Полифонии

"Полифонии" е звучното наименование на една изложба, в която са представени нова серия абстрактни живописни картини. И в тези последни колоритни импровизации сякаш няма определена конкретност, но първоизточникът на творческото вълнение все пак е осезаем. Природата със своите състояния и неръкотворни гледки е дълбок извор на вдъхновение. Опитвам се, превръщайки ги в абстрактна живопис, да изразя драматизма на тази красота и запечатаните в съзнанието ми усещания за природните "зрелища", за тези своеобразни спектакли на натурата. С всяка картина ми се иска да създам илюзията за отваряне на ново пространство. Неговото съществуване върху и през двуизмерния отрязък е колкото имагинерно, толкова и истинско, и зависи от способността да се възприема абстрактно действителността.

Преди да се превърнат в живописна плът, тези картини са преживени като трепет и вълнение, като емоционално и духовно движение. Живописното търсене е с разкрепостена интуиция, а постигането е следствие на самоконтрол, процес в който движението на пластическите модули, цветната интензивност и нейното овладяване, живописното и тонално трептене са проекция на продължителни реакции, преживявания, в които повторението върви успоредно с уникалността на всеки един миг, всеки час, всеки ден. В безкрайния процес изкуство, автентичността на произведението е резултат от постоянно повтарящи се опити да бъде обуздан творческият енергиен импулс. Понякога е леко и просто като вдишване и издишване, а друг път дъхът не стига и стъпките по пътя една след друга се повтарят в определен ритъм, докато ни отведат някъде, възможно по-близо до новата представа или изненадата. В пространството повторяемостта обуславя неговия безкрай...

Понятието полифония по някакъв начин хармонира с относителната завършеност на всяка една от творбите ми. В тази многопластова живопис хармоничната взаимозависимост и равнопоставеност на всеки от пластовете от повърхността надолу към платното или изплуването от дъното на първия живописен слой нагоре и напред до последния, оптическото откъсване на петната от повърхността, създават илюзията за полифонична звучност. И ако разумът е този, който търси и намира обяснения, то истинската движеща сила е нещо по-различно от разум, тя е трудно определима и витае в пространствата на интуитивното. Намирането на смисъл е измеримо, а търсенето - необятно.

Любен Генов