Художниците на поетичната реалност

Красивата експозиция е подредена лично от Светлин Русев.

Авторите стават популярни още в своята младост - през 20-те и 30-те години на предишното столетие, уточняват изкуствоведите. Макар и много различни, те работят и правят общи изложби, обединени от отдадеността си към бита и пасторалните пейзажи на френската провинция. Често ги наричат "Художници на щастието". Верни на респекта си към природата, те се противопоставят на авангардните течения от 20-те и 30-те години. През 50-те и 60-те продължават да работят, но сякаш изостават от "модата" - вече са преподаватели, професори, академици. Въпреки статуквото обаче остават верни на себе си. Неслучайно винаги са били и остават любимци на познавачите и ценителите на живописта, на колекционерите. След големите ретроспективи на "художниците на поетичната реалност" във Франция през 2011-а, 2012-а и 2017-а интересът към групата им е актуализиран и те вече получават своята реабилитация.

Основният акцент в колекцията, представена в галерия "Българи", е върху творбите на Ролан Удо (1897- 1981). Публиката може да види 14 платна в почти всички жанрове на кавалетната живопис - пейзажи от Страната на баските , италиански и гръцки острови, портрет, натюрморт, акт, жанрови сцени. Публиката ще се наслади и на три произведения на Андре Плансон (1898 - 1981), Франсоа Денуайе (1894-1972). Въпреки че Андре Фавори (1889-1937) никога не се e числял към "художниците на поетичната реалност", споделя с тях общата съдба на временна пристрастеност към авангардните течения на времето (в случая кубизма) и бърз обрат към традиционните ценности в живопистта - в случая към Паул Рубенс. В колекцията е и "късният" Ив Брайе (1907 - 1990), чието творчество се разгръща основно през 50-те, 60-те и 70-те години. Тогава, когато някогашната слава на групата е отдавна забравена история.

Художниците на поетичната реалност присъстват в постоянната експозиция на Квадрат 500 - така, както във всички модерни музеи по света от ранга на "Орсе" и "Помпиду" в Париж. Когато в София се открива Галерията за чуждестранно изкуство, Богомил Райнов и Людмила Живкова уреждат творби на "щастливите художници" да бъдат закупени от държавата за постоянната сбирка.