АРХЕОЛОГИЧЕСКИ НАХОДКИ
Експонат на месеца на Националния археологически музей е ритонът от пловдивското село Розовец
Това е съд, пряко свързан с тракийската аристокрация и с местната царска идеология, който е снабден в долната си част с отвор за изливане на течността
Редактор : / 3570 Прочита 0 Коментара
Ритон от пловдивското село Розовец (Източник: Национален археологически музей)
Експонат на първия месец от тази година на Националния археологически музей е ритонът от пловдивското село Розовец, съобщават от националния археологически институт с музей при БАН /НАИМ-БАН/.
През 2022 г. отбелязваме 130 години от създаването на Националния археологически музей, напомнят от НАИМ-БАН и допълват, че сред експонатите в първата експозиция, са находките от с. Розовец (Рахманлий), Пловдивско.
Ритон от пловдивското село Розовец (Източник: Национален археологически музей)
Такъв е ритонът, открит през 1878 г. в Южната могила при с. Розовец. Това е съд, пряко свързан с тракийската аристокрация и с местната царска идеология, който е снабден в долната си част с отвор за изливане на течността.
Той е висок 11,2 см, има диаметър от 9 см и тегло 449 г. Изработен е от сребро с позлата и е датиран към първа половина на тV в. пр. Хр. Съдът от Розовец е с нисък рог, завършващ с глава на сърна. Липсва част от задната му страна и е повреден на челото на животното. Върху рога е изобразена релефно дионисиева сцена: двама сатири, унесени в танц, и трети с кратер на едното рамо.
Зад фигурите е разположен голям бръшлянов гирлянд, който опасва цялата шия на ритона. Главата на сърната е моделирана реалистично и с голямо умение. Очите са били вероятно инкрустирани, а ушите - работени отделно и след това припоени. Над долната устна има малък отвор за изливане на течността.
Ръбът на устието, гирляндът, трите фигури и вътрешната страна на ушите са били позлатени. Съдът е сред най-ценните представители на античната торевтика, отбелязват от НАИМ-БАН.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}