ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА ВРЕМЕТО
В търсене на Вярата, Надеждата и Любовта
Преди 30 години фотографът Иван Григоров засне масова молитва на стадион "Васил Левски"
Автор : / 5625 Прочита 3 Коментара
5 април 1992 г., стадион "Васил Левски", София / Снимка: Иван Григоров
На датата 5-и април 1992-ра година огромно множество от хора - няколко десетки хиляди души, се стича към стадион "Васил Левски", където се очаква проповедта на шведския пастор Улф Екман от църквата "Слово на живот" и апостол Георги Бакалов от Апостолска реформирана църква. Пастор Екман провежда след събитието и седмичен семинар на тема апостолско служение. Присъстващите на проповедите му ги определят по-късно като "неясен мистицизъм".
Снимките на фотографа Иван Григоров са запечатали онзи паметен ден на стадиона, от който тръгва апостолството и пасторството на наши и чуждоземни религиозни дейци. Сами по себе си тези снимки говорят за екзалтацията на някои от хората, и за объркването по лицата на други. Сред множеството има много болни хора, включително и деца, които се надяват да получат изцеление чрез Словото Божие.
Камерата е доловила състоянието, в което се намира тази нееднородна маса, търсеща Вярата, Надеждата и Любовта на Всевишния, чрез посредничеството на самозвани апостоли.
5 април 1992 г., стадион "Васил Левски", София / Снимка: Иван Григоров
Георги Бакалов е представител на Апостолската реформирана църква. В много публикации изтъква, че е протестант. а на сайта на църквата развива различни теми от църковен и светски характер. Включително и за ваксинациите. Безспорно има своите последователи и до днес.
Пастор Улф Екман и апостол Георги Бакалов, на сцената пред множеството / Снимка: Иван Григоров
Всеки човек прави своя избор на кого и в какво да вярва, и това важи за човешкото битие във всички сфери на живота. Стремежът към личностно развитие винаги е бил в основата на човешкото израстване, а духовността - от векове, свързана с вярата. Нещо повече, християнството стои в основата на западноевропейската култура. От последното може да се направи извода, че духовността и интелектът трябва да са свързани?
5 април 1992 г., стадион "Васил Левски", София / Снимка: Иван Григоров
Нарастващото безпокойство в света след 90-те години накара много хора да се почувстват в състояние на духовна безтегловност, и те повече от всякога търсеха и продължават да търсят опори в религията, пророците и апостолите; в различни духовни учения и политически движения. Някакси двете дейности се обвързаха една с друга. Демокрацията отприщи както свободата на вероизповеданията, така и на всякакви алтернативни методи за духовно израстване.
5 април 1992 г., стадион "Васил Левски", София / Снимка: Иван Григоров
Както се вижда и от снимките, мнозина доверчиво и безкритично приемаха всичко, което идва отвън. Малко по-късно, обаче, когато изтече достатъчно време, за да се отърсим от тази първоначална еуфория, мнозина започнаха да се съмняват и разочароват, а други - директно да нападат лъжепророците.
Възникнаха конфликти между самите религиозни общности, както и между техните водачи.
5 април 1992 г., стадион "Васил Левски", София / Снимка: Иван Григоров
На фейсбук страницата на Апостолската реформирана църква, чийто представител е апостол Георги Бакалов, в пост от датата 29 март т.г. четем: "За всички все още захласнати по "братушките". Няма как да претендираме, че сме свободни духовно, без да сме свободни от комунистическите и проруски лъжи".
5 април 1992 г., стадион "Васил Левски", София / Снимка: Иван Григоров
Очевидно, съдейки по цитата, църквата се интересува не само от вярата сама по себе си, но открито прокламира и насочва последователите си и към политически нагласи, които изповядват апостолите й.
