МИСТИЧНИТЕ МЕСТА ПО СВЕТА И КИНОТО
Забриски пойнт - мистичната местност, която Антониони превърна в символ (ВИДЕО)
След филма изгряващата група "Пинк Флойд" става знаме на антиконформистки настроените младежки интелектуални движения по света
Редактор : Валерия Калчева / 20 септември 2020 / 13:20 7387 Прочита 0 Коментара
Това мрачно и безплодно място се намира в Калифорния, а филмът на Микеланджело Антониони "Забриски пойнт" е първият филм на големия майстор, появил се по българските екрани. Предишните му, не по-малко култови - "Фотоувеличение", "Червената пустиня", "Затъмнението" и др., ги показваха само на закрити прожекции за студенти и кинаджии.
Филмът на Антониони е вик за свобода, израз на протест, отглас от студентските вълнения от края на 60-те години.
С този филм започва и славата на "Пинк Флойд". Озвучен е с тяхна музика, писана специално.
Местността Забриски пойнт е в Долината на смъртта, която е най-големият и най-горещият национален парк в САЩ. В него се намира едноименната Долина на смъртта.
Освен нея, паркът включва долините Салин и Панаминт, както и няколко планински вериги. Разположен е главно в източната част на Централна Калифорния, както и частично в щата Невада, на изток от планинската верига Сиера Невада. Въпреки високите температури и ниската влажност, паркът е обитаван от множество пустинни растения и животни.
Индиански племена са живели по тези места преди 10 000 години. Тогава все още са съществували двете големи езера: Менли и Панаминт. Преди около 3000 години езерата пресъхват и индианците саратога, които населяват района по това време, най-вероятно са живели при доста сух и горещ климат. След тях идват няколко други индиански племена, които оставят странни рисунки и различни видове сечива.
Златната треска довежда първите европейци през 1849 г. Те дават името на долината поради тежките и трудни условия за оцеляване.
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
Първите документирани туристи в райони са от 1920 г. и са приютени в палатки. През 1927 г. е построен курортът Крийк Ин, който използва водата на извора Фърнас Крийк.
Президентът Хърбърт Хувър обявява околността (8000 km²) около Долината на смъртта за национален монумент на 11 февруари 1933 г. През 30-те и 40-те години на 20 век 12 компании работят по построяване на пътища, телефонни линии, водни канали, общо 76 постройки, места за пикник, тоалетни и дори малко летище.
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
През 1976 г. е подписан акт, с който се забранява строежът на мини и добиването на полезни изкопаеми. През 1980 г. те са разрешени отново, но в ограничени райони при много строги екологични стандарти и работата им е следена отблизо. През 2003 г. работеща е останала само една мина за боракс.
През 1984 г. Долината на смъртта става биосферен резерват, който на 31 октомври 1994 г. е обявен за национален парк. Най-големият град в непосредствена близост е Лас Вегас, чието население нараства от 550 700 на 1 138 800 души от 1985 до 1995 г.
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
Преди милиони години на това място е имало солено море, което постепенно се е изпарило. Преди около 550 милиона години се формира платформа от отложени карбонати, подобна на тази в днешните Бахамски острови. Процесът продължава в следващите 300 милиона години по време на палеозойската ера и образува дебел шест километра слой.
От началото до средата на мезозоя западната част на северноамериканския континент се сблъсква с океанската плоча под Тихия океан, което води до свлачища в някои райони и издигане в други. В резултат на това след силна вулканична дейност се формира планинската верига и бреговата ивица е изместена на 300 km на запад. Интересен факт е, че в района не могат да се намерят скали, образувани през юрския период.
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
Ледниковите периоди започват преди около 2 милиона години. Ледниците, които се образуват в близката планина Сиера Невада, след топенето си образуват няколко езера в долината Панаминт. Допреди около 10 500 години една голяма част от дъното на Долината на смъртта е било покрито от голямо езеро, което геолозите наричат Менли и което постепенно започва да пресъхва. Това място е най-ниската точка на САЩ.
