КАТО НА КИНО
Актьорът Ян Енглерт: Фанатизмът рядко води до нещо добро
Полският актьор, изиграл незабравимата роля на отец Ередия в "Осъдени души" за моралните избори, фанатизма и защо България остава специално място в живота му
Автор : / 2058 Прочита 1 Коментара
Кадър от интервюто на Юлия Владимирова с полския актьор Ян Енглерт
Източник: БНР
Разговорът с Ян Енглерт се състоя в София, където той беше специален гост на София Филм Фест и представи най-новия си филм, както и майсторски клас пред публиката на фестивала.
Полски актьор, режисьор и педагог с повече от половин век на сцена и пред камера, Енглерт е добре познат на българската публика и с ролята си на отец Ередия в "Осъдени души", но тук този образ е само отправна точка.
Говорим за вярата и съмнението, за границата, отвъд която убеждението се превръща във фанатизъм, и за избора между идеала и човека. Разговор и за времето - онова, което променя ролите, но и онова, което остава след тях.
Оригиналното интервю с Ян Енглерт е за подкаста "Фимотека" на Българското национално радио, което можете да гледате тук.
- Господин Енглерт, добре дошъл отново в България. Вие знаете, че тук сте изключително обичан и разпознаваем. Приемаме ви като част от българската кинокултура. А вие с какви чувства се връщате в България?
- Че съм като вкъщи. Това е необикновено чувство, защото се случва понякога да не се виждаме в продължение на години, а когато се върна, се чувствам все едно е било вчера.
И когато се прави известно обобщение - а в моя случай, когато сме на такава възраст, човек започва да прави равносметки - осъзнавам, че това е единственото място, в което не ми се е случило нищо лошо, не съм срещнал нищо лошо.
И това засяга не само страната, но и хората, с които се срещам - свързан съм с тях, може би не винаги с приятелство, но със симпатия, която издържа десетки години.
Вчера се срещнах с втория режисьор на "Осъдени души" след 52 години и разговаряхме сякаш сме се видели вчера.
Ян Енглерт като отец Ередия във филма на Въло Радев "Осъдени души"
- Няколко десетилетия след "Осъдени души" - какво си спомняте от снимките и от срещите тогава?
- Още тогава осъзнавах, че участвам в един много важен филм.
Приемах ролята си като всяка друга, но всъщност много важна беше срещата ми с режисьора и това, че се впуснах в приключение - в друг език.
В началото беше изненадващо, че съм избран за тази роля, защото описанието на отец Ередия в романа не съвпадаше с моя образ.
Още по-голяма беше радостта ми, когато се оказа, че почитателите на Димов са приели този избор.
Интересното е, че тази роля издържа толкова години. Това не е само моя заслуга - това е работа на целия екип. Но най-важното е, че тази роля свърза хората в отношения, които продължават десетилетия. Това са вече три поколения.
- Промени ли се отношението ви към моралния избор на отец Ередия с годините?
- Тогава изглеждаше, че това е неправилен избор.
Но тези 50 години ни научиха, че такива избори се налага да правим все по-често.
Да бъдем верни на себе си и на възгледите си понякога изглежда като фанатизъм.
Ако това служи на другите хора - тогава е позитивно. Но ако погледнем света, ще видим, че най-често използваме местоимението "аз".
Преди имахме отношения "ние и вие", а днес - "аз и те".
Ян Енглерт получи голямата награда на Столична община в рамките на София Филм Фест
Снимка: София Филм Фест
"непознатиТЕ" празнуват рожден ден с актьора от "Осъдени души" Ян Енглерт
- Днес светът изглежда все по-егоцентричен. "Осъдени души" става ли по-актуален?
- Да, става все по-актуален.
Но в защита на Ередия бих казал, че той е избрал това, в което е вярвал. Това не означава, че изборът е бил правилен.
Фанатизмът, в каквито и дрехи да го облечем, много рядко води до нещо добро.
Освен това съществува и удоволствието от властта. Дори най-благородните хора, когато получат власт, рано или късно се поддават на това. И това не важи само за политиката.
Ян Енглерт - отец Ередия от "Осъдени души" е Doctor Honoris Causa на НАТФИЗ
- В новия ви филм отново играете герой, изправен пред морални избори. Приближава ли се той до Ередия?
- По-скоро по силата на характера.
Там беше представител на орден, тук е лекар, който ръководи хора.
Ередия не получава шанс да направи равносметка.
Докато героят в новия филм е достигнал по-късна възраст и има възможност да направи такава равносметка на съвестта си.
Той е по-близо до крал Лир, отколкото до Ередия.
- Вие имате дълга кариера и като актьор, и като педагог. Как се промени отношението ви към професията?
- Най-голям смисъл в живота ми има това, че съм педагог.
Това е като щафета между поколенията - всичко, което съм получил от моите учители, го предавам нататък, без да очаквам полза.
Но има и полза за мен - защото за 45 години преподаване се промениха инструментите и трябваше да се науча да работя с тях. Това е нещо като двустранен "вампиризъм".
Затова обичам да се връщам към заглавия, които съм режисирал, и да ги чета по нов начин.
Ян Енглерт, който изигра отец Ередия в "Осъдени души", пристига в София
- По-трудно ли се учат младите актьори днес?
- Не е по-трудно, а различно.
Днес трябва да се работи индивидуално с всеки - да разбереш какво притежава и какво му липсва.
Живеем във време на изкуствен интелект. Но трябва да помним, че информацията не ни развива - интерпретацията го прави.
Ако забравим това, ще загубим от алгоритмите.
Ян Енглерт получава голямата награда на Столична община в рамките на София Филм Фест
Снимка: София Филм Фест
- Започвате много млад в киното - с филм на Анджей Вайда. Какво ви даде това?
- Бях на 13 години и не можех да оценя значението.
Но филмът беше свързан със събития, които съм преживял като бебе, възпитан съм в традицията на Варшавското въстание.
Това беше влизане в свят, който е едновременно фантазия и реалност.
Важно беше и че ме третираха като възрастен - нещо необичайно за 13-годишен.
Това повлия на целия ми живот - тогава стана ясно, че това е моята професия.
До този момент мислех, че ще стана футболист. Но нямах избор - трябваше да стана актьор.

