Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Коментари

Захари Карабашлиев получи наградата за "Най-четена книга на 2022 г." на Столична библиотека

ЛИТЕРАТУРНИ ОТЛИЧИЯ

Захари Карабашлиев получи наградата за "Най-четена книга на 2022 г." на Столична библиотека

Столичната библиотека връчи за осми път годишните си награди за най-четящи хора и най-четени писатели

Отказ

Улеснения и привилегии за регистрирани потребители:

  • не си измислят и пишат прякори всеки път;
  • не въвеждат досадните символи от картинката за сигурност.

А дали някой от гостите е отишъл до тоалетната, за да я види на какво прилича?

'Според Фандъкова гаранцията за развитие на нашата нация са четящите деца.' - тук бившата учителка е права. Само че какво прави в реалния живот, като политик, професията учител да стане предпочитана и там да отиват най-изявени умове, а не хора дето не са успели да си намерят друга работа. Въобще доброто образование е в основата на всеки икономически възход. Още един цитат от кметицата ни: 'и трябва да сме внимателни с езика' - Дир-а - това разпечатано пред всеки ваш служител. Щото не сте. Даже в конкретната статия имате разни грешки за които моята учителка по литератира би ми сложила един зад врата. Беше сурова жена, но всички дето сме учили при нея пишеме що годе грамотно. И сега, както се полага на едно литературно събитие, беше намесена политиката. Въобще литературата и политиката винаги вървят ръка за ръка. А политиката при нас има три компоненти - антикомунизъм, русофобия и благоговеене пред американската демокрация. Естествено не са избягали от темата за войната в Украйна 'Заместник-кметът Мирослав Боршош напомни, че в библиотеката беше открит украински книжен кът преди Коледа.' - отлично! Даже много добре. 'Не можете да си представите очите на тези малки дечица, които пипнаха книжките на родния си език' - надявам се са се сетили да заредят достатъчно книжки на руски, щото той родния език на повечето украинци в руския. Мовата си е нещо като македоскиот jазик. Има си точна дата на съчиняването си. При това ние няма какво да мигаме невинно в ъгъла, защото участваме в първия международен договор, където е записана идеята на автрийския генщаб от 1895-та, че славяните в източната част от империята им не са никакви руснаци, ами са отделна нация - покрайнинци или на руски - украинци. Естествено Захари Карабашлиев е възмутен от грозната война на Русия в Украйна. Де да знам. Може човека да си пада по красивите войни на САЩ. Те например така красиво са настлали Индокитай с бомби, че вече 50 години след това голяма част от територията на Лаос е опасна за ходене. Още дълго време занаятчиите в трите държави там ще ползват американски шрапнели като източник на метал. Ама да знае, че войната в Украйна е и защото Русия не иска там да се случи с руснаците това, което което се случи с българите и българщината в Македония. Не успяха по други начини, почнаха война. Факт - грозно е. Такава велика държава и да не успее да уреди да се подхлъзнат на сапуна в банята нужния брой украински политици. Всъщност там войната си върви с различна интензивност от 2006-та, ама кой ти гледа докато укрите клаха населението в Донбас. Естествено дойде и антикомунизма. Автор на книги за втората династия монарси на Третото Българско Царство се изказа:'Той напомни, че в детството му тази сграда е била градски комитет на партията. "Само като си представя, че спомена на другарите в момента се върти в гроба от това, че една книга за цар Фердинанд Български взема някаква награда, а камо ли за най-четена, точно в техните помещения, на техния площад, дето се казва е достатъчно"' Ами първо това никога не е бил площад на комунистите, а на писателите. Ако помни, в детството му, площада пак се казваше "Славейков" и беше обкъжен от книжарници. Бяха нещо като 6 или 7. Съвсем на близо беше и една огромна антикварна книжарница. Когато падна комунизма и демократите изгониха книжарниците от техните помещения, книгите излязоха на площада. Самия площад се превърна в книжарница. Не беше лицеприятно, седеше бедняшки, но когато ми притрябваше някоя по-странна книга отивах там и най-често я намирах. Вместо да махнат бедняшкия вид на площада-книжарница, просто прогониха книжарите от площада. Толкова за грижата на кметицата ни за книжарското дело. Второ - за голямо мое съжаление, трансформацията на градския партиен дом в градска библиотека е едно изключение. Случи се в София и почти никъде другаде. А трябваше да е така на всякъде. И главния партиен дом, трябваше да стане главната библиотека на републиката ни. Не парламента да го взима за себе си и да не го ползва, ами да е средище на просвещението. Ама политиците си се опияниха от мисълта да си направят "триъгълникк на властта" - парламент, президентсво и министерски съвет да си гледат в прозорците. Е и отелязали са доста антикомунистически книги - само какви заглавия: "Погубената България" (обяснете го нахората в чиито села последния квадратен метър асфалт и последния метър водопровод са сложени през комунизма), "Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност" (не знам ДС та са третирали някого като бивш човек), "Доблест и наказание" (ами за доблестнот отстояване на позиции винаги следва наказание - например Гео Милев) , "Стопанските абсурди на българския комунизъм" (май към тях трябва да отнесем слагането на асфалт и водопровод в разни забутани селца). Иначе не ме учудва, че Захари Карабашлиев е взел наградата за най-четена книга. Пише хубаво, ясно. Произведенията му не са засукана изящна словестнов в която не се казва нищо, ами си имат душа. Една такава простичка, човешка душа. Разказват човешки истории.

Духовният център на Европа. Не случайно е в основата на евро- пейската цивилизация, а народът й се отличава с духовност и физическа красота, която говори за душевна такава.

Календар