За втора градска и аз мога да напиша роман. Не казвам, че не лекуват, но отношението на персонала към пациентите и близките им е такова, че те кара дълбоко да се съмняваш в хуманността им. Повтарям, не се съмнявам в качествата на медиците, но инструкцията, която спазват спрямо хората потърсили помощ е неадекватна. Например, човек излиза от болницата със съмнение за инсулт, но не е сигурен дали всъщност е претърпял такъв и не получава инфо как да се грижи за себе си след напускане на болницата.

Докосна ме! И стилът на писане е майсторски.

с морал и нравственост , но за съжаление отсъстват по болест и.... дано оцелеят.