Политкоректността винаги се възнаграждава тук и сега. Докато истинският талант не е зависим от конюнктурата...

Тя е също като Пировата победа на Украйна на Евровизия. Никой не я чете

Последствията от тоталитаризма са в това поколение на писателката, което изпада в една директност и плакатност в изображението. Има и едно желание да се продадеш навън и да засегнеш чрез локални проблеми общочовешки такива и да се експартираш във Франция, примерно. Но това са преживени неща, имаме ги тези теми и от колаборацията и от съпротивата и от гражданската война в Испания, която и Д. Димов описва, но по един много по- интуитивен и присъщ на творческия процес начин. Димова е доста политизирана за да засегне нещо важно- важното не е така видимо за очите, както тя си въобразява. Тя продължава да спори със соц реализма, а няма такъв спор... Повече прилича на една Алексеевич /поне да беше Дилън/, но в крайна сметка резултата е една Евровизия... Силните произведения не са така плакатни и не са така "очаквани" от западната критика, която повлияна от разни чехи очаква нещо сълзливо съжалително за доминираните от кой ли не източноевропейци...