Опасни игри

"Чавдар Гюзелев е столичен художник. Това има малко общо с адресната му регистрация в центъра на София, или дори с факта, че е запомнящо се лице на културния елит на града. Такъв е, защото изкуството му е взряно в градския човек: взряно в стремежа му да защити индивидуалността си от анонимността и баналността на всекидневието; взряно и в пораженията му, които го потапят в меланхолия и самота, огласявани само от клаксоните на автомобилите и шепота на самоиронията.

И още нещо: Гюзелев е ветеран в борбата с провинциализма - в мисленето, в маниерите, в страха от чуждия поглед. Той е любител на опасните игри. Така и се нарича - "Опасни игри", най-новата му изложба в "Ракурси".

По стените на галерията "мониторите" на 15 квадратни живописни платна на черен фон следят играта, показват, че продължава от началото до края, а вероятно и след това. Само че в детството е спонтанна, безгрижна, забавна, докато с годините не стане ясно, че няма правила, или поне не ти е дадено да ги знаеш и затова няма как да разбереш дали губиш или печелиш. Персонажите на Гюзелев са овладяни от тиха екзистенциална паника, минала през телата им и деформирала физиономиите, които приличат на портрети, рисувани от модернист. Изложбата можеше да се казва и "Раждането на модернизма от духа на играта".

Художникът - без назидание, със солидарност предупреждава: въпросът е да не се паникьосаш дотолкова, че да спреш да играеш. Защото тогава се превръщаш в отломък, носен без посока из космическата тъмнина на безкрая."

Георги Лозанов