Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ерол - романтикът мечтател

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Ерол - романтикът мечтател

"Не искам да поучавам хората. Задачата на изкуството не е образователна, а лечителска", казва фронтменът на "Уикеда", който започна нов проект с Кольо Гилъна и Светльо Витков, наречен ЕКС

Ерол Ибрахимов (Снимки: Личен архив/ Колаж: Юлиян Илиев)

Още

Група ЕКС с първи самостоятелен концерт на 10 май в клуб "City Stage"!

Група ЕКС с първи самостоятелен концерт на 10 май в клуб "City Stage"!

Трите фалцета на българската пънк и рок сцена - Ерол Ибрахимов (Уикеда), Светльо Витков (екс фронтмен на Хиподил) и Кольо Гилъна (екс фронтмен на Контрол) се впускат в ново музикално, колосално-драматично и уникално приключение, озаглавено кратко и ясно - ЕКС.

Името на групата е съставено от първите букви на имената на тримата герои, а първият им (и единствен за сега, а и за пролетта) концерт ще бъде на 10 май (петък) в столичния клуб "Сити стейдж". Той е с начален час 22.00 ч. и ще бъде с подобаваща продължителност и настроение. Тримата оригинални вокалисти ще изпълнят заедно най-най-най-яките хитове на ЕКС бандите си.

Ерол Ибрахимов разказва пред Impressio за новото си начинание ЕКС, защо спря Уикеда, за разочарованието, какво превръща музиката в пътуване и как се спасява от алчността и суетата:

Ерол Ибрахимов (Снимки: Личен архив/ Колаж: Юлиян Илиев)

- Какво се случва с Уикеда?
- Реших да прекратя този проект преди около година. Може би, бе малко импулсивно решение, но не съжалявам. Чувствах се прикован на едно място, не правехме нови неща и нямаше развитие. Винаги съм си мечтал да постигна това, да свирим хубава музика. Но се оказа като всяко друго нещо - има си път с изкачване и слизане.

Последните години се почувствах като на нанадолнище, търкаляйки се като камък към безкрайна бездна. Реших да го спра и да видя какво ще стане. Беше трудно решение, защото това бе проектът на живота ми. Но наистина се почувствах добре, защото имах смелостта да го направя.

Тежеше ми вече, дори и на подсъзнателно ниво. Простото обяснение е, че свирихме едни и същи от години наред. Ставаха яки концерти и хората се радваха, но за мен това не беше достатъчно. За мен музиката винаги е била начин да пътувам. Обичам да пътувам физически, но пътувам и духовно.

Музиката за мен винаги е била пътешествие, но в един момент се оказа спирка. Седя на една пейка и чакам - и аз не знам какво. Започнах да не се харесвам, да не харесвам и това, което правя. Станах нервен, неприятен за себе си, за околните и за най-близките си хора.

- Сега свободен ли се чувстваш?
- В началото ми беше трудно, защото то е като абстиненция. Все едно отказваш някакъв тежък наркотик. (смее се) Да станеш сутрин, да си вземеш китарата и да тръгнеш. Липсваше ми въодушевлението и адреналинът от цялата ни работа. Но в впоследствие, след като минах етапите на депресии и самосъжаление, се почувствах добре. Чувствам се освежен. Бил съм и преуморен, и изцеден, и изчерпан.

А сега, тази пауза ми събра малко сили и енергия да правя нещо.

- Имаш идеи за твой собствен проект?
- Движа собствен проект от години. Неща, останали от Уикеда, които не ги правихме с групата. Още преди 10-на години пуснах една песен. Пускал съм различни неща и по радио, но те не придобиха особена популярност. Тогава нямах сили и енергия да се фокусирам върху тях. Сега вече работя и съм решил сериозно да завърша някакво парче, да направя клип, дори и цял албум. Проблемът е, че нямам редакционен екип, какъвто се явяваше групата и няма кой да ми дава зор.

Аз съм прекалено самокритичен и нещата се движат бавно. Почти нищо не харесвам от това, което правя, но накрая ще се престраша. Ще си кажа "каквото-такова" и ще го пусна в пространството.

