Извън времето

След десет годишно отсъствие от художествения живот на града Милко Матеев отново ще срещне варненската публика със своите творби.

Той никога не си поставя планове: колко точно изложби, къде, кога. За него подтикът за споделяне е свързван и с вътрешното узряване на идеята. А междувременно осъществява няколко свои импулса. Посвещава един месец на аржентинското танго и то в Буеносайрес, сърцето на Аржентина, попивайки чувствеността на атмосферата, свободата на общуването, страстта в себеизразяването."Аржентинците за най-щастливите хора, при тях коефициента на щастие е съизмерим с този, на нивото на безотговорност. Те не бързат за никъде, не изпълняват обещанията си, не можеш да очакваш от тях точност, но умеят да изживяват настоящия момент", споделя Милко Матеев. Повеят на случайността го отвежда в Ница. Тук рисува, танцува и представя свои платна, забавлява се и попива лежерната красота на един от бисерите на френската Ривиера. Потапя се в безгрижната отнесеност на Лаго ди Гарда, където времето не бърза за никъде, светлината подчинява сетивата, а най-обикновеният разговор се лее като стара италианска канцонета. Виена го връща към романтичната страна на живота, организираността и тяхната крайност - модерната концептуалност, които съжителстват изключително уютно в древния град. Прелестни, духовни, пленяващи и зареждащи пространства...

- Как се отглежда авантюристичен дух в един все по материален свят?

- Като се отдадеш на риска да живееш без никаква сигурност.

Днес хората пътуват много, препускат буквално за три, пет или десет дни някъде, разглеждайки мимоходом забележителности, световни съкровищници, невероятно красиви места с убедеността, че са добавили в списъка си още една дестинация.

- Във всички места, където си бил, ти си имал възможността да ги "обживееш" чрез непосредствените си контакти с хората там, чрез танците, чрез пресъздаване на атмосферата им в платната си, чрез споделяне на картините си. Срещна ли място, което може да те върне към себе си отново ?

- Не, още не съм и слава Богу . Не искам да го намеря, вероятно подсъзнателно. Ако се спреш трайно губиш порива на търсенето. Роден съм в София, живял съм повече от 20 години там, ето сега съм тук, но вече знам, че на 14-ти март отлитам отново към Париж, в международния център за творчески проекти Сите дез Ар, за да си подарим с този град и приятелите там, няколко незабравими седмици... Оказва се, че живеем в несигурност и установявам, че е възможно. Не разчитам на уменията си, а на късмета.

- Има ли место, с което още не сте се опознали, но те тегли?

- Индия. Имам идеи, някакви във времето. Надявам се да се случат. Отварянето на пространствата и шансове е въпрос на лична нагласа.

"Извън времето", изложба на Милко Матеев в галерия „Арт Маркони“ Варна

Има някакво особено движение в платната на Милко Матеев. Въздухът не е просто фон, а отражение на настроението, с което е заредена творбата. Той е всичко друго но не и безцветен. В картините си подчертава и извежда изразността на пространството, което се променя от излъчването на енергията на обектите. Когато тази връзка се осъществи, тя променя атмосферата. "Пространството е по-важно от детайла. Ако си създал атмосфера в една картина - тя е нарисувана.", допълва авторът

Вглеждам се във фигура, крачеща в дъжда и държаща в ръка разтворен чадър. На пръв поглед нищо особено...Изправената непоколебима стойка, небрежно пъхната в джоба ръка разказват останалото...Удоволствието от предизвикателството, да усещаш небесната стихията, изливаща върху ти тонове вода, а ти невъзмутимо да крачиш в локвите и да се чувстваш извън времето и пространството...Това е Милко Матеев - просто себе си!

Ваня Маркова/галерия "Арт Маркони/ 2017

"Извън времето", изложба на Милко Матеев в галерия „Арт Маркони“ Варна