СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Иван Бърнев: Искам да срещам повече вдъхновени хора около мен
"Иска ми се артистите най-сетне да не се чувстват като някакви прошляци, а по някакъв начин поне да имат тази възможност да се почувстват, че работят нещо специално", казва актьорът пред БТА
Автор: / 984 Прочита 4 Коментара
Иван Бърнев на червения килим. Филмът "Васил" триумфира на фестивала Семинци във Валядолид - Иван Бърнев, Весела Казакова, Мина Милева, Карра Елехалде (Източник: Активист38)
Иска ми се да има по-голямо вдъхновение в хората, да срещам повече вдъхновени хора около мен това, каза пред БТА актьорът Иван Бърнев. Той очаква през 2023 г. да има повече пари за кино и театър, а скандалите и разделянето на обществото да не влияят на вярата на хората в националните театър и филмопроизводство.
"Много ми се иска да няма дупки, както е имало през годините, на филмовите сесии. Да има възможност за повече пари за независими проекти в театъра. Артистите най-сетне да не се чувстват като някакви прошляци, а по някакъв начин поне да имат тази възможност да се почувстват, че работят нещо специално. И то по някакъв начин да бъде осребрено, да кажем, откъм условия на работа.
Това ми се иска. И, разбира се, да сме здрави и да имаме желание за работа, защото всички тези гореизложени неща биха могли да премахнат вдъхновението", посочи Бърнев.
Актьорът изпрати 2022 година с положителни емоции, породени предимно от възможността за събиране на публика на културни събития.
"Виждам, че това по някакъв начин се чувства и от публиката, защото в момента театрите се пълнят. Хората се интересуват от новите представления, търсят се билети и това е най-хубавото нещо", коментира още той.
- Господин Бърнев, с какви емоции изпратихте 2022 година?
- Изпратих я с положителни емоции, преди всичко. Изпратихме една криза, свързана с несъбирането на хора на едно място, а, както знаете, точно нашата работа е свързана с това. Всички хора по света бяхме в една голяма дупка, особено ние, артистите, които се занимаваме с това да съберем няколкостотин души на едно място и да ги вдъхновяваме. Слава Богу, тази година официално ни разрешиха да го правим.
Виждам, че това, по някакъв начин, се чувства и от публиката, защото в момента театрите се пълнят. Хората се интересуват от новите представления, търсят се билети и това е най-хубавото нещо. Това е водещото.
Има и други неща, заради които мога да кажа, че изпратих годината с положителни емоции и те са отново свързани с работата. Но, може би, основното е това, че оцеляхме след пандемията - живи и здрави - и можем да продължим напред.
- Вие самият бяхте ли изправен пред изненади и предизвикателства, и кои бяха най-големите?
- Не бих могъл да отделя 2022 от други години. Нашата професия е винаги свързана с това, че ти никога не си подготвен и не знаеш какво точно ще ти се случи преди всяко ново нещо. Независимо дали става въпрос за кино или театрален проект. Поне при мен е така и в това е чарът.
Тръгваш наново към всяко нещо с малко страх, малко учудване, притеснение... Разбира се, и с голяма доза вяра, че все пак щом си избрал да го правиш, то ще се случи по най-добрия начин.
Не мога да кажа, че 2022 година беше по-различна, но слава Богу - отново казвам - имаше много такива изненади и предизвикателства в сравнение с двете години, които минаха по време на пандемията. Тогава изненадите бяха от друго естество.
- Оптимист ли сте за българската култура?
- Аз, по принцип, съм оптимист в доста аспекти на нашия живот. Да ме пита човек защо... (Смее се - бел. а.). И да не мога да обясня. Не знам, настройката ми е такава.
Ще ви кажа едно, ако трябва да защитя тезата си защо съм оптимист. Преди няколко дни представихме спектакъла "Поетите" в зала 1 на Националния дворец на културата. Залата беше разпродадена напълно. Говорим за зала 1, говорим за поезия, говорим не за шоу с балет и невероятни ефекти, танци и песни. Чиста поезия - така, както протича "Поетите" - изключително, според мен, честно подхождане към поезията на едни от големите ни поети.
В кадър от филма "Бащата" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов (Източник: София филм фест)
Залата беше разпродадена и на всичко отгоре - без някаква фрапантна и много силна реклама. На хората, които не успяха да си купят билети, им беше малко тъжно, та се наложи да стриймваме и лайв. Тоест, от различни точки на света да може да се гледа.
Само преди десет години, зала 1 можеха да я напълнят едни други жанрове и едни други изпълнители. А при това, сега билетите не бяха и много евтини, обаче въпреки всичко, имаше хора, които пожелаха да преживеят това нещо. А както знаем, поезията е вътрешно преживяване. Нямаш нужда да видиш нещо, то да бъде смляно и преживяно, за да можеш ти отстрани просто да бъдеш свидетел и да си кажеш: "О, да, колко е хубаво това, което виждам". Ти си участник и сам преживяваш това, което чуваш като поезия. Това ме прави оптимист.