Ерол Ибрахимов (Снимки: Личен архив/ Колаж: Юлиян Илиев)

- Всичко сам ли правиш?
- Общо взето да. Всички инструменти, аранжимента, текста си пиша, всичко си изпявам, клипа ще си го направя сам, нискобюджетен. Винаги, когато пиша песен, си я представям на живо, дори физиономията, с която пея. Опитвам се да си представям нещата триизмерно.

Това, че прекъснах Уикеда не означава, че съм престанал да пиша и да правя музика. Напротив, може би, това е и една от причините, да спра с Уикеда, да се фокусирам върху правенето на музика. Преди години много исках да изляза пред хората и да изпея, това, което имах. Сега се чувствам като писател. Да напиша нещо и то да излезе, пък дали ще хареса или не, не ме вълнува.

Самият процес на праване на музика и песни, ми дава повече радост, отколкото самото изпълнение. Музикантът от една страна е творец, който сътворява и пише нещо, но има и артистична част, в която излизаш и трябва да го изиграеш на сцената. Излизането на сцената под прожекторите в началото много ми харесваше, но сега не е важно за мен.

Снимка: Личен архив

- Остана ли някакво разочарование след като прекрати Уикеда?
- Те са свързани повече с хората от групата. Аз винаги съм имал малко романтична представа за рокгрупите - хора, които са приятели и правят нещо заедно. Без да мислят за пари, слава, успех. Просто се събират и изпитват удоволствие да създадат нещо заедно. Но като започне тази група да обикаля по сцените се оказва, че хората са си хора и всеки има неговите си представи, и в един момент те донасят разочарование на един или на друг. Аз не казвам кой е виновен за това, но останах романтик, въпреки всичко, докато някои го приеха като професия и работа. Нещо, с което изкарваш прехраната си.

Затова и напуснах, защото не исках просто работа за пари. За мен, както казах, музиката беше пътешествие "на стоп". В един момент обаче се оказа, че сме шофьори на тирове и возим някаква стока, която да продадем на пазара.

Ядосах се и се разочаровах, защото не можеш да промениш хората. В началото беше едно, като минаха години започнахме да остаряваме, а хората остаряват по различен начин. Аз си останах глупав и наивен, като дете. Не можех да порасна и да се примиря с това, че трябва да изкарвам пари от нещото, което е част от мен.

Все едно да кажа, че трябва да продам ръката си, защото ми трябват пари да си платя тока. Не го приемам по този начин, а за някои хора това е продукт.

Снимка: Личен архив

- Сега приятели ли сте?
- С някои да. Само с единия от групата - не, с който бяхме заедно от самото начало. Беше огромно предателство от негова страна, за някакви си пари. Аз не мога да се променя и за някой ще си остана наивен и глупав, но други се променят. В началото, уж, започват с открити карти, без - кой, колко и как. Но се започнаха едни грозни бакалски разправии, за които даже не искам да влизам в подробности, защото се чувствам омерзен.

Веднъж даже им казах: Не искам да спорим, защото това е моята музика, моят живот и чувствам как едни кални, мръсни, лайняни ръце бъркат в сърцето и душата ми и ровят. Не искам! Взимайте каквото искате, всичко...

Всяко зло за добро. Сега се чувствам доволен, че стана така. Другият вариант бе да вегетираме бавно. Някакъв труп полуразложен, на който викат: Вижте, вижте. Това е "Уикеда". Живо е. Да клатим един скелет на сцената, който вече смърди даже... (смее се)

Не твърдя, че съм прав. Това е моето лично усещане. Винаги, когато не съм слушал инстинкта си, шестото си чувство, съм грешал. Когато съм постъпвал, както в случая импулсивно - Край, дотук бях! - въпреки че беше шок за всички, съм доволен и не съжалявам. Всяко зло за добро.

Снимка: Личен архив

- Като двигател и център на групата, какво ти отне това да даваш толкова много?
- Чувствах се като една каруца с камъни, като Сизиф, ама не с един камък, а с осем. Някой ти се изплъзва и ти пак тръгваш по баира.

- Ако трябва да те върна във времето, кои бяха най-силните ви години в групата, все пак тя просъществува повече от 20?
- Всичко беше на вълни. Първите няколко месеца бяха в голяма еуфория. Никой от нас не можеше да повярва, как така от мазето изведнъж ни дават по телевизията и правиш концерт пред НДК. Беше много яко, но свърши много бързо. Нещата зациклиха и се получи някаква дупка, спад. После нещата се понаместиха и дойде някаква нова енергия. Започнахме да свирим доста из Европа и това беше едно ново начало. Бяхме отново свиреща група и имахме нова аудитория, която непрекъснато се подмладяваше. После пак зациклихме, но аз винаги съм виждал светлинка, която се прокрадва. Но въпреки това започна един път на пълен мрак, който продължи години.

