогава режисьорът нареди: "Сега можеш да си ходиш." След няколко дни от негово име ми се обадиха за ролята на Авел в "Библията".

Франко Неро (Снимка: Getty Images)

После разбрах, че за нея Дино де Лаурентис е настоявал за Пол Нюман или Марлон Брандо... Всъщност известният американски майстор е искал да покаже на екрана нови лица като моето и това на Ричард Харис.

Ролята ми бе малка. Важното в случая беше не ролята, а рекламата. Появих се по първите страници на авторитетни издания като "откритието" на Хюстън.

Така че той се оказа моят Пигмалион. Освен това настоя да уча английски. Даде ми дискове със записи на Лорънс Оливие и на други личности. Запомнях репликите почти фонетично. А в театъра се учих от Ричард Бъртън... И когато Джошуа Лоугън потърси в Лондон изпълнител на ролята на Ланселот, избра мен, по препоръка на Хюстън. Но след като каза добри думи за моята физика, добави, че английският ми език е зле. Това ме амбицира да му рецитирам фонетично творби на Шекспир повече от 30 минути. И накрая той склони!"

В средата на 60-те години спагети-уестърните набират скорост в световен мащаб и през 1966 г. Неро получава главната роля във филма "Джанго" на режисьора Серджо Корбучи. Едноименният герой-самотният стрелец, повлякъл ковчег след себе си, придобива широка известност и донася на Неро огромна популярност.

А за историята остават думите на Корбучи: "Джон Форд имаше Джон Уейн, Серджо Леоне имаше Клинт Истууд, аз имам Франко Неро."

Неро работи и с великия испанец Луис Бунюел. През 1970-а си партнира с Катрин Деньов в неговия шедьовър "Тристана". "Уникална личност. Велик гений, когото обожавах", е признавал в интервюта италианецът.

Но и Бунюел очевидно е респектиран от актьора и когато заради цензура в Испания се провалят снимките на филма "Монахът", той препоръчва Неро на новия екип. Сценарият е на Жан-Клод Кариер, с когото Бунюел е приятел, затова французите откупват правата. Те искат в главната роля да ангажират Омар Шариф или Питър О'Тул, но в договора Бунюел записва изрично условие да я изпълни Франко Неро.

Любопитно е запознанството на актьора с друг голям режисьор - Райнер Вернер Фасбиндер. От екипа на бъдещия филм "Керел" - хомосексуална история за френския писател Жан Жьо и моряка Керел, му изпращат да се запознае със сценария.

И когато няколко дни по-късно му звъни асистент на Фасбиндер, след 5-минутна неловка тишина в слушалката , той уточнява подробностите около участието му... После по време на снимките в Берлин Неро научава, че всъщност Фасбиндер не събрал кураж да говори лично с него, защото много се притеснявал.

Оказало се, че в дома си режисьорът има почти всичките му филми. А когато актьорът поискал съвет как да изиграе ролята, му казал на снимачната площадка:

"Ако нещо не е наред, ще те прекъсна."

Но докрая на филма не се наложило да го прекъсне нито веднъж. А на прощален обяд след края на снимките Фасбиндер поискал от Неро да подпишат върху ресторантска салфетка, че ще играе в следващите му три филма. За съжаление режисьорът си отива няколко месеца по-късно.

В края на 60-те и началото на 70-те години Неро се снима в няколко класически спагети-уестърна и италиански криминални трилъри. Това му носи голяма популярност, но актьорът се стреми да разнообрази репертоара си, като често играе и във филми като "Денят на кукумявката" (Il Giorno Della Civetta, 1967) на Дамяно Дамяни, "Битката за Неретва" (Bitka Na Neretvi, 1968, Югославия) на Велко Булайч, френско-испанския "Тристана" (Tristana, 1970), на Луис Бунюел.

С Ванеса Редгрейв (Снимка: Getty Images)

С раждането на политическото кино Неро става един от най-изтъкнатите актьори на това направление - с филми като "Бог с нас" (1969) на Джулиано Монталдо, "Изповедта на полицейския комисар пред прокурора на Републиката" (Confessione Di Un Commissario Di Polizia Al Procuratore Della Repubblica, 1971), "Следствието е приключено: забравете"(1973) - отново на Д. Дамяни, "Убийството на Матеоти" (Il delitto Matteotti, 1973) на Флорестано Ванчини, "Мусолини - последното действие" (Mussolini: Ultimo Atto, 1974) на Карло Лицани.

Но паралелно с това и след залеза на политическото кино, Неро започва да се снима и продължава да участва в много чисто развлекателни и касови филми, които редува с ленти на големи режисьори - "Триумфалният марш" (Marcia Trionfale, 1976) на Марко Белокио, "Червените камбани" (1982, СССР и Мексико) на Сергей Бондарчук, където играе прочутия американски репортер Джон Рийд, "Querelle", (1982, ФРГ) на Райнер Вернер Фасбиндер.

През 1992 Неро играе в холивудския блокбъстър "Умирай трудно 2". Режисьорът на филма Рени Харлин му признал, че се бил зарекъл във филма му на всяка цена да участва големият Франко Неро.

