ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА ВРЕМЕТО
Спомен от Созопол 1983-та
Снимки от архива на фотографа Иван Григоров
Тъжно е да се гледа тази мизерия и зле облечени хора само преди 40 години. В онези години и фотографът не е можел да си позволи да прави цветни снимки и е снимал в чернобяло, все едно не е било 1983, а 1933 г.
Винаги с интерес гледам стари снимки, особено черно-бели. И винаги ме е дразнило, когато са целите нашарени с нечие лого. Има по-елегантни начини за защита на авторското право.
Същата цигания и мизерия. Живял съм го, видял съм го.. не благодаря. Мизерните селяци сега са мизерни селяци с пари, другото е същото.
Определено сега има по-хубави дрехи, но няма "хубави" хора! Има море от простащина, вулгарност и жестокост. В онези времена хората бяха бедни, но имаха морал и достойнство. Живееха простичко, но щастливо!
Повръща ми се от това време. Човек роден и живеещ като роб, няма как да знае какво е да си свободен.
Момче, някои от хората, показани на снимките са около 60-те. И, за съжаление, са далеч по-млади от голяма част от сегашните 20 годишни, които живеят в измисления свят на виртуалните "социални" мрежи.
Бил съм в Созопол по тия години, ама в статията са показани малко изкривени нещата, хубаво, казва се колко е струвала почивката, а какви бяха заплатите? А как се драпаше да се добереш до заветната карта за почивка спомяте ли си? Иначе да, хубаво беше и по диво беше, че повечето хора пристигаха след цял ден пътуване и си закотвяха колите без да ги мърдат до момента на връщането и по-далечните плажове бяха доста по-спокойни
Имаше си своя чар онова време, но наистина хората мизерстваха дори и в началото на 90-те. Чара идваше от скромността на хората и тяхното искренно желание да си починат в природна среда, също това, че нямах много възможности ги правеше по-благодарни към това което имат. Живеем в по-добри времена и изискванията са ни други (което е нормално). Ако сте къмпингар по душа и днес може да изживеете страхотни почивки без простащината на съвременната поп култура и да бъдете сред природа.
Точно! В материала се набляга най вече на романтиката, а останалото изобщо не се коментира. Как например се плащало по 2 лева за легло, но на мен надницата ми тогава беше 3.17, а като на другата колонка на фиша (удръжки) сложат и данъците... За останалото няма да говорим!
Носталгия … обаче сега вместо да ходя в Созопол отивам на Малдивите. Тоя можеше ли да стъпи там по това време? Или който и да е друг освен комунистическата върхушка???
Верно и седиш по цял ден в къщурката цели седем дни, докато дойде лодката и те откара до летището?
Типичната комунистичекса мизерия..... жив огън, казан с манджа, бъркане с прът, колата отстрани....започвайте да роните сълзи по мизерията
ти на живия огън и бъркането с прът мизерия ли му викаш ? много си сбъркан . интересно ми е дали си ходил някога на планина и хижа .точно живия огън, когато съм на почивка ще ми е най малкия проблем . седи си сега у хотела с климатик, кабелна и интернет и снимай кво си ял . в това, което написах няма и грам носталгия по соц-а
Всички, които не харесват или не разбират снимката, са празни хора, с безсмислен живот на паразити ...
В статията е показана една твърде идилична картина. За 10 години само веднъж ми дадоха карта за почивка от предприятието. Един мой колега връзкар /работеше в снабдяването/ за 30 години беше ползвал семейна карта 30 пъти. Връзките бяха от решаващо значение. Нямаш връзки - няма телевизор, няма пералня, няма хладилник, няма карта.
"за да почиваш там бяха необходими 45 лева за 14 дни, а останалото до реалната стойност на заслужената почивка, плащаше държавното предприятие." А преди това предприятието плащаше заплата от 100 лева, а останалото изработено го прибираше.
Едни от най-хубавите детски спомени са от Созопол. Всяка година ходехме там на почивка. В една къща в стария град. Не съм чувствала мизерия, защото съм била малка и нищо друго не съм познавала. Но бях щастлива. Всичко беше простчко и естествено. Отдавна не ходя в Созопол, защото сега е пошло, презастроено и крайно меркантилно. Обиколила съм половината свят, видяла съм прекрасни места, но Созопол от моето детство ми липсва.
Ти що реши, че господарите от Давося са ти приготвили нещо по-различно? Даже по-голяма мизерия идва. Ще рупаш синтетични пържоли от хлебарки, ще си броиш карбоновият отпечатък в тъпофоня, няма да притежаваш нищо и ще си хепи. Това не зацепвате материално обременените трансхуманисти. Мизерията на комунизма имаше качествена храна, за това може да срещенете по улиците 40+ жени с нормална фигура (извън тези оставили се на течението). Виж девойките сега. Масово са с глезени на щангист, увиснали задници и на по 20 изглеждат на 35. Храната, Санчо е корена на здравето. И точно нея, боготворените от масата корпорации ще им я отнемат. В идеалният вариант капитализмът трябваше да е регулиран и да няма опция за хипер-монополи като Байер-Монсанто. Да ама не. Гоите не ги интересува. Те следват прогреса на НФТ, Криптоизмамите и Продължават Промяната.