Въртиш се в кръг. Някаква лисица си е захапала опашката и я гони и не може да разбере, че това й е опашката, която трябва да пусне. Тия 20 години не са били цветя и рози. Ако ги сметна - 20% са били щастливи и готини. Останалите бяха борба, заради ентусиазма, заради мечтата. Затова, че вярваш в нещо по-голямо от тройка кебапчета. Да не вегетираш пред телевизора - това движеше групата.

Снимка: Личен архив

- Сега ще ти липсва ли сцената и цялата тази енергия?
- Искам да остарея достойно. (смее се) Не искам на всяка цена да съм на сцената. Ще изляза, когато се чувствам готов и искам да изляза.

Нямам вече тази човешка суета да те видят хората и да ти ръкопляскат. Напоследък успях да ги разделям нещата. Дали да го правя заради тази суета или заради самото пътуване да кажеш нещо от сцената.

- А какво искаш да кажеш днес от сцената?
- Някакви мои терзания, радости, мечти ги вкарвам в песните си и се надявам да докоснат някой. Мисля си, че ние, хората, имаме нужда от споделянето на нашите мисли и чувства. Ние, които ги споделяме, плащаме жестока цена за това. Хората да не се заблуждават, че е лесно да излезеш и да разкажеш най-най-най-съкровените си неща на целия свят.

И да кажеш: Ето това съм аз. Ако и вие се чувствате така, не сте сами. Затова имам нужда да го правя и ще го правя, докато мога.

Сега успявам да отделя плявата от зърното. То е творчеството. Аз съм романтик и мечтател.

Ерол Ибрахимов (Снимки: Личен архив/ Колаж: Юлиян Илиев)

- Как го съхраняваш това усещане толкова години? Самият ти каза, че хората, докоснати от славата, се променят?
- Болезнената ми самокритичност е тази, която успява да ме задържи на земята. Винаги съм критичен към себе си и когато правя едно нещо, се замислям защо го правя. Не искам да се правя на интересен само заради едната слава и да се самозабравя. Работя го с удоволствие и това ме прави щастлив.

Тази ми самокритичност ми помага да се спра, да се самоосъзная преди да стана смешен. Тази опасност особено в поп, рок музиката я има винаги. Границата между кича, пошлото и хубавото е много тънка. Лесно е да паднеш от другата страна и да се превърнеш в посмешище.

- Какво би посъветвал една млада група?
- Преследвайте мечтите си и не се отказвайте до последно. Установих, че всеки би могъл да бъде добър музикант, гениален даже. Гениалните просто са издържали докрай. Има една точка на пречупване, да блъскаш една стена много пъти и тя накрая ще падне. Трябва да имаш търпението да изчакаш този момент.

Снимка: Личен архив

- Посредствеността?
- Тя е голям бич. Посредствените хора се опитват да попречат по всякакъв начин на талантливия човек. Само и само, за да оцелеят. Но това е част от борбата, да пребориш посредствеността. Тя е агресивна и в България е доста мускулеста. Има качества да намира вратички и да достига до ключови позиции. Да държи важни постове и места, от които зависят талантливи хора.

Посредствеността трябва да оцелява, а това става като няма таланти около нея и се опитва да ги унищожи като вирус. Това й е задачата.

- Не сме ли виновни ние, че толкова много я търпим?
- Тя е необходимото зло. Калява организма и събужда съпротивителните ни сили, имунната ни система.

- Ако имаш малко повече власт?
- Не искам да имам власт, защото тя е сериозна отговорност. Напоследък е много модерна думата инфлуенсър. Установих за себе се, че не искам да бъда инфлуенсър, защото винаги можеш да кажеш нещо, което някой да приеме на сериозно, а ти си направил грешка.

Не искам да внушавам идеи на хората, искам да ги направя щастливи, весели, спокойни, ако е възможно. Когато си тръгнат от концерт, да са си тръгнали като от терапия при психотерапевт. Не искам да ги поучавам. Задачата на изкуството не е образователна, а лечителска.

