Слугините

Превод: Валентин Маринов - Пело

Режисьор: Диана Добрева

Сценография и костюми: Диана Добрева

Музика: Петя Диманова

Фотограф: Таня Дечева

"Слугините", Народен театър "Иван Вазов"

Участват: Жорета Николова, Александра Василева, Диана Добрева

Жан Жьоне:

Роден съм в Париж на 19 декември 1910 година. В приюта за сираци не можах да науча за себе си нищо друго. Когато станах на двайсет и една години, си извадих акт за раждане. Майка ми се е казвала Габриел Жьоне. Баща - неизвестен. Появил съм се на бял свят на улица "Асас" №22.

Там ще науча нещо за произхода си, рекох си и отидох на улица "Асас". На номер двайсет и две се намираше Майчин дом. Отказаха да ми дадат исканите сведения...

Диана Добрева:

Стоя пред "Слугините" като пред почерняла катедрала на фона на искрящо синьо небе. Иска ми се да вляза вътре, но засега съм хипнотизирана от обгорелите ѝ контури. Пристъпвам бавно, като синьото става все по-малко, а релефът на катедралното черно - все по-мощен. Знам, че вътре в тази катедрала имам среща с две същества. С две от тези, за които Жан Жьоне пише, че са с красиви лица и пусти очи. Пусти очи - като празен театър. Като безлюден затвор. Като пустиня. Пустините са затворени и не общуват с безкрайността. Предусещам, че плътта на тази моя среща ще има мириса на "извисена пустота".