Може би най-добрият български поет, заедно с Яворов! Вижте каква е била Европа преди Евро Съюза! Война след война, след война ... ЕС сложи краят на войните в Европа!

Димчо Дебелянов и Пеьо Яворов са любимите ми български поети!

Същата е съдбата на Стамен Панчев: https://www.tretavazrast.com/articles/%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%E2%80%9E%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B9%E2%80%9C-%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0,-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B8-%D1%81%D0%B8%D0%BD-%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB Особено ни впечатли разказа на доц. Чаначев за подполковник Павел Панчев През 1930 г. Павел кандидатствал във Военната академия. Посреща го 12-членна комисия от царски генерали и полковници: „Кандидат Панчев, дайте си препоръката!" (всеки кандидат трябва да носи такава от известен висш офицер). "Нямам такава!" (ропот в залата). „Но това стихотворение е написано за мен." (Вади напечатан лист.) Всички офицери от комисията станали на крака и почетно козирували. Дни преди да умре Стамен Панчев написва призива към тригодишния си син: СИНЕ МОЙ Сине мой, надежда скъпа моя, радост в грижа, грижа в радостта, може би последен ден е тоя, в който те милува твой баща.

Какви Българи (нарочно е с главна буква!) е имало!!! А днес, наследниците им ни обясняват да треперим от страх и да се крием като мишки. Дано никога не ни се налага да се борим за България, както те са го правили. Въпреки, че едва ли има останали толкова доблестни и безстрашни хора по нашите земи.

Българи и англичани се бият на гръцка територия. И един гениален български поет загива. Пълно безумие!