Филмът "7 дни" - ирония, поезия, борба

НЕ МИГАЙТЕ ПРЕД БЪЛГАРСКОТО КИНО

Филмът "7 дни" - ирония, поезия, борба

Един различен поглед не просто за страшната болест с три букви, а приказка за маските и стремежите, за излишното и нужното в живота, за обезличаването, което допускаме

Автор: NO BLINK / 8 февруари 2019 / 16:51 2821 Прочита 1 Коментара

Има филми, които са трудни за гледане. И точно толкова необходими. Деликатната тема за страшната болест с три букви винаги изглежда страшно далечна, до мига, когато... стане неочаквано близка. "7 дни" е филм, който с особен, авторски почерк, ни потапя не в една, а цели две паралелни женски души. Имате ли смелостта да влезете там?

Защо избрахме да качим "7 дни"?
(коментар на NO BLINK)

Александра Спасова в късия филм "7 дни" на режисьора Наталия Новачкова (Снимка: NO BLINK)

Юлияна Сайска - Павлова в късия филм "7 дни" на режисьора Наталия Новачкова (Снимка: NO BLINK)

Грабнаха ни, това е! Александрина (Юлияна Сайска-Павлова) и Жана (Александра Спасова) са толкова неподправени и честни в преживяванията си пред камерата, а историята им - толкова реалистична, че голямата "случайност" в сюжета изглежда по-скоро приказна и необходима, отколкото нагласена. Сигурни сме, че много зрители ще разпознаят парченца от себе си в това куклено шоу, с главен кукловод Съдбата, прекрасно олицетворена от медицинската сестра - мъж (Велислав Павлов).

Накратко, в "7 дни" ще видите сближаването на две жени, болни от рак. В стерилната болнична стая те научават, че са много по-близки, отколкото предполагат...

Велислав Павлов в късия филм "7 дни" на режисьора Наталия Новачкова (Снимка: NO BLINK)

Както споменахме в началото, "7 дни" е различен филм. Има своя стилистика и почерк, които смесват документалното с поетичното, материалното с абстрактното, и даже битовото - с архетипното. Оголването на две женски лица и сетивности е всъщност едно страшно лично преживяване, в което филмът ни изкушава да надникнем. Надяваме се да изкуши и вас, защото това не е просто една история за болести и любов.

Това е приказка - за маските и стремежите, за излишното и нужното в живота, за обезличаването, което често допускаме. А можем да си спестим. Именно за да не се озовем в бялата стая, където понякога... няма врата с табелка "изход".

СЕДЕМ ДНИ

Александрина и Жана са диагностицирани с рак на гърдата и това е тяхното голямо изпитание. Александрина и Жана разбират, че са любовница и съпруга на един и същи мъж и това е тяхното голямо откритие.

Често съдбоносните решения, смелостта, промяната, идеята за изход и усещането за щастие идват тихо, уморено, отскубнали се от хватката на страха, отчаянието и несигурността. В условията на своите неизбежни срещи, двете жени осъзнават и това, че големите пропадания в този свят са добрите поводи да се огледаме около себе си и в себе си, и да изхвърлим "излишния товар".

Калин Терзийски в късия филм "7 дни" на режисьора Наталия Новачкова (Снимка: NO BLINK)