Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Марио Мартоне: Да разкажеш Италия е винаги трудно

НА ФОКУС

Марио Мартоне: Да разкажеш Италия е винаги трудно

Италианският режисьор Марио Мартоне представи филма си "Навън", посветен на писателката Голиарда Сапиенца - една от най-свободомислещите фигури в италианската култура на XX век

Марио Мартоне на представянето на "Навън" в кино Люмиер в София Снимка: Тихомира Крумова

Още Проекции на действителността в рамките на Синелибри 2025
КИНОФЕСТИВАЛИ

Проекции на действителността в рамките на Синелибри 2025

Марио Мартоне беше в София като гост на кино-литературния фестивал Синелибри и поредицата Italian Screens, която се провежда съвместно с Министерството на културата на Италия и Италианския културен институт. С него разговаряме за идеята на филма и личността на Голиарда Сапиенца, за антифашизма и традициите му в киното, за връзката между театър и кино и за трудността да разказваш Италия днес.

Снимка: Анна Лазарова

- Какво Ви привлече в историята на Голиарда Сапиенца и Ви подтикна да направите филм за нея?
- Най-силно ме впечатли свободата ѝ. В нея има едно особено усещане за вътрешна независимост, за мисъл, която не се подчинява на никакви правила.

Тази свобода на духа, на поведението, на мисленето е същността на филма. Не ме интересуваше толкова биографичната точност, колкото това да предам нейната енергия - идеята, че човек може да живее и да твори извън очакванията и границите. 

Кадър от "Навън" на Марио Мартоне Източник: Синелибри

- Защо според Вас Голиарда Сапиенца остава толкова дълго непозната фигура в Италия? 
- Всъщност тя не е открита първо в Италия, а във Франция.

Именно там настъпва бумът около нейното творчество.

Французите я четат, превеждат я, и едва тогава италианците започват да я преоткриват.

Това се случва доста късно - около началото на 2000-те години. А тя умира през 1996-а. Така че признанието идва след смъртта ѝ, което, за съжаление, е често срещано в историята на изкуството.

Марио Мартоне на представянето на "Навън" в кино Люмиер в София Снимка: Тихомира Крумова

Още На "Синелибри" предстои още една среща с Тони Сервило
ГОСТ ОТ КЛАСА

На "Синелибри" предстои още една среща с Тони Сервило

- Как днешните италианци гледат на нейното наследство и на политическите аспекти в творчеството ѝ?
- Не бих казал, че Голиарда е била политическа писателка в класическия смисъл. Разбира се, политиката е част от времето ѝ, от атмосферата, в която живее, но в нейните текстове няма пропаганда, няма идеология.

В нея има позиция - човешка, етична, женска - но не партийна. Тя не е "ангажирана" авторка, а свободен ум, който мисли и пише извън системата.

Марио Мартоне на представянето на "Навън" в кино Люмиер в София Снимка: Тихомира Крумова

- Родителите ѝ са били известни антифашисти. Какво място има антифашизмът днес в италианската култура и кино?
- В онези години антифашизмът беше част от въздуха, който дишахме. Беше нещо естествено - не задължение, а база на мисленето.

Почти всички, които принадлежаха към културната и интелектуалната среда, бяха антифашисти. След войната италианското кино пое по един демократичен път - от неореализма до днес то запази тази свобода и човешка чувствителност.

Разбира се, има различни поколения и гледни точки. Фелини например не беше политически режисьор в тесния смисъл, но неговото кино е дълбоко демократично, отворено към човека.

Мисля, че и днес това продължава да е важна част от италианската традиция.

Марио Мартоне на представянето на "Навън" в кино Люмиер в София Снимка: Тихомира Крумова

- Във филма Ви впечатлява, че не се стремите да направите биографична картина на живота на Сапиенца, а се потапяте в нейната мисъл. Защо избрахте този подход?
- Биографията сама по себе си не ми беше интересна. Исках да вляза в нейното съзнание, в нейния начин на мислене. Тя не може да бъде сведена до факти.

По-важно беше да се улови духът ѝ - тази свобода, с която е мислила, действала, обичала. Не исках да "илюстрирам" живота ѝ, а да се приближа до вътрешния ѝ свят, до това какво означава за нея радостта, болката, самотата.

Кадър от "Навън" на Марио Мартоне Източник: Синелибри

- Има ли моменти от нейния живот, които съзнателно оставихте извън филма?
- Да, разбира се. Животът ѝ е необикновен и сложен, но не всичко може и трябва да се побере в един филм. Например не включих периода, когато тя претърпява електрически удар и губи паметта си.

