НЕУДОБНОТО ИЗКУСТВО
Франсиско Гоя - от испанската кралска фамилия до ужасите на войната в картини
От рождението на художника се навършват 280 години
Редактор: / 7189 Прочита 2 Коментара
Автопортрет на испанския художник Франсиско Гоя, ок. 1800 г.
Снимка: Getty Images
Няма съвременен художник, който да може да изрази кошмарите ни с такава прецизност като Франсиско Гоя, казва за изданието "Ел паис" през 2019 г. директорът на музея "Прадо" в Мадрид Мигел Фаломир.
Днес се навършват 280 години от рождението на испанския художник, определян като един от най-значимите творци на страната от края на 18-и и началото на 19-и век. Той оставя шедьоври, чиито сюжети рязко контрастират - от идилията в кралския двор, портрети на благородници и на семейството на монарха, включително и на краля, до будещи ужас изображения на войната и човешкото страдание.
"Кучето", Франсиско Гоя, 1820-1823 г. Създание, потъващо в празнотата. Безнадеждност и изолация, сведени до гениално прост образ. Смятана е за "най-самотната картина" в историята на изкуството.
Снимка: Музей Прадо, Мадрид
Роден на 30 март 1746 г. във Фуендетодос, близо до Сарагоса, Франсиско Гоя е живописец и график. Той е смятан за последния от старите майстори и първия от съвременните, мост е между представителите на двете школи.
Неговият живот обхваща повече от осем десетилетия, през които Гоя, роден преди Моцарт и Казанова, и надживял Наполеон Бонапарт, е свидетел на поредица драматични събития, променили хода на историята, казват пред АФП от Националната галерия в Лондон, която беше домакин през 2015 г. на изложба с портрети, дело на испанския майстор на четката.
"Две жени и един мъж (Мъж, подиграван от две жени)", Франсиско Гоя, 1820-1823 г. Черна сатира и болезнен психологизъм. Мъжът е обсаден, жените - безмилостни. Изкривена, тревожна интимност.
Снимка: Музей Прадо, Мадрид
Платната на Франсиско Гоя са на теми, свързани с почти всеки аспект от живота в периода, в който живее. С четката си той пресъздава проблемите и тревогите на хората. Свидетел е на политически и социални промени, които настъпват по време на войните за независимост на Испания, както и на човешките страдания в резултат на това.
Изкуството на испанеца в този период се трансформира от живопис към по-мрачни изображения на ужасите на войната. В началото на кариерата си Гоя прави църковни стенописи, а също създава ескизи за гоблени. Творецът работи от 1775 г. до 1792 г. за ателието, което произвежда гоблени за кралската фамилия.
"Сатурн изяжда сина си", Франсиско Гоя, 1820-1823 г. Ужас без метафора - едно от най-шокиращите платна в историята на изкуството. Израз на лудост, канибализъм и насилие, родено от страх.
Снимка: Музей Прадо, Мадрид
Музеят "Прадо" избра шедьоври на Франсиско Гоя за заключителната експозиция на честванията на 200-годишнината си през 2019 г. Там се съхраняват повечето от картините, стотици гравюри на твореца, както и ценни документи, сред които кореспонденцията на художника с близкия му приятел от детските години Мартин Сапатер, търговец от Сарагоса.
Писмата им помагат да се изгради картината за живота на Гоя. Наследството на художника, което се съхранява в "Прадо", е един от основните стълбове на музея, отбелязва "Ел паис". Около 150 негови картини са запазени досега.
"Шабашът на вещиците", Франсиско Гоя, 1820-1823 г. Една от "Черните картини", изпълнена с демонична атмосфера. Художникът осмива суеверието, но и ни повежда в дълбините на подсъзнателния страх.
Снимка: Музей Прадо, Мадрид
Франсиско Гоя, който е четвъртото от общо шест деца, от малък започва обучението си по изобразително изкуство в Сарагоса при художника Хосе Лусан, учил в Неапол. По-късно, в Мадрид, Гоя попада при придворния художник Франсиско Байеу, за чиято сестра се жени през 1773 г. Испанецът се обучава и в Италия.
След като се завръща в Сарагоса в началото на 70-те години на 18-и век, е избран за автор на фреските в местната катедрала. Работата му там продължава десетилетие с прекъсвания.
"Втори май 1808", Франсиско Гоя, 1814 г. Сцената на кървавата схватка в центъра на Мадрид - началото на бунта срещу френската власт. Гоя рисува не герои, а човешка ярост и отчаяние.
Снимка: Музей Прадо, Мадрид
Гоя рисува и портрети, като започва да се занимава с това в края на 18-и век, като дотогава единствената му творба в този жанр е негов автопортрет, датиращ от 1772-75 г. по данни на музея "Прадо".
Франсиско Гоя влиза за първи път в кралския дворец като художник през 1786 г., когато на престола е крал Карлос Трети. Рисува испански благородници, както и ескизи за гоблени, се казва в информация от енциклопедия "Британика". След смъртта на Карлос Трети през 1788 г., художникът остава в двореца и при Карлос Четвърти.
"Трети май 1808", Франсиско Гоя, 1814 г. Едно от най-известните антивоенни платна в света. Гоя улавя ужаса на масовата екзекуция след мадридското въстание срещу френските окупатори.
Снимка: Музей Прадо, Мадрид
Разбрал за таланта му, монархът го повишава в придворен художник. През 1795 г. Франсиско Гоя застава начело и на Кралската академия за изящни изкуства "Сан Фернандо" в Мадрид, но две години по-късно подава оставка по здравословни причини. През 1799 г. е повишен до първи придворен художник.
Малко преди това, през 1792 г., Гоя се разболява и губи слуха си. Това оказва влияние и върху стила му на рисуване - творбите му стават по-мрачни и потискащи, започва да използва все по-малко цветове. Избира чрез гравюри за покаже възмущението си от случващите се промени в обществото.
"Сънят на разума ражда чудовища", Франсиско Гоя, 1799 г. Емблематичната гравюра от серията "Капричос", в която Гоя критикува обществото, религията и суеверието. Разумът заспива, а кошмарите се събуждат.
Снимка: Google Art Project
Това прави в сериите "Капричос", "Тавромахия", "Диспаратес", а в "Ужасите на войната" показва през своите очи жестокостите и варварството по време на Испанската война за независимост (1808-1814). Те са изобразени в две от най-известните му картини - "2 май 1808" и "3 май 1808".
На 75-годишна възраст, сам и отчаян, Гоя завършва своите 14 "Черни картини". Те са изрисувани директно върху стените на къщата, която обитава в покрайнините на Мадрид. През 1874 г. творенията му са пренесени върху платна, които и до днес са част от колекцията на музея "Прадо" в Мадрид, пише енциклопедия "Британика".
"Двор с луди", Франсиско Гоя, 1794 г. След загубата на слуха си Гоя започва да изразява дълбоката си тревожност в зловещи сцени. Това платно е един от първите сигнали за промяната в съзнанието му.
Снимка: Музей Медоус, Далас
Испанецът умира през април 1828 г. във френския град Бордо, където е избрал да живее в изолация.
Най-престижната испанската филмова награда носи името на художника Франсиско Гоя, като статуетката е с неговия лик. Отличието се присъжда ежегодно от Испанската академия за кинематографично изкуство и наука от 1987 г.