Не на мястото си

Автор & Актьор Герасим Дишлиев

Външен поглед Еди Кастор

Нещо сигурно: Единствен той от присъстващите няма да се смее

Героят: Той, мъж на средна възраст (може повече, може по-малко)

Референции: Нямо кино / Мим / Театър на абсурда / Клоун / Физически театър

"Не на мястото си", Театър "Сълза и смях"

Въведение

Нека вземем един човек - тип обикновен.

Да речем, че го извадим от контекста на ежедневието му и го сложим на сцената. Нека прибавим няколко грама безсмислени истории или го потопим в странни ситуации - разбира се, не по волята му. И ето че Той веднага ще се почувства не на място.

Желанието

Ето един спектакъл, който създадох в най-трудната година от моя живот. И именно поради тази причина си казах, че точно този спектакъл трябва да разсмива. Нищо повече. Да няма засукани философски запитвания, нито екзистенциални търсения. Да не причинява главоболие. Просто да разсмива.

В многобройните си пътувания - от Аржентина до Чехия, от Панама до Южна Корея, на атлантическия бряг на Африка или из островите в Индийския океан - винаги съм се вглеждал в очите на зрителите. И винаги съм долавял едно и също: пречистваща нужда от смях. Оттук и желанието да създам спектакъл, който разсмива всички, навсякъде.

Сюжетът, предложен от собствения ми, живот, се оказа итересен. Героят ми - тоест аз, сега и тук - се намира винаги на неподходящо място. Никак не е лесно да се надсмиваш над себе си, нали? А дали се смеем на едни и същи неща? Смехът навсякъде ли е един и същ...?

Моят личен отговор е Да! Стига да не се вземаме на сериозно, стига да не усложняваме ситуациите, стига отново да се върнем в детството. Тогава всички и навсякъде ще се смеят. Над кого ще се надсмиват ли? Може би над мен, а може би над самите себе си. Смях в залата.