Ех, живот..живот

Спомени, смях, сълзи и музика с Андрей Дреников

Гости - Иван Пендачански, Росица Тошева и Владимир Лазаров

Пътувам вече в третия вагон на живота. Пейзажът от прозореца на влака е и красив, и тъжен, и носталгичен. И въпреки, че знам крайната гара на пътуването, не мога да преценя дълго или кратко ще е то. Е, майната му, казано на латински. Няма много-много да му мисля.

И понеже наистина пътувам с влака за международния фестивал на спектакли за деца Вълшебната завеса, където ще прозвучи за първи път новият ми химн със същото заглавие, за кой ли път в живота си се връщам към спомените за моето щастливо детство, юношество и ... т.н. Траверсите монотонно тракат, аз ту се усмихвам, ту се просълзявам от картините на своите преживявания. Сам съм в купето, а копнея да споделя с хората тъжните или весели истории в живота ми - първо, защото по природа обичам да съм заобиколен от много хора, и второ, защото имам нужда от тяхната обич. Така е било откакто се помня.

"Ех, живот, живот..." - така започва текстът на една моя песен, която преди години с много любов подарих на Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова. Тя се казва просто Песен за Калата и Стояна. "Ех, живот, живот..." кръстих и моя рецитал, в който ще има и хумор, и тъга, и усмивки, и сълзи. Все пак, нали сме в най-любимия ми театър Сълза и смях! Разбира се, ще има и музика, и скъпи гости. Елате! Чакам ви с любов.

Андрей Дреников