КАТО НА КИНО
Френско лято на тъгата
От 9 май 2025 г. "Добър ден, тъга" (адаптация по романа на Франсоаз Саган) ще бъде част от програмата на кината в цялата страна
Автор : / 2698 Прочита 0 Коментара
Източник: Синелибри
През 2024 г. писателката и есеистка Дърга Чу-Боуз дебютира като режисьор с адаптацията на известния роман на Франсоаз Саган "Добър ден, тъга"/ Bonjour Tristesse (1954) - история, писана от 18-годишната авторка, която бързо се превръща в литературен феномен.
Българската премиера на филма се състоя в рамките на десетото издание на Синелибри.
След класическата холивудска адаптация от Ото Преминджър през 1958 г., новият филм подхожда към текста по друг, много по-интимен и съвременен начин.
Оригиналният роман на Саган е кратък, елегантен, изпълнен с меланхолия и изненадваща психологическа острота.
Разказвачът - 17-годишната Сесил, прекарва лятото с баща си Реймон в крайбрежна вила на Френската Ривиера.
Той е бохем, тя - негова довереница и почти равноправна партньорка в безгрижието. Когато в живота им се намесва Ан - бивша приятелка на покойната майка и потенциална нова съпруга на Реймон - Сесил решава да разруши тази връзка. Планът ѝ има тежки последици.
Адаптацията на Преминджър (1958) пренася историята в класическа холивудска естетика с участието на Джийн Сибърг, Дейвид Нивън и Дебора Кер. Този филм запазва структурата на романа, включително вътрешния монолог на Сесил.
Чу-Боуз обаче заличава гласа от първо лице и фокусира вниманието върху взаимодействията, пространството и неизказаното, като създава по-малко сюжетна и повече настроенческа адаптация.
В новата филмова адаптация няма излишна словесност. Чу-Боуз залага на мълчание, паузи, погледи и гледки. Вместо да чуем вътрешния глас на Сесил, трябва да го разчитаме в поведението ѝ. Това поставя повече отговорност върху зрителя - и върху актьорите.
Лили Макинърни в ролята на Сесил успява да предаде колебанието между наивност и жестокост, макар че понякога изглежда по-затворена, отколкото ролята позволява. Клои Севини е впечатляваща като Ан - уравновесена, сдържана, но с видимо напрежение в душата си. Клаес Бенг като Реймон се колебае между опасния си чар и моралната празнота, без да се бори за това да бъде симпатичен.
Вилата, гората, морето
Филмът е заснет с изключително внимание към естествената светлина и обкръжаващата среда. Вилата, в която се развива действието, е отворено, бяло пространство, наситено със светлина и с усещане за времева рамка - като лагер, не като дом. Отворените прозорци и големите стъкла създават илюзия за свобода, но героите изглеждат все по-затворени в себе си, с всяка следваща сцена.
Гората зад къщата се появява като място за бягство - и буквално, и емоционално. Там Сесил съзерцава, но и крои планове. Там се ражда интригата. Камерата се движи между дърветата с лекота, но и с леко заплашителен тон - природата тук не е успокояваща, а напрегната.
Морето, макар и красиво, не носи обещание, а отчуждение. То е далечно, безучастно, и напомня, че светът не се интересува от моралните дилеми на шепа хора.
Отношенията - крехки, несигурни, реални
Един от най-силните аспекти на филма е начинът, по който той проследява движението на отношенията - Сесил и Реймон не са типични баща и дъщеря; те са двама души, които са се научили да бъдат независими от емоционалните последици на действията си. Точно затова появата на Ан е разрушителна - тя носи структура, отговорност и нещо близко до зрялост.
Това кара и двамата да се почувстват застрашени - макар че не го осъзнават напълно.
Планът на Сесил да върне старото статукво изглежда почти детински, но последствията са реални и тежки. Филмът не оправдава героинята си, но я показва с емпатия - като човек, който все още не разбира силата на собствените си действия.
Финалът на филма е деликатен и почти мълчалив. Тъгата не е разказана - тя просто е.
От 9 май 2025 г. "Добър ден, тъга" ще бъде част от програмата на артсалони в цялата страна.
"Добър ден, тъга" се разпространява с подкрепата на ИА "Национален филмов център".
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}