Да ти кажа като се роди малката отидохме на хотел първата година. Иначе за мен няма по голям лукс да си запаля гогън ( на разумни места и контролирано) и да си пекна нещо. Почти всяка година сме на палатки за по 14-16 дена (зависи как се пада уикенда). Нямам потребност от обслужване на почивка.
За по наблюдателните един много конкретен цитат: "Къмпингарите си спомнят за нощувката за двама за 4 лева на вечер, и за багажниците, пълни догоре с консерви, пъпеши, дини и зарзават." Е защо бе, нали всичко беше супер?!? Тръгваш на почивка, но багажа ти е основно само храна така, че да не ти се налага да посещаваш заведения. Всичко това ми е било пред очите и добре, че съм от Варна, че през всичкото свободно лятно време съм израсъл на морето, но не на градския плаж. Всъщност, по това време през лятото и нашите багажници изглеждаха по подобен начин, но когато поемем път из страната или на планина. Изобщо, много беше хубаво, но не го пожелавам на никого!
Липсва ти младостта.....и от части това чувство, когато като малко дете парите и времето нямат все още смисъл!!!
Защото си била дете, главата мека, мозъкът течен и никой с нищо не те занимава. Сега си дърта и вече станало пошло и не знам какво… Иначе е същият мизерен град населен с нискообразовани простаци и авантаджии.
Много добри снимки на нищетата на залязващия социализъм. Всички, живели тогава, си спомнят обичайната ситуация като на снимка 4 - на магазина гордо пише „плодове и зеленчуци“, но вътре има само празни витрини и щандове.
Може би. На кой не му липсва младостта. Комунистическият строй не ми липсва изобщо, но и сегашното консуматроско общество не е най-доброто.
На пристанището - цаца в мазна фуния от вестник и топла бира от бутилката. Квартирите с изтърбушени твърди легла, жега и комари. Баня без топла вода.Това е жалба по младост. Тенкю, баба, тенкю...
А и да не забравя, някои да забеляза дете с наднормено тегло? Няма, защото се играеше навън целодневно, не се ядяха боклуци от пликове и кутии, а имаше и физическа култура!
Дир, защо кликам +, а излиза - ? Стига сте манипулирали вота бе! Нямаме носталгия по оскъдицата на смрадливия соц.
В Созопол не съм ходил на почивка в онези години. С мама и тате,в Стария Несебър ходехме,по традиция.Малък съм бил-помня,че чакахме някъде да се освободи маса,за да се нахраним.С кавото има. През осемдесетте,вече големи пубери и студенти,отново сме летували в група в Несебър. За 3 лева,спяхме на таван,под дървените греди и керемидите.С връзки,при това.Весело ни беше,щото бяхме млади.Втората година,с гаджето ми,ни"отпуснаха",пригоден за спане остъклен балкон с две тенекиени легла.За 3.50 лв./човек/на вечер.Пак ни беше щастливо,щото бяхме млади и много влюбени. На Арапя,стояхме по месец,на палатки и май си беше най-хубаво...тогава. Тези напудрени историйки,колко било кефско тогава,айде нЕма нужда.Прекрасните спомени от младостта,любовта,незастроеното ни Море,нямат нищо общо с соцбита и живота.
Помним, помним! Пълнехме багажници не защото не можехме да тръгнем с някой така или иначе заделен лев в джоба и да пазаруваме в движение, но за да си купиш кило кайма или салам трябваше да имаш връзка в магазина и да ти заделят "под тезгяха". Хубавото беше, че цените във всички магазини на цялата страна бяха еднакви, стига да успееш да се вредиш и да купиш.
За щастие и аз си я спомням много добре 1983 г. И не си спомням плод зеленчук без зеленчуци. Имаше всичко дори портокали бяха кубински зелени но ги имаше. Е бананите само зимата, но не е за умиране. Ами сладкарниците, какви пасти торти, швепв, кола, алтай, без да се пестят продукти. Радвам се че съм живял по това време, игри, ексурзиони, лагери. Мойте деца само могат да си мечтаят за такова детство.
Бил съм в Созопол 65, 75, 85 години - такива глупости и толкова цигани НИКОГА! не съм виждал! Това е някаква компилация!
Улеснения и привилегии за регистрирани потребители:
- не си измислят и пишат прякори всеки път;
- не въвеждат досадните символи от картинката за сигурност.
ВХОД