Историята се развива в годините на холокоста, когато евреите са преследвани, дамгосвани, измъчвани и умъртвявани в газовите камери на концентрационните лагери на нацистка Германия. Но те оцеляват. Семейство Овиц са евреи, по волята на съдбата - лилипути, и по милостта на Бог -талантливи музиканти. Не може да се каже дали изкуството, или късметът им е изиграл по-голяма роля, но членовете на фамилията не само оцеляват в годините на страшен терор, но и доживяват до дълбока старост?..

Фамилията Овиц били евреи, родени в Румъния. Главата на семейството - Шимшон Айзък Овиц имал два брака, от които му се родили десет деца. Седем от тях били с нисък ръст - лилипути като баща си. Втората съпруга на Шимшон изиграла огромна роля за тяхното възпитание. Тя отгледала всички деца като свои, и ги обучила да свирят на различни музикални инструменти. Така децата Овиц станали първокласен оркестър, който започва музикалната си кариера под името "Трупата на лилипутите".

"Трупата на лилипутите" гастролирала при огромен успех

Такива оркестри се ползвали с голяма популярност в Румъния, още в годините преди войната. Няколко пъти трупата Овиц дори гастролирала в съседните страни - Чехословакия и Унгария.

Две от сестрите Овиц

Малко преди да почине, втората съпруга на Шимшон завещала на децата един съвет - никога да не се разделят и да се държат здраво един за друг. Те я послушали, така че в добро и зло оставали заедно.

Сестрите Овиц

През 1944 г. , до немците достига донос, че членовете на фамилията Овиц са евреи и имат фалшиви паспорти. Откриват ги и им слагат унизителните жълти нашивки, за да е ясно кои са. Немски офицер, обаче, проявява жалост към лилипутското семейство и ги прибира в... квартирата си. Така за известно време спасява живота им. За жалост, го преместват на служба другаде, Овиц изгубват сигурния си подслон и остават беззащитни на улицата.

Само един от братята се отделил от семейството, и заплатил за това с живота си...

Там бързо ги разкриват - ръстът им бие на очи и няма как да останат незабелязани. Депортират ги в лагера "Аушвиц". Последвалите събития са повече от трагични - в лагера, Овиц са превърнати в опитни зайчета на прочутия със зловещите си експерименти - д-р Йозеф Менгеле. Докторът, обаче, странно защо, изпитвал някаква негова, макар и деформирана симпатия към тях. Особено, след като разбрал, че те са семейство музиканти. Менгеле дори им издействал "привилегията" да не ги подстригват и да не ги обличат в униформите на лагеристи. Карал ги да му свирят и пеят, и дори шеговито ги наричал "гномчетата".

Д-р Йозеф Менгеле

Така или иначе, скоро имената на всички Овиц попадат в списък за газовите камери. Определена е дори датата на "предизвестената" им смърт - 27 януари 1945 г. По една щастлива случайност, обаче, в същия този ден руснаците превземат "Освиенцим". Военната обстановка почва да се променя. Екзекуцията на семейството се отлага, макар и неизвестно докога. Истински късмет е, че Овиц остават живи и дочакват освобождението си от "Аушвиц" през август същата година.

Възрастта, до която доживяват членовете на фамилия Овиц и годината на смъртта им

Пеш изминават обратно пътя до Румъния. Групово - всички заедно, както обикновено. Само един от братята загинал във войната, и то защото решил да се отдели от семейството си.

През 1949 г. фамилия Овиц емигрират в Израел, и там доживяват до дълбока старост. Най-възрастна умира Розика Овиц, която доживява до 98-годишна възраст. Последна от братята и сестрите умира Пироска Овиц - на 80-годишна възраст, през 2001 г.

Еми МАРИЯНСКА