Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

5-те емблеми на България, признати от ЮНЕСКО

ГОРДОСТ

5-те емблеми на България, признати от ЮНЕСКО

"Бистришките баби", нестинарството, Чипровските килими, обичаят "Сурва" и Копривщенският събор

Традиционният фолклорен събор в Копривщица (Снимка: Shutterstock)

Копривщенският събор тези дни бе вписан в Регистъра за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. С това вече имаме 5 признати като уникални български "лица, които бележат по неповторим начин присъствието ни в културната карта на света.

Съборът се провежда в автентичната атмосфера на възрожденска Копривщица

Вписването на Събора в Копривщица в Регистъра на ЮНЕСКО е поредното признание за богатството на нашата култура. Вече половин век Съборът на народното творчество в Копривщица показва жанровото разнообразие и изключителното богатство на нашето фолклорно наследство. При това, на фона на неповторимата възрожденска атмосфера на един български град. Съборът води началото си от 1965 г. и се утвърди като движение за опазване и популяризиране на българската традиционна култура и фолклор. В последните години в Копривщица се събират около 10 000 участници от различните краища на страната, включително и наши сънародници, живеещи в чужбина, както и чужди граждани, изпълняващи български фолклор.

Предишните четири български номинации, признати от ЮНЕСКО, бяха "Бистришките баби", традицията на нестинарството, Чипровските килими и обичаят "Сурва" в Перник.

На 25.11. 2005 г. "Бистришките баби" бяха включени като "световен шедьовър" в листата на ЮНЕСКО.

Фолклорната група "Бистришките баби" съществува официално от 1946 г. Някогашният оркестър за народна музика "Бистришка четворка" е първият у нас, свирил на живо пред микрофона на националното радио.

На 30.09. 2009 г. ЮНЕСКО обяви за световно културно наследство нестинарството.

Боса върху жаравата

Традицията да се танцува върху жарава в деня на Св.св. Константин и Елена, още се пази в странджанското село Българи.

Нестинарски танц (Снимка: BulFoto)

През 2009 г. със специален проект "Нестинарството - послания от миналото" в Абу Даби беше представена древната българска ритуална практика на изпълнение на обреден танц.

Традиция, предавана от поколение на поколение (Снимка: BulFoto)

На 27.11.2014 г., на сесия проведена в Париж, ЮНЕСКО вписа единодушно "Традицията на производство на Чипровски килими" в Световната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство.

На 2.12.2015 г. в представителния списък за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО бе вписан и народният празник "Сурва" в Пернишко.

Кукерски маски (Снимка: BulFoto)

Перник се счита за европейска столица на сурвакарските игри от 2009 г., а номинацията бе представена през 2012 г.

Кукери (Снимка: BulFoto)

Снимка: BulFoto

"Сурва" популяризира специфична част от българската фолклорна традиция - древната ергенска обредност. Фестивалът е жизнерадостен празник за сурвакари и кукери, и е признат за най-голямата маскарадна игра на Балканите от известните традиционни народни обичаи с маски по света.

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 2

1/1

Традиционният фолклорен събор в Копривщица (Снимка: Shutterstock)

Кукерски маски (Снимка: BulFoto)

Кукери (Снимка: BulFoto)

Снимка: BulFoto

Нестинарски танц (Снимка: BulFoto)

Традиция, предавана от поколение на поколение (Снимка: BulFoto)

Снимка: BulFoto

Боса върху жаравата

Съборът се провежда в автентичната атмосфера на възрожденска Копривщица

Календар

Препоръчваме ви

Паметник на Захарий Стоянов вече зае своето достойно място в Двора на кирилицата

Той е дар от родолюбивата българка Пека Ганчева, а негов автор е проф. Иван Славов

Строят храм на името на Свети Паисий Хилендарски в село Баничан

"Иконостасът ще бъде само с икони на български светители", казва отец Николай, чиято мисия е строителството на християнски храмове

Чудесата, сътворени от Христос, според евангелията

Ето какво пишат Матей, Марк, Лука и Йоан или "четиримата евангелисти"

Виртуална разходка на Големия празник в Рилския манастир (ВИДЕО)

Eдна възможност да почетем светинята в трудните времена, в които нямаме физически досег до нея

Опустелите градове на света - ужасяващи, но и вдъхващи надежда

Хората не са загубили способността да се обединяват за общото спасение