100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО
Художникът Борис Димовски: Болестта на нашето време е унинието
Илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, сред които "Моля, заповядайте" — епиграми от Радой Ралин, "Невчесани мисли" — афоризми и сентенции от Станислав Йежи Лец, "Мигове в кибритена кутийка" от Олга Кръстева, "Весели народни приказки" и др.
Редактор: / 3449 Прочита 0 Коментара
29 януари 1980 Портрет на художника Борис Димовски
Снимки: БТА/Архив
Болестта на нашето време е унинието. Това казва във в. "Права и свободи" през 1993 г. художникът карикатурист Борис Димовски, от чието рождение днес отбелязваме сто години.
На 15 май 1989 г. пред в. "Единство" той казва: "Възпявам свободата и демокрацията, защото ги обичам, но аз обичам и реда".
РИСУВА НА ЖИВО ВЪВ "ВСЯКА НЕДЕЛЯ"
Борис Димовски е роден на 20 октомври 1925 г. в село Яворово, Асеновградско. Учи графика в Художествената академия в София (1949 - 1951) при Илия Бешков.
Работи за вестниците "Труд" (1954 - 1959 и 1970 -1980) и "Стършел" (1959- 1968). Редактор и художник е в Българската национална телевизия (1980 - 1985), където рисува на живо в предаването "Всяка неделя". Член е на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските художници (март 1965 - май 1967). Избран е за народен представител в Седмото Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание (1991-1994).
Борис Димовски е и майстор на графичния дизайн, акварела, живописта, импресията, стенописа, сценографията.
Той участва в десетки изложби в България и в чужбина - Кувейт, Индия, Шри Ланка, Афганистан, Швейцария, Полша, Австрия и др.
14 май 1965) По случай Месеца на хумора и сатирата бе открита изложба на карикатурата в столицата. На снимката: Карикатурата "Бай Ганьо: - Ти още ли си виж, бре?" на Борис Димовски.
Снимки: БТА/Архив
ИЛЮСТРИРА КНИГИ И ОФОРМЯ ДЕКОРИТЕ НА ТЕАТРАЛНИ ПОСТАНОВКИ
Илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, сред които "Моля, заповядайте" — епиграми от Радой Ралин, "Невчесани мисли" — афоризми и сентенции от Станислав Йежи Лец, "Мигове в кибритена кутийка" от Олга Кръстева, "Весели народни приказки" и др.
Оформя декорите на театрални постановки като "Импровизация" от Валери Петров и Радой Ралин (1961), "Божествена комедия" от Исидор Щок (1967). Сътрудничи на Българската кинематография.
Между 1960 и 1980 г., по време на Фестивала на хумора и сатирата в Габрово, Борис Димовски рисува множество произведения, които разкрасяват града. Той участва в идейната концепция за облика на Дома на хумора и сатирата, автор е на част от стенописите и мозайките в емблематичната сграда, създава барелефа с девиза на габровци: "Светът е оцелял, защото се е смял". Негов е първият сборник с габровски хумор "Габровски шеги".
През 1968 г. властта се припознава в сатиричните стихове на Радой Ралин, илюстрирани подобаващо от Борис Димовски, в книгата
Карикатуристът е уволнен от в. "Стършел", а нереализираният тираж от книгата е изтеглен и изгорен като предупреждение към творческата интелигенция.
23 октомври 2003 Сборник с рисувани умотворения "За жената, мъжа и любовта" представи големият български карикатурист Борис Димовски. Сборникът съдържа 200 карикатури, събрани през последните години.
Снимки: БТА/Архив
Борис Димовски е автор и на сатирични текстове и афоризми, с които иронизира политическата реалност преди и след 10 ноември 1989 г.
През 1993 г. от печат излиза негова книга със сентенции, забранени карикатури и хрумвания, а през 2003 г. художникът издава нов сборник с рисувани умотворения, озаглавен "Време да плачеш и време да се смееш".
НАГРАДИ И ПРИЗНАНИЯ
Димовски е носител на Първа награда на Съюза на българските журналисти за 1976 г., наградата на Централния съвет на Българските професионални съюзи за постижения в областта на литературата и изкуството за периода 1977-1979 г., за карикатурната изложба "Ефективност и качество" и карикатурите му на трудова тема, публикувани в периодичния печат, на наградата за рисунка и карикатура "Илия Бешков" за 1986 г., на извънредна и специална награда на Международната академия на изкуствата - Париж за 1991 г., на първа награда "Чудомир" за карикатура и на наградата "Златна кесия", присъдена му от "Интеркомерс" АД и в. "Тримата глупаци" (1996).
Удостоен е със званието "Заслужил художник" (1980).
През 2000 г., по повод 75-годишнината от рождението му и за изключителния му принос в областта на българското изобразително изкуство, му е връчен орден "Стара планина" - първа степен. В същата година е обявен и за "Почетен гражданин на Габрово".
С Решение от 19 май 2005 г., 39-ото Народно събрание му отпуска пенсия за особени заслуги.
Борис Димовски умира на 26 март 2007 г.
Радой Ралин определя творчеството му в слово във вестник "Народна култура" по повод 60-годишнината от рождението на карикатуриста: "Карикатурите на Димовски, десетки хиляди на брой, представляват един честен летопис на нашата най-нова история. Освен виртуоз на рисунката, той се изяви като проникновен футуролог и хуманен социолог. Ако бяхме му гласували по-голямо доверие, ако не бяхме връщали нито една негова карикатура, сега щяхме да живеем по-радостно."
Самият Борис Димовски казва през 1989 г. за в. "Единство", че: "Карикатурата е произведение на тропота на деня, тя е социално изкуство, но има трайни карикатури, те са графики над графиките, сгъстени графики, плод на продължителното изучаване на природата на човека".
12 март 1984 В Пловдив и особено в старата му част художниците от край време никого не са учудвали. Рисуват, отиват си, мярва човек картините им из галерии, коридори на обществени сгради, в кабинети и частни колекции. Но за града от тях като че ли нищо не оставало. Но когато кмет на стария Пловдив станал Атанас Кръстев, старата дружба, що го свързвала с художниците го подсетила да им каже, че на града, от когото вдъхновение и багри са вземали, трябва и те нещо достойно да оставят. На снимката: Дружески шаржове на Борис Димовски.
Снимки: БТА/Архив
През 2022 г. е учредена награда за съвременна карикатура на името на Борис Димовски, а през 2025 г. с редица изложби е представена част от богатото му наследство. За житейския път на твореца разказва документалният филм на режисьора Ралица Димитрова "Борис Димовски - несъгласният".
50 години след "Люти чушки" в Музея на хумора и сатирата
"Най-голямата грижа на Радой Ралин винаги е била към неосъществените хора в обществото"