Иван Бърнев във филма на Ивайло Христов "Стъпки по пясъка"
- Вярвате ли в силата на интелектуалния елит на нацията?
- Мисля, че няма как да не вярваме, защото, ако, по някакъв начин, сме се придвижили като нация дотук, то това се дължи - не искам да кажа на елит - но на интелекта. Нека не го наричаме елит, а - вроденият природно-интелектуален заряд, който носи българинът от време оно. Ние сме с такава традиция и култура. Има изключително много талантливи хора в най-различни аспекти.
Не ме карайте да давам рецепта защо тогава положението ни е такова... Защото просто това цялото нещо е ръководено от доста крадливи хора. Едни хора с изключително голям потенциал, които биват управлявани и също по-скоро допускат - това пък е вече минус у нас - да бъдат водени и този дух, който имат, да не бъде свободен. Дори гордостта ни страда от това и националната ни гордост започва да се изражда в други неща.
Ние самите не си знаем ценностите, около които да се обединим, за да настояваме за тях. Да настояваме за тях и пред света, и пред Европа, и пред себе си, и пред семейството си. Някак ситуацията и това, което се е случило тук през тези години, така ни е разделило, че всеки си кюта, за да оцелее по някакъв начин.
Но простият ми отговор на въпроса е: да, вярвам. Според мен просто трябва да я закрием тази държава, ако нямаме вяра в това, защото тя ще се превърне в една частна фирма.
Карра Елехалде и Иван Бърнев в кадър от испано-българския филм "Васил" (Източник: Активист38)
- Какви са очакванията Ви от Новата година?
- Очакванията ми са да има повече пари за кино, да има повече пари за театър. Скандалите и разделянето на обществото да не повлияят на вярата на хората в тези културни институти като национален театър, филмопроизводство и така нататък. Много ми се иска да няма дупки, както е имало през годините, на филмовите сесии. Да има възможност за повече пари за независими проекти в театъра. Артистите най-сетне да не се чувстват като някакви прошляци, а по някакъв начин поне да имат тази възможност да се почувстват, че работят нещо специално. И то по някакъв начин да бъде осребрено, да кажем, откъм условия на работа. Това ми се иска. И, разбира се, да сме здрави и да имаме желание за работа, защото всички тези гореизложени неща биха могли да премахнат вдъхновението.
Един артист трябва да излезе на сцената и да прокламира тези най-важни неща за нашето общество. А, когато си без самочувствие, как излизаш и говориш за смирение, вяра, надежда... Не знам как ще стане това нещо, но ми се иска да има по-голямо вдъхновение в хората. Аз говоря, разбира се, само за моята сфера, но какво да направя, като аз в нея обитавам. Ще ми се да срещам повече вдъхновени хора около мен.
"Бащата" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов (Източник: София филм фест)
- Какво ще пожелаете на българите за 2023 година?
- Всичко, което казах, е валидно и за този въпрос. Пожелавам им да се грижат за своето здраве, да ходят на годишен медицински преглед, задължително (Смее се - бел. а.). Това е много важно, без шега. Ние просто сме престанали да го правим, а се оказва, че за толкова тежки болести е важно ранното диагностициране.
Пожелавам им да са здрави. Да не вярват много на това, което им се спуска от телевизия, вестници, интернет и така нататък. Нека винаги да имат едно наум, защото там нещата винаги са изкривени в нечия полза. Да се опитат да оправят тяхното си дворче, да си го поливат, да си го отглеждат. И така наредени двор до двор може да се получи някаква по-красива градина като цяло.
Интервю на Даниел Димитров, Гергана Николова/БТА
Иван Бърнев е роден е през 1973 година в Добрич. Завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (НАТФИЗ), специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър", през 1996 г. Преди да се премести в класа на проф. Стефан Данаилов, за една година учи пантомима. След като завършва НАТФИЗ, влиза в екипа на Младежкия театър, където дебютира с ролята на Пинокио в представление, поставено от Андрей Аврамов.
За ролята си във "Вечеря за тъпаци" печели награда "Аскеер" за изгряваща звезда през 2002 г., а за участието си в "Полет над кукувиче гнездо" на Александър Морфов получава "Аскеер" и "Икар" през 2011 г. Бърнев е номиниран за най-добра главна роля на филмовия фестивал "Берлинале" за ролята на Ян Дите във филма на Иржи Менцел - "Obsluhoval jsem anglického krále" от 2006 г. ("Обслужвах английския крал"). Участвал е още в "Кецове", "Урок", "Бащата", "В кръг" и др.
Честит Ивановден! Пожелаваме здраве и късмет на всички празнуващи!
Иван Бърнев ще ви очаква на 27 януари в кината на първия испанско-български филм "Васил", където е в главната роля.
На българина партнират цяла плеяда кинозвезди на Испания като Сузи Санчес, известна от филмите на Алмодовар, любимката на Антонио Бандерас - Александра Хименес и Карра Елехалде, героят от най-касовия досега испански филм "Испанска афера".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}