Лучия ди Ламермур - Държавна опера Русе

Композитор: Гаетано Доницети

опера в три действия

Либрето:  Салваторе Камарано

Режисьор:  Орлин Анастасов

Художник:  Денис Иванов

Световната премиера на "Лучия ди Ламермур" се е състояла на 26 септември 1835 година на сцената на театър "Сан Карло" в Неапол.

В България за първи път операта е изпълнена на 24 април 1929 година в София.

В Русе първото изпълнение на "Лучия ди Ламермур" е на 12 декември 1965 година.Диригент-постановчик е Ромео Райчев, режисьор - Цветана Андреева-Прохаска, художник - Петър Попов, хормайстор - Атанас Димитров.

"За реализирането на тази моя "Лучия" започнах старателно да анализирам романа на сър Уолтър Скот, с цел да възстановя онази чисто романтична атмосфера и да открия подходите, даващи дълбочина на едно либрето, което, понякога привидно, изглежда леко банално. Цялата посока на моите търсения се основава на възстановяването на онези детайли от книгата,които могат драматургично да бъдат интегрирани в оперното произведение. Вследствие на това се променя значението на някои второстепенни роли (като тези на Алиса и Нормано) и се подчертава фундамента на някои актуални и знакови места и моменти. Друга характерна черта на моята режисура е смесването на изразни средства и действения  синтез между театрални и кинематографични ефекти, което е постигнато чрез използването на прожекции на записани видео-фрагменти, направени по време на репетициите с костюми. Това е направено целенасочено и със сигурност гарантира както по-голямо визуално въздействие, така и по-добро емоционално присъствие на някои "специални ефекти", което прави работата върху образите на героите по-обширна, а сценичната им изява става още по-жива и изостря контрастите в техните взаимоотношения. Така се засилват специфичните им черти, примерно като чувството им за принадлежността към семейството, техните емоционални нагласи, културата им, религиозните им чувства. В същото време, от изключително значение за сценичното въздействие се явява играта на светлина и сенки. Тя ще бъде представена на една изчистена сцена, в стил "minimal", за да ни напомня, че се движим в епоха, която все още е мрачна, политически и икономически белязана от войни и глад, в която тъмнината на човешкото съзнание, естествено се превръща в астрална проекция на неговите призраци."

Орлин Анастасов - режисьор