Това е изключително драматичен епизод - след инцидента тя буквално се превръща в "зеленчук", както сама казва, и трябва да се научи отново да живее, да мисли, да пише. Аз съм работил върху тази част в един театрален спектакъл, но във филма исках да остана в друга, по-отворена посока.

- Повлиява ли Ви театърът, когато снимате кино, и обратното - киното, когато правите театър?
- Да, двете неща винаги си взаимодействат. Разбира се, когато работя в театъра и когато снимам филм, мисля с различни инструменти, на различна честота. Но между тях има невидими връзки.

Те се пресичат в начина, по който изграждам сцената, ритъма, отношението към актьорите. Театърът ме е научил да наблюдавам човека отблизо, да усещам енергията му, а киното ми дава възможност да превърна това усещане в образ и пространство.

Марио Мартоне на представянето на "Навън" в кино Люмиер в София Снимка: Тихомира Крумова

- Вашият избор на актриса е забележителен. Как избрахте Валерия Голино за ролята на Голиарда Сапиенца?
- От самото начало мислех за Валерия. В нея има нещо от Голиарда - интелигентността, иронията, уязвимостта, силата. Филмът се роди именно около нея.

Валерия Голино е не само изключителна актриса, но и режисьор. Тя вече беше работила по текстове на Сапиенца - направи серия, вдъхновена от романа "Изкуството на радостта". Така че между тях има дълбока вътрешна връзка, и това беше решаващо за мен.

- Италианското кино често се връща към историята - от неореализма до днес. Може ли съвременното кино да каже нещо ново за миналото на Италия?
- Това е много добър въпрос. Мисля, че да. Днес има млади режисьори, които се опитват да гледат към настоящето и бъдещето, без да се откъсват от историята.

Но Италия е трудна за разказване - тя е пълна с противоречия, с пластове, с болка и красота. И може би точно затова винаги ще има нови истории и нови гледни точки.

Историята на Италия е като река - тя не спира да тече, само сменя посоките си.

- Благодаря Ви, синьор Мартоне.
- И аз Ви благодаря. Надявам се този филм да помогне Голиарда Сапиенца да бъде четена и разбрана отново - не като биографичен герой, а като символ на свободата.

Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА

Още Прочутият режисьор Марио Мартоне представя новия си филм в София
КИНО-ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ

Прочутият режисьор Марио Мартоне представя новия си филм в София

Още Синелибри 2025 с филмови акценти извън конкурсната програма
КИНО ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Синелибри 2025 с филмови акценти извън конкурсната програма

Още Италианската кинозвезда Тони Сервило идва в България за Синелибри 2025
ПОЧЕТЕН ГОСТ

Италианската кинозвезда Тони Сервило идва в България за Синелибри 2025

Още Клаес Бенг оглавява журито на Синелибри 2025
КИНО-ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ

Клаес Бенг оглавява журито на Синелибри 2025

Още Агнешка Холанд с почетна награда Синелибри и и Doctor Honoris Causa на НАТФИЗ
СЪВРЕМЕННО ЕВРОПЕЙСКО КИНО

Агнешка Холанд с почетна награда Синелибри и и Doctor Honoris Causa на НАТФИЗ

Коментирай1

Календар

Препоръчваме ви

Галин Стоев: Илюзорната действителност се оказва единственото ни средство за автентично преживяване

"Срещата с различното и непознатото винаги трябва да бъде храна за нашето любопитство и противоотрова срещу капсулирането и комплексите, пораждащи ксенофобия, страх и омраза", казва режисьорът

От Гоа до "Златната липа": "Оста на живота" на Атанас Христосков като различен език в българското кино

"Оста на живота" е едновременно философска притча, арт кино и духовен експеримент. Най-интересното му качество е, че не се стреми да бъде харесан бързо, а да остане в мисълта дълго след края на прожекцията

Известният по цял свят Марио Хосен: Търся личности, които имат какво да кажат на сцената

"За мен "Варненско лято" е жив организъм - носител на памет, традиция и идентичност, който трябва да бъде развиван с уважение към миналото и смелост към бъдещето", казва артистичният директор на Международния музикален фестивал

Катя Петрова след наградата в Япония: Българи и японци дишахме заедно

Отличието се присъжда от Children and Families Agency към кабинета на японското правителство и е сред най-специфичните културни признания в страната, насочени към произведения с принос за развитието и благосъстоянието на децата

Георги Тошев: Светът е моята медия

От Япония и Салерно до премиерата на "Преди изгрева" - журналистът за свободата да създаваш смисъл извън клишетата

Духът на Девета симфония

Маестро Константин Илиевски пред Виолета Тончева с анализ на Девета симфония от Лудвиг ван Бетовен, като едно от най-висшите постижения на човечеството