По времето на Жак Превер човешката хармония и красота е била мярка за всички неща, а междуполовата, възпроизводтсвена любов основно вдъхновение за творците. В наши дни е на мода мизантропията и некромансърството, човекът е субект на творчеството само ако е психично болен, физически наранен или умъртвен, а сексуалността е задължително ялова.

Хубаво да си спомняме и да препрочитаме великите поети. Да се обръщаме към техния свят, когато не успяваме сами да открием смисъл. Мисля, че изкуството във всичките му форми прави посредствения ни живот малко по-поносим.

Е, изкуството във формата и формАта, предлаган от Давид Черни, или Маурицио Кателан, или Чжу Юй и още куп "неразбрани гении", поне мен, в никакъв случай не ме възвисяват или нещо подобно. "Поле с макове" на Моне, може и да е била също толкова скандална през 19-ти век, но в никакъв случай толкова отвращаваща, като "консервите" на Черни или "обядът" на Юй.