- Какво мислиш за музикалните риалитита?
- Дано не обидя някой, но ги мразя. Жал ми е за тези деца, които ходят там. Убиец на надежди и мечти са музикалните риалитита. Не само в България, в света. Прави се форматът с някой, и после това отминава, отшумява и изчезва. Не може за две седмици да станеш творец или артист. Той се изгражда като такъв с години, с блъскането на стени.

- Как би се описал като човек извън твореца?
- Балансирано позитивно-песимистичен. Опитвам се първо да намеря хубавите неща във всяко нещо, но не се плаша от лошите.

Никога не съм бягал от трудностите и лошите настроения. Много хора бягат, когато не им е весело. Аз не се притеснявам от тъгата. Приемам я като част от живота ми със спокойствие, както приемам и радостта.

Снимка: Личен архив

- Кога тъгуваш?
- На мен по-голямата част от времето ми е в някаква меланхолия (смее се). Аз си обичам тези състояния на леко тъжни мисли. Не съм оптимист за бъдещето на човешкия род. Имаме прекалено много недостатъци, които ме тревожат. Все си мисля, докъде ще стигнем с тази алчност и ненаситност. Да имаш най-новото, най-скъпото, най-хубавото. Непрекъснато да консумираш енергия и ресурси, които не водят доникъде. Докога ще издържим това нещо?

Алчността довежда до озлобление в хората и това ме натъжава. Но намирам начини да изпълзявам от дупката и да изляза на слънцето и да си кажа, че аз правя, каквото мога, пък ще стане, каквото ще стане.

В текстовете и музиката ми винаги има надежда. Има казване на недостатъците, но по начин, който не е поучителен, не е депресиращ, не е назидателен. Просто животът е такъв, какъвто е. Шарен с целия спектър на дъгата - от черното до бялото.

- Какво казваш на децата си?
- С тях е малко сложно и винаги има опасност да си помислиш, че си прав, когато им правиш забележки или ги насочваш на някъде. А в следващия момент си викам, а дали съм прав?

В един момент установих, че децата не се учат с думи и поучаване, а с примера. Те гледат какво правиш ти самият. Ако ти си зъл човек и им кажеш "бъдете добри", трудно ще се получат нещата.

Ние често забравяме, че децата са хора, малко по-малки хора. Говорим им отвисоко, че не разбират нещо, а всъщност те го разбират много добре.

Пазя ги от лошотията, от лоши хора, които могат да ги наранят физически и психически. От злобата и хейтърството. Винаги ги мислиш, но в един момент трябва да ги пуснеш и да се молиш да са здрави. Да им оставиш някаква мъдрост, за да правят правилния избор.

Снимка: Личен архив

- В момента се появи изключително много агресия в младите хора.
- Това много ме натъжава. Моето обяснение е, че агресията се появява от непрекъснатото искане на повече и на много. Желанието да имаш по-новия телефон, по-хубавата кола, повече материални блага. Това пак идва от семейството.

Алчността най-често довежда до агресия. Материалната алчност и алчността за власт, в групата, в колектива. Образованието не е самоцел. То ти помага да опознаеш света и да правиш по-правилни изводи и най-важното, да не си мислиш че си единствен и всичко започва от теб. Образованието ти дава коректива, за да си по-малко агресивен. Да спрат малко с тези телефони и да четат повече книжки.

- Разкажи ни за последния ви проект с Колю Гилъна и Светльо Витков, с които ще имате първи концерт на 10 май в столичния клуб Сити стейдж. Нарекли сте го ЕКС? Не звучи ли носталгично, че сте все бивши вокали на групи?
- Мен ми харесва това, че е ЕКС, защото сме все бивши, а другото е че пиеш на ЕКС, което е весело и има закачка в името. Игра на думи е. Това, че сме бивши не е лошо. Да го крием ли? По-честно и по-забавно е да кажеш какъв си. Аз го гледам откъм веселата страна.

На концерта ще свирим най-популярните песни на Уикеда, Хиподил, Контрол и няколко парчета от Светльо & The Legends. Интересното е, че сме си разпределили така песните, че всеки пее парчета от другите групи. Опитахме се да звучим монолитно, като група. Не просто като трима певци, които правят трибют на групите си. Получава се много интересно. Идеята ни е да станем група, която има различен прочит на песните си през годините.

