СВЕТОВНО СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО
Ода Жон: Изкуството няма пол
„Границите и забраните убиват изкуството“, споделя художничката
То пол няма. Ама ако е за жена артист веднага се уточнява че е жена. Само е мъж се минава само с името.
Има някакви разхвърляни фрази, оригиналности, пълна свобода и прочие, но реално няма никаква смислова връзка. Какво е изкуството е писал Толстой, а в по- ново време може да се погледне Джон Гарднър. Има и много други. Във всички случаи тук имаме феномена, че Ода е взела по погрешка това, което прави за изкуство. От тук следва желанието да го намести сред изкуството под паравана на свобода, безпорядък, безполовост и прочие заместители на смисъла. Сега, възможно е точно това, да ни представи за изкуство нещо , което не е такова да е форма на изкуство, но то е друго изкуство- илюзионизъм и там един американец беше най- добър, че го и гледах в НДК.
" Сноби с претенции за елит превърнаха Националната галерия в ресторант", " Не било обикновено ядене пред платната в галерията, най ми било пърформанс". Нищо ме разбирам от такова " изкуВство", ама Еденето си го бива!
Абе и нейната не е лесна - постоянно да убеждава себе си, че не е посредствена, а "голямата работа".
Прегръдката ме покори. Напомня ми за Пиета, но разбира се е и нещо доста различно. Особено актуална тема в светлината, или по-скоро заради тъмата на изолацията, предизвикана от ковид-19. Изолация не само социална, но и на много други нива. И, да, изолация, в които прегръщането от което имаме вопиюща нужда като човеци (и науката го доказа) е почти забранено, защото може да бъде опасно. Почти ефирна и прозрачна скулптура, наистина много женствена , много майчинска, отчетливо хуманистична. Браво, момиче!
Улеснения и привилегии за регистрирани потребители:
- не си измислят и пишат прякори всеки път;
- не въвеждат досадните символи от картинката за сигурност.
ВХОД