В долината е измерена най-високата температура в САЩ и втората в света - 56,7 °C в Грийнленд Ранч (сега Фърнъс Крийк) на 10 юли 1913 г. Поради липсата на вода Долината на смъртта е сред най-сухите и топли места в света. Температури от порядъка на 50 °C са нещо обикновено през лятото, докато зимните падат под 0 °C. Юли е най-горещият месец, а декември - най-студеният. Най-ниската измерена температура е -10 °C.
Средните годишни валежи варират от 48 mm в районите, които са под морското равнище, до 380 mm във високите планини, заобикалящи долината. Когато пада дъжд, той обикновено е съпроводен със силни бури, които предизвикват наводнения.
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
Местността Забриски пойнт се намира в Долината на смъртта. Името му идва от името на Кристиян Забриски (Christian Brevoort Zabriskie), който в началото на ХХ век е вицепрезидент на компанията "Пасифик Кост Боракс" (Pacific Coast Borax), която добива боракс в района. За целта той използва товарни вагони, теглени от мулета. Преди милиони години там е имало огромно езеро.
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
Тази част от долината е напълно лишена от растителност и благодарение на ерозията формира причудливи форми в разни цветове. Приличащите на планини образувания са смесица от риолит, чакъл и тиня, вследствие от горещите извори и вулканичната активност.
Мистичната местност става много популярна от филма "Забриски пойнт" (1970) на големия режисьор Микеланджело Антониони. Действието в него се развива в края на 1960-те и отразява контракултурата в САЩ.
"Забриски пойнт", реж. Микеланджело Антониони
Снимките започват през юли 1968 година в Лос Анджелис след което продължават във Финикс, Аризона и Долината на смъртта. Някои от сцените на филма са заснети в местността Забриски пойнт. Това е вторият от общо три филма на английски език, за които Карло Понти има договор с "Метро Голдуин-Майер". По време на снимките Антониони критикува американската филмова индустрия за прахосничеството и разхищението, което той намира едва ли не аморално и го сравнява с много по-икономичния подход на италианските студиа.
Музиката във филма включва изпълнения на Пинк Флойд, Джери Гарсия, Пати Пейдж, Грейтфул Дед и Ролинг Стоунс.
В центъра на филма е любовта между момиче от заможно семейство и студент бунтар от Лос Анжелис, който открадва самолет в търсене на свободата.
"Забриски пойнт" преплита студентските протести от края на 60-те в САЩ с абсурдните проекти на консуматорска Америка. Студентката по антропология Дария и бунтовникът Марк се опознават насред пустинята в Забриски пойнт и минути по-късно вече се радват на хипарския си девиз make love, not war. Сюрреалистично наоколо се появяват множество голи тела и в един момент те вече като че ли са навсякъде във въображаем "танц на сексуалната революция", озвучен от музиката на "Пинк Флойд".
Култов кадър от филма "Забриски пойнт", реж. Микеланджело Антониони
Пророчески, експлозивен e финалът - апокалипсис, взривяващ консуматароското общество. Изключителен рок-саундтрак на групи като "Пинк Флойд", "Грейтфул Дед". Набиращата скорост група "Пинк Флойд" става знаме на антиконформистки настроените младежки интелектуални движения по света.
Кадър от филма "Забриски пойнт", реж. Микеланджело Антониони
"Забриски пойнт" спада към групата на култовите "филми по пътя" от 70-те - годините, в които хипи движението се налага на Запад и цяло поколение се надига срещу фундаментални ценности като кариера, пари, социално положение.
Филмът веднага се нарежда сред знаменателни заглавия от ранга на "Волният ездач", "Среднощен каубой", "Плашилото" и други, които прокарват характерните за следвоенната генерация теми: свобода, приятелство и свободна любов.
Във всички тези филми ролята на природата е решаваща; във всички главните герои мечтаят и се реализират най-пълно в извънградска среда - символ на разрива с контрола и потисничеството на посветеното на надпреварата за облаги общество, безкрайно откъснато от младежката етика в онзи период; всички завършват драматично.
Посланието им е същевременно позитивно и утопично, невъзможно за изпълнение, вписано в нереален контекст.
Въпреки че филмът на Антониони става култов, при пускането му по екраните той всъщност е финансов провал на продуцента Карло Понти.