Късмет по дяволите

Постановка: Иван Урумов

Сценография: Петьо Начев

Музика: Христо Йоцов

"Късмет по дяволите", Театър 199

Участват: Георги Кадурин, Пламен Сираков, Мариана Миланова, Андрей Велков

В един бар някъде в Америка. Влизат и излизат хора. Всякакви. Вечер барът е пълен с думи, със смях, с музика. С всякакви звуци. Текат спорове. Разменят се вицове. Някой филосфства на висок глас, докато слушателят му незабелязан се е измъкнал за да повърне в тоалетната. Проститутка се опитва да забърше някого. От джубоксът звучат Луи Армстронг, Чарли Паркър, Дизи Гилеспи... Там сред шумната нощ, двама самотници мълчаливо пият, хвърлят премрежени погледи и едва загатнати усмивки към сръчната бараманка зад плота. Друг път, тълпата я няма, няма глъч, само двамата самотници седят. Пият уиски, цедят спомените си, общуват в стихове!... Ако някой друг случайно влезе, те ще го огледат и ще изберат какви да бъдат за новодошлия - клоуни или пък разбойници. Ако е жена с тъга в очите, те ще се превърнат в съперници, единият ще опита с нежност и внимание да я привлече, а другият - със сила и с хитрост. Може би, по-късно, когато влезе друга, тези двамата ще разменят ролите си. И така нататък. А когато са сами отново, наливането продължава, ту в едната чаша, ту в другата; уиски, бренди, бира. И отново - спомени, мечти в облак от тютюнев дим и саксофон, китара, контрабас и барабан... Времето тече, но то край тях не отминава, тези двамата го поглъщат с всяка глътка алкохол и го отрязават във въображението ни.

В "Късмет по дяволите" зрителят надниква в бара и в сърцата на тези герои, които пият, спомнят си, смеят се и тъгуват в тютюневия дим, сред звуците на музика и скрибуцането на небесни сфери.