КИНО НА ФОКУС
Готическата симфония на Гийермо Дел Торо
Гийермо дел Торо преразказва класиката на Мери Шели "Франкенщайн" с визуална разточителност, психологическа дълбочина и сериозен актьорски дуел между Оскар Айзък и Джейкъб Елорди, който ще остане в паметта на киното
Автор : / 856 Прочита 1 Коментара
Гийермо дел Торо преразказва класиката на Мери Шели "Франкенщайн" с визуална разточителност, психологическа дълбочина и сериозен актьорски дуел между Оскар Айзък и Джейкъб Елорди.
Източник: Netflix
С "Франкенщайн" Гийермо дел Торо посяга към един от най-иконичните митове на модерността.
Романът на Мери Шели "Франкенщайн" ("Frankenstein", 1818) винаги е бил повече от готическа история за чудовище. Той е философско размишление за границите на човешката амбиция, за самотата и за цената на творчеството.
Дел Торо, известен със слабостта си към чудовищата, със своята дълбока емпатия към различните и със специфичния си визуален език, изглежда като най-естествения наследник на Шели в киното.
Неговият "Франкенщайн" е хибрид между уважение към литературната класика и модерна интерпретация, която се опитва да извлече от историята най-парливите теми на нашето време: отговорността на създателя към създанието, травмата на отхвърлянето, неочакваната власт на уязвимостта.
Актрисата Миа Гот във "Франкенщайн" на Гийермо дел Торо
Източник: Netflix
Айзък срещу Елорди: сърцето на филма
Оскар Айзък в ролята на Виктор Франкенщайн създава герой, който едновременно привлича и отблъсква.
Неговият Виктор е обсебен учен, режисьор на собствената си трагедия, в чиято жестокост зрителят открива тиха паника, страх от провал, страх от посредственост, страх да не бъде забравен.
Айзък умее да превръща научния гений в психологически разлом, а дел Торо го оставя да играе на ръба на маниакалността.
Онова, което обаче превръща филма в истинско събитие, е появата на Джейкъб Елорди като Създанието.
Ако Айзък е контролираният огън, Елорди е земетръсът.
Оскар Айзък в ролята на Виктор Франкенщайн
Източник: Netflix
Той изгражда чудовище, което не прилича на нито една предходна филмова интерпретация, а на почти ефирно, но изпълнено с болезнена, разкъсваща чувствителност същество. Елорди пренася в образа не просто физичността му, а и на тъгата, която се усеща през всяко негово движение.
И когато Създанието проговаря, думите му звучат не като заплаха, а като отчаян опит да бъде разбрано.
Двамата актьори създават динамика, която е почти библейска: творец и творение в непрестанен конфликт, от който няма победител, а само изпепелени следи.
От книгата към киното: верност и свобода
Дел Торо е определено отдава почит към Мери Шели, но не е изпаднал в плен на текста. Той съхранява основните линии в произведението като гръмотевичната нощ на раждането, отчуждението, бягството, трагичната спирала на насилието, но въвежда и нови пластове.
Джейкъб Елорди в ролята на Създанието във "Франкенщайн"
Източник: Netflix
Особено силно стои акцентът върху гледната точка на Създанието, което получава повече пространство да бъде не просто отражение на греха на своя създател, а самостоятелен персонаж с право на болка, на памет, на искане за любов.
Филмът поставя отворен въпрос: кое всъщност е чудовището? Създанието или човекът, който не може да носи отговорността за собствените си избори?
Излиза книгата, вдъхновила "Улицата на кошмарите" на Гийермо дел Торо
Визуалната алхимия на Дел Торо
Визуално "Франкенщайн" е истинско пиршество.
Дел Торо, в типичния си стил, превръща готиката в жив организъм.
Сценографията се опира на класическите елементи, лаборатория от желязо и стъкло, бурни небеса, тъмни гори, но ги пречупва през естетика, близка до "Формата на водата" ("The Shape of Water").
Камерата се движи плавно, сякаш търси дъха на чудовището, а светлината рисува силуети, които напомнят на стари илюстрации от романтизма.
Гийермо дел Торо преразказва класиката на Мери Шели "Франкенщайн" с визуална разточителност, психологическа дълбочина и сериозен актьорски дуел между Оскар Айзък и Джейкъб Елорди.
Източник: Netflix
Прераждането на Създанието не е компютърен спектакъл, а почти мистичен акт, в който звукът, светлината и тялото на Елорди работят в перфектен синхрон.
Защо този "Франкенщайн" е нужен днес
Историята на Шели е написана в ера на научна експлозия, страхове и морални дилеми. Време, което много прилича на нашето днес.
Кадър от "Франкенщайн" на Гийермо дел Торо
Източник: Netflix
Дел Торо връща тези въпроси на масата, без да ги абсолютизира. Той предлага притча за творчеството и разрушението, за границите на отговорността, за това какво означава да бъдеш човек, когато светът те бележи като чудовище.
"Франкенщайн" е едновременно почит към миналото и предупреждение за бъдещето.
И макар да е изпълнен с мрак, филмът оставя и светлина, онази крехка, трудно откриваема надежда, че чудовището в нас може да бъде разбрано, ако спрем да се страхуваме от него.
Гийермо дел Торо прави своя "Пинокио"
Любовното писмо на Гийермо дел Торо към ноар филма
М. Найт Шаямалан пред Dir.bg: Стрийминг платформите нямат нищо общо с киното