Неро не пропуска да отбележи и факта, че съдбата му е поднесла шанса да си партнира и с уникални актьори като Бърт Ланкастър, Кари Грант, Чарлс Бронсън, сър Лорънс Оливие...

С Ванеса Редгрейв (Снимка: Getty Images)

Големият идол на Франко Неро в професията е Лоурънс Оливие. Споделя, че се е вслушвал в неговите съвети.

Сър Оливие му казва: "Имаш великолепно телосложение, с което ще играеш само роли на герои. Затова или играй тези роли, стига и по една на година, и бъди спокоен за комерсиалния си успех, или избери да станеш истински актьор, сменяйки постоянно жанровете."

Първият вариант се видял на Неро доста скучен, затова големият италианец се спира на втората възможност.

През последните 40 години Франко Неро е играл всякакви възможни герои във филми от 35 различни националности - от руски до американски, през египетски до израелски, с общо над 150 роли.

Актьорите Франко Неро и Ванеса Редгрейв в кадър от филма „Тихо място в провинцията“, режисиран от Елио Петри, май 1968 г. (Снимка: Getty Images)

Актьорите Лив Улман и Франко Неро в ролята на папа Джоан и Луис, по време на снимките на „Папа Джоан“, 1972 г. Филмът е режисиран от Майкъл Андерсън (Снимка: Getty Images)

Куентин Тарантино е негов заклет почитател от дете и е изключително поласкан да се запознаят. Първоначално посредничеството между двамата е на Пенелопе Круз. Запознанството става в Рим. Там казал на журналистите: "Няма да си тръгна от Рим, преди да се запозная с Франко Неро.", казва актьорът в тв интервю.

С Куентин Тарантино при удостояването на Енио Мориконе със Звезда в алеята на славата в Холивуд (Снимка: Getty Images)

През 2012 той получава покана от него за "Джанго без окови", за който режисьорът се вдъхновява от превърналия се в класика филм на Корбучи.

В него Неро прави епизодична роля заедно с Джейми Фокс, който играе ролята на Джанго Фрийман. Неро, който играе оригиналния Джанго, разпитва Джанго на Фокс как се изписва името му и го моли да го напише, позовавайки се на сцена от ролята на Неро като Джанго в оригиналния филм за Джанго.
След като научава, че имената им се изписват по един и същ начин, Джанго на Неро казва "Знам" на Джанго на Джейми Фокс...

С Енио Мориконе, когато той е удостоен със звезда на Алеята на славата в Холивуд (Снимка: Getty Images)

През 2016 и 2017 г. Неро интерпретира поезията на Габриеле Тинти, давайки глас на шедьоврите в Националния римски музей.

Неро участва в документалния филм "Джанго и Джанго". Италианският режисьор Лука Реа стои зад реализацията на този проект, с който отдава почит на най-популярния режисьор на спагети уестърни - Серджо Корбучи. В него специално участие има Куентин Тарантино, който през 2012 г. прави римейк на оригиналния "Джанго" от 1966 г. - "Джанго без окови".

В този филм се разказва за един от най-великите филмови творци в Италия през 60-те години на миналия век. Тарантино се слави като голям негов почитател, а Неро е любимият актьор на Корбучи.

"Продуцентът Патрисия Ерколе ми звънна и ми каза, че иска да отдаде почит на Серджо чрез документален филм и би искала аз да участвам. Тогава ми съобщи, че и Тарантино ще участва, а аз отговорих, че това е чудесно", спомня си Неро.

Романтичната връзка на Неро с английската актриса Ванеса Редгрейв започва през 1966 г., когато се срещат на снимачната площадка на високобюджетната холивудска продукция "Камелот", в която тя играе съпругата на Крал Артур.

През 1969 г. им се ражда син, Карло Габриел Редгрейв Спаранеро (известен като Карло Габриел Неро), сценарист и режисьор.

Ванеса Редгрейв и Франко Неро с малкия си син Карло (Снимка: Getty Images)

След като се разделят в продължение на много години, през които и двамата имат връзки с други, те се женят на 31 декември 2006 г.

Синът им Карло Неро режисира Редгрейв в кинематографичната адаптация на пиесата The Fever на Уолъс Шон.

За Неро Ванеса Редгрейв е най-великата актриса за всички времена.

"Все още сме много близки, обичаме се, чуваме се почти всяка седмица и се гордея, че изгледа нашите деца - разказва в интервю актьорът. - Карло, който е сценарист и работи в Лондон, Джоел и Наташа, която си отиде по много нелеп начин (става дума за известната актриса Наташа Ричардсън, починала след инцидент в канадски ски курорт през 2009-а)"

Британската актриса Ванеса Редгрейв и италианският актьор Франко Неро пристигат на летище Хийтроу с децата си Джоели Ричардсън, Наташа Ричардсън (1963 - 2009) и Карло Габриел Неро, 28 декември 1970 г. (Снимка: Getty Images)

"Когато съм играл в унгарски и сръбски продукции техни национални герои, зрителите в кината бяха почти толкова, колкото и жителите. Аз не съм млад, но ако ми предложат да изиграя български герой, с удоволствие бих приел", казва големият актьор при гостуването си в България.

Колаж: Петя Александрова, Dir.bg /Снимки: Getty Images