Това е любимият ми писател! Спомням си когато като малък прочетох "Железният светилник"... Бях толкове впечатлен от описанието, героите, изказа, атмосферата... Преди няколко години взех отново да го прочета и не можах... Картината е толкова жива и реална и брутална, че просто не можех да чета.

В думите на любимия ми писател Димитър Талев светлината на на българския език и най-чиста, най-силно и най-мека

Опитвам се да си представя един съвременен политик, който и да било, от който и да било цвят, до колос като Димитър Талев. И не успявам. В представата ми единствено виждам блестяща величествена статуя, символ на чест, достойнство, морал, а в краката й една гнасна редка миризлива фекалия, заела театрално патетична поза, едва прикриваща наглост и алчност. Бог да прости Димитър Талев!

книгата му "На завой"е била забранена...пропагандирала фашистка идеология... Тя не е от най-добрите му книги...но не видях нищо фашистко в нея... По-скоро-един призив към запазване на рода, към порядък... Изглежда национализмът в нея...е дразнил критиката...може би, защото няма и следа от интернационализъм...а това вече е подозрително...

Султана, Стоян Глаушеви, Железния Светилник, безценни жълтици в Българската литература

Върнахте ме много години назад, когато и моите прародители са били по тези места. Интересно какво е останало от къщата на Димитър Талев в Бистрица, където съл била, къщата, която, според неговите синове, му е напомняла за родната му македонска къща. Голям писател и голям човек, който във въображението си виждам как се разхожда със своя приятел Емилиян Станев и си говорят нещо, което само те си знаят.