НА ФОКУС
Марио Мартоне: Да разкажеш Италия е винаги трудно
Италианският режисьор Марио Мартоне представи филма си "Навън", посветен на писателката Голиарда Сапиенца - една от най-свободомислещите фигури в италианската култура на XX век
Автор : / 1257 Прочита 1 Коментара
Марио Мартоне на представянето на "Навън" в кино Люмиер в София
Снимка: Тихомира Крумова
Проекции на действителността в рамките на Синелибри 2025
Марио Мартоне беше в София като гост на кино-литературния фестивал Синелибри и поредицата Italian Screens, която се провежда съвместно с Министерството на културата на Италия и Италианския културен институт. С него разговаряме за идеята на филма и личността на Голиарда Сапиенца, за антифашизма и традициите му в киното, за връзката между театър и кино и за трудността да разказваш Италия днес.
- Какво Ви привлече в историята на Голиарда Сапиенца и Ви подтикна да направите филм за нея?
- Най-силно ме впечатли свободата ѝ. В нея има едно особено усещане за вътрешна независимост, за мисъл, която не се подчинява на никакви правила.
Тази свобода на духа, на поведението, на мисленето е същността на филма. Не ме интересуваше толкова биографичната точност, колкото това да предам нейната енергия - идеята, че човек може да живее и да твори извън очакванията и границите.
Кадър от "Навън" на Марио Мартоне
Източник: Синелибри
- Защо според Вас Голиарда Сапиенца остава толкова дълго непозната фигура в Италия?
- Всъщност тя не е открита първо в Италия, а във Франция.
Именно там настъпва бумът около нейното творчество.
Французите я четат, превеждат я, и едва тогава италианците започват да я преоткриват.
Това се случва доста късно - около началото на 2000-те години. А тя умира през 1996-а. Така че признанието идва след смъртта ѝ, което, за съжаление, е често срещано в историята на изкуството.
Марио Мартоне на представянето на "Навън" в кино Люмиер в София
Снимка: Тихомира Крумова
На "Синелибри" предстои още една среща с Тони Сервило
- Как днешните италианци гледат на нейното наследство и на политическите аспекти в творчеството ѝ?
- Не бих казал, че Голиарда е била политическа писателка в класическия смисъл. Разбира се, политиката е част от времето ѝ, от атмосферата, в която живее, но в нейните текстове няма пропаганда, няма идеология.
В нея има позиция - човешка, етична, женска - но не партийна. Тя не е "ангажирана" авторка, а свободен ум, който мисли и пише извън системата.
Марио Мартоне на представянето на "Навън" в кино Люмиер в София
Снимка: Тихомира Крумова
- Родителите ѝ са били известни антифашисти. Какво място има антифашизмът днес в италианската култура и кино?
- В онези години антифашизмът беше част от въздуха, който дишахме. Беше нещо естествено - не задължение, а база на мисленето.
Почти всички, които принадлежаха към културната и интелектуалната среда, бяха антифашисти. След войната италианското кино пое по един демократичен път - от неореализма до днес то запази тази свобода и човешка чувствителност.
Разбира се, има различни поколения и гледни точки. Фелини например не беше политически режисьор в тесния смисъл, но неговото кино е дълбоко демократично, отворено към човека.
Мисля, че и днес това продължава да е важна част от италианската традиция.
Марио Мартоне на представянето на "Навън" в кино Люмиер в София
Снимка: Тихомира Крумова
- Във филма Ви впечатлява, че не се стремите да направите биографична картина на живота на Сапиенца, а се потапяте в нейната мисъл. Защо избрахте този подход?
- Биографията сама по себе си не ми беше интересна. Исках да вляза в нейното съзнание, в нейния начин на мислене. Тя не може да бъде сведена до факти.
По-важно беше да се улови духът ѝ - тази свобода, с която е мислила, действала, обичала. Не исках да "илюстрирам" живота ѝ, а да се приближа до вътрешния ѝ свят, до това какво означава за нея радостта, болката, самотата.
Кадър от "Навън" на Марио Мартоне
Източник: Синелибри
- Има ли моменти от нейния живот, които съзнателно оставихте извън филма?
- Да, разбира се. Животът ѝ е необикновен и сложен, но не всичко може и трябва да се побере в един филм. Например не включих периода, когато тя претърпява електрически удар и губи паметта си.
Това е изключително драматичен епизод - след инцидента тя буквално се превръща в "зеленчук", както сама казва, и трябва да се научи отново да живее, да мисли, да пише. Аз съм работил върху тази част в един театрален спектакъл, но във филма исках да остана в друга, по-отворена посока.
- Повлиява ли Ви театърът, когато снимате кино, и обратното - киното, когато правите театър?
- Да, двете неща винаги си взаимодействат. Разбира се, когато работя в театъра и когато снимам филм, мисля с различни инструменти, на различна честота. Но между тях има невидими връзки.
Те се пресичат в начина, по който изграждам сцената, ритъма, отношението към актьорите. Театърът ме е научил да наблюдавам човека отблизо, да усещам енергията му, а киното ми дава възможност да превърна това усещане в образ и пространство.
Марио Мартоне на представянето на "Навън" в кино Люмиер в София
Снимка: Тихомира Крумова
- Вашият избор на актриса е забележителен. Как избрахте Валерия Голино за ролята на Голиарда Сапиенца?
- От самото начало мислех за Валерия. В нея има нещо от Голиарда - интелигентността, иронията, уязвимостта, силата. Филмът се роди именно около нея.
Валерия Голино е не само изключителна актриса, но и режисьор. Тя вече беше работила по текстове на Сапиенца - направи серия, вдъхновена от романа "Изкуството на радостта". Така че между тях има дълбока вътрешна връзка, и това беше решаващо за мен.
- Италианското кино често се връща към историята - от неореализма до днес. Може ли съвременното кино да каже нещо ново за миналото на Италия?
- Това е много добър въпрос. Мисля, че да. Днес има млади режисьори, които се опитват да гледат към настоящето и бъдещето, без да се откъсват от историята.
Но Италия е трудна за разказване - тя е пълна с противоречия, с пластове, с болка и красота. И може би точно затова винаги ще има нови истории и нови гледни точки.
Историята на Италия е като река - тя не спира да тече, само сменя посоките си.
- Благодаря Ви, синьор Мартоне.
- И аз Ви благодаря. Надявам се този филм да помогне Голиарда Сапиенца да бъде четена и разбрана отново - не като биографичен герой, а като символ на свободата.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