Група ЕКС - Ерол Ибрахимов (Уикеда), Светльо Витков (екс фронтмен на Хиподил) и Кольо Гилъна (екс фронтмен на Контрол)

- Има ли нещо, което ти е трудно да правиш от музиката на другите групи?
- Да. На "Контрол" има неща, които са ми трудни, защото са малко по пънк-метъл. Аз съм свирил метъл, такъв ми е бекграундът, но след като открих реге и ска, се отдадох на по-леките, по-веселите неща. При "Контрол" има пънкарски неща, точно от 80-те години, които се свирят по-определен начин. Малко ми бе трудно да се върна в тази естетика.

- Каква публика очаквате да дойде. Тази, която е израснала с тези групи или по-млади хора, които не ги познават?
- Надявам се първо да дойдат феновете на групите и да няма разочаровани от това, което ще чуят. Да го приемат с чувство за хумор и да не намират много косури. Да са благоразположени и позитивни към този проект. Надявам се да сме го направили добре и да прозвучи хубаво.

Искам да има и много млади хора, които не са израснали с музиката на Уикеда, Контрол и Хиподил и ще я преоткрият чрез ЕКС.

- Имате ли по-сериозни планове след концерта?
- Може би есента ще направим едно турне за българите в чужбина. По-голям концерт в България - пак есента и обмисляме да направим обща песен тримата.

- Три силни индивидуалности, разбирате ли се?
- Мислих си, че ще има сблъсък на три егота. Все пак сме били лидери и фронтмени, но между нас има някаква улегналост и страшно се забавляваме.

Някой друг по нов начин ти пее нещата и това страхотно те зарежда. Получи се химия и сътрудничество между нас, има весело настроение.

- А как решихте да се съберете?
- Кольо Гилъна беше инициаторът на проекта. Каза: "Много яка идея ми хрумна". Аз в началото бях притеснен, въпреки че сме добри приятели и през годините сме свирили заедно на сцената. Но така тримата с остри и различни характери, чепати хора, заедно? Но засега всичко върви гладко и не мога да се начудя, как е възможно.

Надявам се на хората да им хареса, защото има опасност някой да бъдат разочаровани.

- Плашат ли те негативните коментари?
- За мен е по-важно като излезем на сцената, ние вътре в групата да имаме спойката, енергията и увереността, че сме направили нещата добре. Ако това го има на сцената между нас, енергията се придава и на хората и ги въвличаш в това.

Никога не съм се притеснявал какво ще каже някой. Даже обикновено си хващам най-киселия поглед, който виждам и започвам да свиря за него. Щом мога да раздвижа най-мрачния, значи съм си свършил работата добре.

Снимка: Личен архив

- Скоро имаш рожден ден, ще си пожелаеш ли нещо?
- Да имам сили да понеса всичко - и доброто, и лошото. Защото понякога доброто - като успехите, не е ясно какво лошо могат да ти доведат като последствия.

Затова искам да имам сила да понеса със спокойствие и мъдрост добрите неща на пръв поглед и съответно лошите. Да запазя баланса и равновесието, които по някакъв начин съм съхранил през тези години.

- Семейството?
- Каквото има на тази земя да ги пази, защото семейството ми е най-важно. Всичко останало, дори и музиката са преходни. Минава и заминава. Чешем си крастата, както се казва. Семейството е най-важното нещо в живота ми. Децата и съпругата ми да са покрай мен във всичко. Те ме спасяват. През всичките тези години най-съм благодарен, че съм имал семейство.

Това ме запази, да не се отчайвам. Имам си едно островче, което си е само мое. Отивам си там, лягам си под палмата и ми е супер! (смее се)

Интервю на Тина Философова

Още

Кольо Гилъна пред Dir.bg: Сега е времето на Папи Ханс и Криско

Кольо Гилъна пред Dir.bg: Сега е времето на Папи Ханс и Криско

Новата ЕКС формация - Ерол Ибрахимов (Уикеда), Светльо Витков (екс фронтмен на Хиподил) и Кольо Гилъна (екс фронтмен на Контрол) има блестящата идея да бъде с ЕКС-клузивни участия (около 2 пъти в година), на които хората да се ЕКС-кефят максимално. И още преди първия си официален концерт на 10 май в клуб "Сити Стейдж" от 22.00 часа, бандата вече може да се похвали с предстоящо есенно турне в Европа.

