Човешкото възприятие е резултат от сложни мозъчни активности. Зрителят на една обикновена филмова прожекция, или телевизионна реклама, не си дава сметка, че всъщност може да бъде неволен обект на въздействие и внушение чрез незабележимия за човешкото око т.нар. 25-и кадър.

Наричат го "забранения", защото след като въздействието му е доказано като вид "насилие" върху човешкия мозък, той наистина е забранен за използване в аудиовизуалните изкуства като киното и телевизията, но и днес май доста обиграно се използва в някои реклами и трейлъри на филми? Първите стъпки за забрана на 25-ия кадър се предприемат като мярка срещу некоректната реклама от страна на производители и търговци, целяща налагането на определени марки на пазара. Всъщност, такова е историческото начало на най-популярната напитка на планетата - "Кока-Кола".

Реклами като тази нямали същия ефект

Малцина знаят, че тя е била изобретена като "лекарство без рецепта" от Джон Пембъртън, и се превръща в напитка лидер на световния пазар, благодарение на агресивната маркетингова политика на бизнесмена Ейза Кандлер. През 1957 г. една рекламна фирма от Ню Джърси провежда експеримент, при който в хода на прожекцията на един филм, на всеки 5 секунди на екрана се появявали надписи: "Яжте пуканки!", "Пийте "Кока-Кола!"

Късите надписи, които били прожектирани експериментално през 1957 г.

Времетраенето на надписите било една трихилядна част от секундата, поради което зрителите не можели да ги възприемат съзнателно, но за сметка на това продажбите на двата продукта само за седмица нараснали - на пуканките - с 57,7 %, а на "Кока-Кола" - с 18,1%. На следващата - 1958 г., фирмата "Кока-Кола" вече е на ЕКСПО изложението в Брюксел и демонстрира поточна линия, която буди небивал интерес.

Поточната линия на "Кока-Кола" на изложението ЕКСПО 1958 г. в Брюксел

Темата на нашето разсъждение е, обаче, рекламата с "къс" кадър. Когато резултатите от онзи експеримент станали обществено достояние, в Америка започва сериозна дискусия доколко е морално хората да бъдат повлиявани от стимули, които не осъзнават, и не е ли това всъщност едно психотронно посегателство спрямо човешкия мозък? Научната страна на въпроса назовава реакцията сублиминална перцепция - несъзнателно възприемане на стимули, които са твърде слаби, или краткотрайни, за да бъдат регистрирани от човешкия мозък на съзнателно ниво, но за сметка на това ефективно влияят на психиката, като внушават образи и идеи.

Защо това е възможно: В своята книга "Парапсихологията - наука, или магия", Джеймс Алкок отбелязва, че голяма част от мозъчната дейност на човека протича в "скритото измерение". Така той нарича липсата на насочено внимание в голяма част от дейностите ни. Напр. ние често не обръщаме внимание на шума от улицата, или на скърцането на стола, върху който седим, докато вършим нещо друго, върху което сме съсредоточени. Така именно се промъква и 25-ият кадър. Краткото време, в което ни атакува, не позволява на мозъка да пренасочи вниманието си на съзнателно ниво.

Човешкият мозък няма време да осмисли информацията в краткото време на "късия" кадър

Затова Алкок заключава: "Нашата съзнателна перцепция /възприятие/ в този случай се движи "след" действителността". Е, на това разчита всъщност и рекламата. И то, в много случаи, твърде успешно, дори без използването на прожектиран 25-и кадър. Как ли? - Ами, може и само с думи - и те са стимул. Принципът е един и същ: Мозъкът, този наш надежден съветник, не "забелязва", или няма време да осмисли стимула, независимо дали той е зрителен, или словесен.

Мозъкът преразпределя вниманието, за да подреди "пъзела"

Мозъкът ни някак "пропуска" да ни посъветва с разум, да не избързваме с покупката. Ето защо обиграните търговци съумяват с бързо говорене да използват опита от краткотраенето на забранения кадър, и без прожекция - само с бърза словесна атака, която мозъкът ни няма време да преработи и осмисли, ни внушават да купим рекламираната стока. Едва по-късно се питаме: "За какво, по дяволите, си я купих?!", но вече е късно. Да живее рекламата!

Еми МАРИЯНСКА