Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

5-те емблеми на България, признати от ЮНЕСКО

ГОРДОСТ

5-те емблеми на България, признати от ЮНЕСКО

"Бистришките баби", нестинарството, Чипровските килими, обичаят "Сурва" и Копривщенският събор

Традиционният фолклорен събор в Копривщица (Снимка: Shutterstock)
Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Копривщенският събор тези дни бе вписан в Регистъра за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. С това вече имаме 5 признати като уникални български "лица, които бележат по неповторим начин присъствието ни в културната карта на света.

Съборът се провежда в автентичната атмосфера на възрожденска Копривщица

Вписването на Събора в Копривщица в Регистъра на ЮНЕСКО е поредното признание за богатството на нашата култура. Вече половин век Съборът на народното творчество в Копривщица показва жанровото разнообразие и изключителното богатство на нашето фолклорно наследство. При това, на фона на неповторимата възрожденска атмосфера на един български град. Съборът води началото си от 1965 г. и се утвърди като движение за опазване и популяризиране на българската традиционна култура и фолклор. В последните години в Копривщица се събират около 10 000 участници от различните краища на страната, включително и наши сънародници, живеещи в чужбина, както и чужди граждани, изпълняващи български фолклор.

Предишните четири български номинации, признати от ЮНЕСКО, бяха "Бистришките баби", традицията на нестинарството, Чипровските килими и обичаят "Сурва" в Перник.

На 25.11. 2005 г. "Бистришките баби" бяха включени като "световен шедьовър" в листата на ЮНЕСКО.

Фолклорната група "Бистришките баби" съществува официално от 1946 г. Някогашният оркестър за народна музика "Бистришка четворка" е първият у нас, свирил на живо пред микрофона на националното радио.

На 30.09. 2009 г. ЮНЕСКО обяви за световно културно наследство нестинарството.

Боса върху жаравата

Традицията да се танцува върху жарава в деня на Св.св. Константин и Елена, още се пази в странджанското село Българи.

Нестинарски танц (Снимка: BulFoto)

През 2009 г. със специален проект "Нестинарството - послания от миналото" в Абу Даби беше представена древната българска ритуална практика на изпълнение на обреден танц.

Традиция, предавана от поколение на поколение (Снимка: BulFoto)

На 27.11.2014 г., на сесия проведена в Париж, ЮНЕСКО вписа единодушно "Традицията на производство на Чипровски килими" в Световната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство.

На 2.12.2015 г. в представителния списък за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО бе вписан и народният празник "Сурва" в Пернишко.

Кукерски маски (Снимка: BulFoto)

Перник се счита за европейска столица на сурвакарските игри от 2009 г., а номинацията бе представена през 2012 г.

Кукери (Снимка: BulFoto)

Снимка: BulFoto

"Сурва" популяризира специфична част от българската фолклорна традиция - древната ергенска обредност. Фестивалът е жизнерадостен празник за сурвакари и кукери, и е признат за най-голямата маскарадна игра на Балканите от известните традиционни народни обичаи с маски по света.

Еми МАРИЯНСКА

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google
Коментирай2

Календар

Препоръчваме ви

Благотворителен концерт, посветен на 170 години църквата "Света Марина", събира звезди в Античния театър

Всеки закупен билет за събитието на 15 юли е дарение за духовното наследство на Пловдивската епархия

Швейцария върна на Нигерия 18 бронзови скулптури от Бенин

Подобно на други произведения, разпръснати из музеи и частни колекции по целия свят, тези бронзови скулптури, датиращи от 16-и до 18-и век, са били ограбени през 1897 г. от британската армия по време на наказателна експедиция

Мариус Куркински е специален гост в гала концерта за 170 г. на храм "Св. Марина" в Пловдив

Митрополитският храм "Св. Марина" в Пловдив отбелязва 170 години с гала концерта "Светлина през вековете" в Античния театър, а водещи на събитието са актьорите Евелин Костова и Антъни Пенев

Да не се закрива Чешкият културен център в София, призовава Софийският университет

"Чешкият център в София е една от най-дълго действащите чуждестранни културни институции на Чехия (77 години), като по този начин е представял визията на Чехия в България десетилетия наред" се казва в позицията на Алма Матер

Община Елена: Не сме разрешавали скари, няма да местим паметника на П. Ю. Тодоров

Паметникът попада в частна собственост, придобита чрез реституция и препродадена на трети лица

Паметникът на Петко Ю. Тодоров до родната му къща плаче от пушека на "хайдушка скара"

Безобразията в културата и туризма се случват, когато държавата безконтролно отстъпи на частник правата си