БИЛЕТИТЕ за първия концерт на група ЕКС се продават с пълна сила онлайн - в системата на Eventim.bg (ТУК) и в EpayGo (ТУК). Могат да се закупят още от щанд на EVENTIM на ул. "6-ти септември", Office 1 Superstore, безиностанции OMV, Orange, Usit Colours, Билетен център НДК, Български пощи, Билетна каса на "Арена Армеец", "Технополис".

Снимка: Личен архив

Ерол Рахимов Ибрахимов (по-известен в общественото пространство просто като Ерол) е роден на 16.05.1969 година в София. Той добива популярност като вокал и басист на популярната българска пънк и ска група Уикеда.

Ерол израства и учи в Божурище, Софийска област. През 1985 година по време на "възродителния" процес името му е сменено на Емил. Семейството му напуска България, но той остава тук и следва "Дефектология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Три години по-късно прекъсва следването си, за да се занимава с музика. Известно време време работи в сферата на строителството в САЩ и България.

През 1987 година сформира групата Полет, след това траш-метъл групата Spleen, а през 1997 година се ражда Уикеда. В нейния състав освен Ерол влизат и: Росен Григоров (китара), Владимир Георгиев-Попа (барабани) и Ясен Обретенов-Яшата (синтезатор). Уикеда изгряват с парчето "А ние с Боби двамата пием кафе". Клипът към песента е сниман в Божурище в едно от модерните по онова време заведения, а героят в песента е реално съществуваща личност, близък приятел на членовете на групата.

Уикеда имат издадени 5 студийни албума като последният от тях е през 2004 година. Тяхната песен "Обичам" е включена в саундтрака на филма "Пансион за кучета" (2001 г.). Групата участва в многобройни концерти и клубни изяви у нас, други европейски страни и САЩ.

Освен с музиката си Ерол е известен и с обществената си позиция. За известно време е бил водещ на телевизионно предаване.
Женен е и има 2 деца.

Дискография:

"Революция" (1999 г.)
"Затова, защото" (2000 г.)
"До тук" (2001 г.)
"Осъзнай се класово" (2003 г.)
"1618" (2004 г.)

 

Коментирай 0

1/1

Ерол Ибрахимов (Снимки: Личен архив/ Колаж: Юлиян Илиев)

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Група ЕКС - Ерол Ибрахимов (Уикеда), Светльо Витков (екс фронтмен на Хиподил) и Кольо Гилъна (екс фронтмен на Контрол)

Ерол Ибрахимов (Снимки: Личен архив/ Колаж: Юлиян Илиев)

Ерол Ибрахимов (Снимки: Личен архив/ Колаж: Юлиян Илиев)

Ерол Ибрахимов (Снимки: Личен архив/ Колаж: Юлиян Илиев)

Календар

Препоръчваме ви

Оперната прима Красимира Стоянова: У нас нещата затъват все по-дълбоко, без мисъл за бъдещето

Не знам дали ще съм жива да видя построена още една концертна зала в София и нова опера в Пловдив, коментира световнопризнатото ни сопрано

Михаил Петров: В изкуството не бива да има присъда "Ти си стар!"

Започват юбилейните спектакли за 70-годишнината на актьора

Новият вокалист на "Тангра" - Боби Косатката: Не съм си и представял, че ще бъда в групата

"Съветвам всеки да прави това, което обича", казва фронтменът на Der Hunds

Морето, машините, трюмовете: Варна на Вапцаров и Вапцаров на "Дръзки"

Защо не трябва да забравяме капитанът на яхтата Кор Кароли и имената на 6 торпедоносеца

Джон Малкович: Цялото съвременно изкуство е покварено от нарцисизъм

"Не мисля, че е дързост да кажеш, че съвременното изкуство трябва да повдига реални проблеми, полезни въпроси за настоящите и бъдещите поколения", коментира актьорът

Денис Черевичко: Имах късмета да участвам в този легендарен балетен конкурс във Варна

Бях закъснял да подам документите си, но спечелих златния медал! , спомня си премиер солистът на Виeнската опера