5 април 1992 г., стадион "Васил Левски", София / Снимка: Иван Григоров
Малко по-назад във времето пък, на същата страница ставаме свидетели на открита агресия срещу всички други църкви и свещенослужителите й. Под заглавие "За търговците на розови очила" (б.а. публикуваме цитата без каквато и да е редакция), четем: "Църкви", "пастори", "свещенослужители" или каквото искате ги наречете - чиито сайтове и профили са ФРАШКАНИ САМО с библейски стихчета, проповедки, мимове, и всякакви други само и единствено "позитивни" съдържания - СА ФАЛШИВИ "пророци" на тяхно някакво измислено "християнство", което предлага розови очила и НУЛА ИСТИНА, без която каквато и да проповед за каквато и да е "вяра" е напълно безсмислена".
5 април 1992 г., стадион "Васил Левски", София / Снимка: Иван Григоров
Самият апостол Бакалов, обаче, не така е обявил целите на църквата АРЦ на официалната й страница: "АРЦ има за цел да бъде духовна платформа за иновация, която променя начините по които мислим за вяра, църква и общество, както и да бъде платформа за иновативни инициативи и дейности", е написал апостол Бакалов. Като говори за иновация, очевидно поне първоначално е допускал освен инициативност, и свобода на мнението?!?
5 април 1992 г., стадион "Васил Левски", София / Снимка: Иван Григоров
Някъде през 2008-а година, и по-разгорещено към 2011-а и 2012-а година, около АРЦ започват спорове, които се превръщат в нападки, някои от които имат обществен, а други - частен характер.
Апостол Бакалов им отговаря в Отворено писмо, част от което цитираме: "Аз считам себе си за протестант. Ако желаете да дискутираме разликите между православното и протестантското християнство, с готовност бих участвал в подобна дискусия".
5 април 1992 г., стадион "Васил Левски", София / Снимка: Иван Григоров
Опоненти на апостола го контрират: "Има едно ХРИСТИЯНСТВО, едно УЧЕНИЕ, Господин Бакалов - това на Исус и учениците Му!"
В отговор Бакалов отклонява спора от базиса му - църковния въпрос, и го насочва към... Държавна сигурност: "Истината обаче е следната: архитектите на кампанията "анти-секти" от 90-те години и до днес бяха не истински православни братя и сестри, а структурите на бившата ДС, сега вече опрериращи от позицията на медии и държавни институции в уж демократична вече България. Чрез внедрените си агенти, те опитаха да противопоставят нас, протестантите срещу други протестанти и православни вярващи. Опитват и сега.
Аз призовавам всички истински протестанти и православни, които искрено обичат Бог Отец, Син и Святи Дух, да не се поддават на инсинуациите на внедрените агенти, които продължават да се опитват да прилагат принципа "разделяй и владей". Нашият общ опонент са силите на мрака и техните човешки инструменти, а именно фанатизираните апаратчици на тази мафия, които от богословски и други постове продължават да се опитват да настройват едни българи срещу други, чрез пласирането на идеята за едва ли не "по-българи" (православни) и "анти-българи" (протестанти и други). Това разделение е престъпно и неморално!"
5 април 1992 г., стадион "Васил Левски", София / Снимка: Иван Григоров
Отговорът на опонентите: "Нито "бившата" българска ДС, нито КГБ, нито ЦРУ, нито Исляма са виновни на човека, в частност и на християните, че продължават да живеят в любимите си грехове, или се заблуждават с други "благовестия" и "друг Исус". Нима българската ДС е съществувала, когато са се анатемосали и намразили така наречените православни и католици? Или когато е действала инквизицията и са осъществени войните, водени от кръстоносците?" (Ю.Б., август 2011 година)
В публичното пространство излиза и едно писмо от "оттеглили се лидери, бивши членове и симпатизанти на ХЦ "Прелом" - правоприемник на "Истина от Сион" и "Слово на Живот" - София". Те започват писмото си по следния начин: "Бихме искали да огласим възникналите сериозни проблеми и нередности, свързани с дейността на апостол Георги Бакалов. Ние сме били активни участници и преки свидетели на неговото служение в България. Някои от нас са били дори очевидци на формирането на християнската общност, известна днес като Християнски Център "Прелом".
