Герасим Георгиев - Геро: Живеем в анархия, а в нея не се ражда нищо хубаво

 Актьор, водещ на едни от най-популярните предавания у нас, господар на ефира и на сцената, от скоро певец (но без маска), романтик и идеалист - Герасим Георгиев-Геро е специалният гост на "Матине" тази седмица.

Предварително знаем, че за него едно от най-досадните неща е закъснението, затова разговорът ни стартира точно навреме и неслучайно започва от началото на новия театрален сезон. След като бе нетипично дълго затворен вкъщи заради епидемичната обстановка, Геро отново препуска между репетиции, представления и телевизионни ангажименти. И макар на пръв поглед да изглежда, че ситуацията се е върнала в обичайното си динамично темпо, актьорът продължава да бъде силно разтревожен за една от големите любови в живота си - театъра. 

"Нищо не очаквам, честно да ти кажа. Всички се надяват да има публика. Аз съм малко по-скептичен. Пък и то не е много приятно да си на сцената и в салон за 600 души да има 100 души с маски. Неловко е, нелепо бих казал. Това не е театърът. Но такива са положенията. Театрите са направили едни оптимистични програми, които според мен ще се разредят жестоко, защото няма да има много публика."

Възможността салоните да останат незапълнени изглежда достатъчно притеснителна. Но когато към нея добавим и теоретична вероятност от нова социална изолация, перспективата за театрите през очите на Геро зазвучава с огорчаваща нотка на неизвестност.

"Притеснява ме, разбира се, и тогава мисля, че ще стане необратим процес. Тогава мисля, че на културата можем да сложим кръст. Сега е лошо, а пък ако ни спрат втори път - това е абсурд, да върнеш хората в залите. Връщаме се пак в 90-те години - ада, през който имаше по трима души в салона. Беше 15 години борба да върнем хората в салона и тъкмо нещата се получиха - хората да се редят на опашки, и виж какво стана. Не знам, при второ затваряне на държавата мисля, че този път няма да стоя кротко вкъщи. Не може така."

Още

От кой свят идваш, Радина, и защо няма повече като теб?

С Геро се заговаряме за света, в който живеем и изпитанията, които ни предлага. А той се показва като романтик и идеалист, който сякаш не се чувства съвсем комфортно в 21-ви век.

"Ние не живеем в хубави времена. Нали знаеш проклятието на китайците - да се родиш в интересни времена? Е, ние се родихме... Определено този век, тази ера не е за мен. Всичко се глобализира. Двама се събудили с обриви - хайде веднага правят фондация против обрива. Пък против месото, за месото, това листо не ми харесва. Страшно е. Разбиха се закони, статуква, семейства - вече нищо няма значение. Аз съм много за правилата, трябва да има правила, които да се спазват. Не казвам, че не трябва да има свобода, но това е свободия. Това е анархия, а в анархията не се ражда нищо хубаво."

Въпреки това хубави неща се случват. След разговора в студиото, Геро тръгва към Пловдив, седмица по-късно ще можем да го гледаме и във Варна, а паралелно със старта на учебната година ще го чуем и как пее в песента "Ля-Ля!", част от проекта "Пеещи артисти", в която си партнира с Людмила Сланева.

"Аз знам какво ще стане от 15-и септември. Има много хора пред компютрите, които се събуждат и просто мразят света. Ще му излезе "Ля-Ля!" и ще каже "аз ей тоя сега ще го направя на нищо". Аз нямам никакво намерение да издавам албуми, да ставам певец. Просто се хванахме с Людмила и си направихме едно парче, което е за нас. Нямам никакви претенции. И ако някой мисли, че това е пълен bullshit (превод от английски - помия) - ама моля те, ето ти микрофона, камерата - сядаш и пееш."

Вече сме споменали 15-и септември и няма как да не го разпитаме за старта на новата учебна година, към която се отправя 11-годишната му дъщеря Йохана. Въпросът дали децата трябва да се връщат в класните стаи, или да се обучават вкъщи продължава упорито да стои на дневен ред.

"Това е пълна нелепица. Как можеш да си вземеш образованието през компютър?! Не знам, чакам да видим какво ще стане. Напоследък много ме радва, че чувам думите "много ми се ходи на училище". Децата искат социален контакт, те се зомбираха пред тези монитори."

Още

Ерика, която учеше от вкъщи много преди Covid-19

Разговорът бързо се прехвърля на друга деликатна тема - продължаващите и до сега протести в страната. През месеците на гражданско недоволство артистите неведнъж бяха упреквани, че не взимат активно участие на площадите, но нашият гост хладнокръвно защитава и гилдията, и позицията си.

"Ние от 30 години протестираме. Някои казват "хайде, бе, артистите, какво става?". Ние като излизахме и протестирахме къде бяха? Всеки има своята форма на протест. Аз съм човек, който винаги е казвал какво мисли и може би затова си патя често пъти. Аз и на тези, които управляват сега, и на другите преди това съм казал моето мнение. Винаги съм бил честен със себе си и с моите принципи. Много неща не ми харесват, факт. Трябва да се смени нещо, но няма с какво. Нямаме алтернатива. Лошото е, че алтернативата е от Белград нататък. Обаче тя не иска да се прибира. И кой да я оправи тази държава? Няма как да стане."

Мнозина биха казали, че разговорът е песимистичен, но ние го усещаме като откровен и истински. Макар да се разхождаме из наболели теми, усмивките ни в студиото не се скриват за дълго. А за тях, както обикновено в неговата компания, отговорен е самият Геро. Какво се случва с "Голата истина за група Жигули", къде е общото между Герасим и Антъни Хопкинс и трябва ли всичко в този живот да бъде на всяка цена? 

Гледайте интервюто на Герасим Герогиев - Геро в "Матине" с Рени и Вяра.