Това, което ни е свързвало с Георги Бакалов през миналото, е била общата ни вяра в Бог, стремежът към чист живот и посвещението към християнските ценности. Днес обаче, всички ние сме преустановили нашите контакти с Георги Бакалов.
Причината, поради която оттеглихме доверието си, се заключава в това, че с течение на времето чистите християнски идеали, към които се стремихме заедно, бяха опорочени и заменени от Георги Бакалов с негови финансови авантюри и злоупотреба с доверието на хората". По-нататък в писмото си неговите податели изтъкват, че апостол Бакалов е проявил "арогантно и агресивно поведение, употреба на груб език, подигравателно отношение и обиди, публикации в интернет и в личния му фейсбук", където те често срещали изрази като "болни мозъци", "малоумни фарисейчета", "лигльовци", "нисши персони", "комплексари", "зомбита", "плъхове", "тревопасни", "келеши", "мизерни човешки същества", "инфантили" и прочее.
По-нататък писмото става още по-интересно: изреждат се и други грехове на Бакалов, назовани като "проклинане на хора" и "злоупотреба с влияние с цел лично финансово облагодетелстване, чрез въвличането на членове от църковната общност в съмнителни схеми за бърза печалба (цитирани са имената на чужди фирми, както и имената на скандални бизнесмени-чужденци, свързани с Бакалов). Авторите на писмото изваждат и факт, станал по думите им публично достояние чрез американската преса през февруари 2012-а година, относно "финансовата дейност на Георги Бакалов в САЩ" ( уточнява се, че става въпрос за инвестиционен фонд, съоснован и съуправляван от Бакалов, който бил "въвлечен в съдебна битка за милиони долари").
Сред опонентите се нарежда и адвокат В.К., управляващ сайта "Свобода за всеки", който директно пише: "Ако агентите на ДС са донасяли средства в тайни квартири и явки, имали са секретни имена, някои от тях са били притискани и измъчвани от съвестта си и са се срамували, то за Бакалов нещата стоят точно обратното. Той се гордее с доносническата си дейност и широко я тиражира в интернет".
5 април 1992 г., стадион "Васил Левски", София / Снимка: Иван Григоров
Адвокатът подчертава, че конфликтът му с апостол Бакалов не е личен: "Конфликтът е преди всичко духовен и морален. С г-н Бакалов не спорим за сгради и не правим делба на съсобствен имот. Нямам финансови претенции към него нито той към мен. Тук иде реч за това що е истина, лъжа, предателство, служение, апостолство и лъжеапостолство, сребролюбие, пророчество и лъжепророчество, справедливост, подлост, наказание, прошка. И разбира се - що е свобода".
5 април 1992 г., стадион "Васил Левски", София / Снимка: Иван Григоров
Редакцията не се ангажира да твърди, че нападките се основават на достоверни доказателства. Въпросите по тях би следвало да зададат на апостол Бакалов неговите последователи от Апостолска реформирана църква. Но е съвсем очевидно, че от 5-и април 1992-ра година насам, тези хора, чиито твърдения публикувахме и той са били в дълбока конфронтация помежду си по политически, финансови и морални причини. На фона на снимките, спонтанно възниква един въпрос: Какви личности трябва да са духовните водачи? На какви нравствени критерии трябва да отговарят?
5 април 1992 г., стадион "Васил Левски", София / Снимка: Иван Григоров
По една или друга историческа и народопсихологична причина, българите май и в това отношение сме в дълбоко разделение. А може би този конфликт не е само външен, а по-скоро произхождащ от неспособността ни да се самоопределим вътре в себе си? Дали сме вярващи, или еретици? Човек все трябва да вярва в нещо, нали?! А всяка вяра си има своите проповедници... Кого от тях и заради какво ще предпочетем, е въпрос на личен избор. Лошото е, когато свещенослужителите на вярата - която и да е тя - започнат опасно да я използват за политика и финансово облагодетелстване, и по този начин отблъскват от нея дори искрено вярващите в Бог.
5 април 1992 г., стадион "Васил Левски", София / Снимка: Иван Григоров
Текст: Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}