Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Коментари

Денят, в който "стигнахме американците", и те - нас

В ОБЕКТИВА НА ВРЕМЕТО

Денят, в който "стигнахме американците", и те - нас

Посещението на 44-тия вицепрезидент на САЩ Дан Куейл на 7-и юни 1991-ва година, през обектива на фотографа Иван Григоров

Отказ

Улеснения и привилегии за регистрирани потребители:

  • не си измислят и пишат прякори всеки път;
  • не въвеждат досадните символи от картинката за сигурност.

Срамен и позорен ден, пълен с илюзии, лъжи, нагаждачество и тъпотия ...

Напомня ми за виц от 80-те. Застанал Вуте на Лъвов мост и си стои, като да чака нещо. Минава Нане и го питта: - Какво чакаш Вуте? - Ами чакам американците! - Е нали преди 40 години пак стоеше тук и чакаше руснаците? - Е, Като ги чаках не дойдоха ли? Та, такива ми ти работи! Чакаш ли някого има вероятност да го дочакаш.

Българите все още бяхме 9мил., а сега... жалка картинка, плана почти се е изпълнил, дано не позволим да се изпълни докрай...

Как ни лъгаха тогава, пазарната икономика, най добрите пробиват..... пълни глупости. лъжи, лъжи и пак лъжи, а ние скачахме и викахме кой не скача е червен..

Това беше паметна дата 07.06.1990г - най-големия митинг на Орлов мост и бул.Цариградско шосе - близо един милион бяха на улицата. Много надежди, но тогава се оставихме на вълната на еуфорията без да потърсим сметка на предишните управляващи и номенклатурата заграбила народни пари. После в годините допуснахме разграбване през т.нар. приватизация. Всеки следващ грабеше повече от предишния за да се стигне до днешния Гешев с неговото признание, че в България много се краде.

Чета коментарите и ми става ясно - колхозниците пак надигат глава - а и др. Путин помага с някоя копейка...

Факт! Държавата в която най много се краде е най бедната. Ако се намалят кражбите поне на половина и поне за 10 години, много са тези които ще ни завиждат на стандарта на живот.

Браво! Много добра статия!

глупако, при соца България изнасяше качествена селскостопанска продукция по цял свят, а днес даже доматите и чесъна ни са вносни с вкус на пластмаса. Колхози, ткзс-та, ама хладилниците винаги бяха пълни.

Да те таковам и у тъпака! Извинявайте за френския ми ама в последно време трудно се сдържам!

Това беше за ония Накратко, отгоре!

Верно ли? Щото през соца съм ходил на ученичски бригади в КЗ "Дунавия" Русе... Ако знаеш от колко качестваена продукция се правеше всичко за България. :))) Веднъж и един плъж падна там където се пресоваха доматите за кетчупа... Позная дали се върлиха някокло тона домати... :)))) Ама, на никой дори не му хрумна да го спре или да докладва. На всичките 30 ученика и 2-ма работника ни беше ясно, че така е правилно. Траеш си. Всичко минава през такава темична обработака, че няма страшно. А и плъжа ще стане на пастет като мине през машините... Изобщо няма да се усети. Да си чул 89-та някой да се е оплакал от месо в кетчупа? :))))))

Да си беше останало както преди, ама не може. Свършиха парите.

"С Бе-Ка-Пе напред!" и "Веч-на Друж-ба!" по ти бяха по сърце, а? :)) Пък и участието беше задължително.

Не мога да повярвам че чета такава Статия ? Поздравления за Българските Медии - има Свобода на Словото . Този текст ако се появи в Медия в Западна Европа - повярвайте ми - Журналиста и Читателите никога няма да си намерят Работа и Кредит .

Цялото овче стадо тичаше по площадите да се отърка по вносните демократи! Онези се подсмихваха и леко ни качиха на пързалката..... Но, нека ни боли...

хубава статия, явно неграмотността в щатите не е от днес, а президентите им се избират по красота. Мисля, че са имали и такъв, който не знае да пише. Е, ще ги стигнем - в това отношение.

Да бе, сега сигурно не ядеш смлени плъхове, и не си чувал, че на нас ни пробутват храни трето качество, за да може фирмите да се освободят от нискокачествените продукти. Бъди сигурен, брашно от хлебарки и скакалци си хапваш най редовно, подсладено за вкус с десетки Е-та

Парите не са свършили, а някой ги присвои - я през външнотърговските дружества, я през приватизацията и още куп схеми. Но ревизията чака...

е, ти си готов за Америка, с толкова граматически и стилистични грешки, че накрая и въпросителна...... що ли???

С този над 30 трилиона държавен дълг на САЩ никога няма да ги стигним тия робовладелци и не ни и трябва

Ролинг Стоунс имат една песен - Time is on my side. Само дето пропускат факта че времето е собственост на Бог. Така и сдс думкаха тъпана че времето е тяхно, ама не е. Релаксирайте и го давайте по кротко. Това не е съвет , а закон.

По безмислена статия не бях чел скоро, а доста чета дира

През 1985 г. НРБ отново влиза в спиралата на външния дълг. Лошите икономически показатели във всички отрасли и неадекватната политика водят до взимането на все повече заеми от западни банки и до все по-голямо задлъжняване на режима. В същото време Тодор Живков отказва да прави каквито е икономически реформи. През октомври 1987 г. той е предупреден в писмена форма от председателя на БНБ Васил Коларов, че реално управлението се намира в състояние на фалит. В представения му документ е направен разчет на плащанията по външния дълг по главницата и лихвите. Посочено е и общата задлъжнялост (само по външния дълг) на страната в края на 1987 г. – „около 6000 млн. валутни лева”, което е над 7 млрд. долара. Дадена е и информация за предстоящите плащания по външния дълг за следващите три години, както и данни за по-високите лихви, които НРБ трябва да плаща при положение, че външната ѝ задлъжнялост се увеличи. На финала председателят на БНБ подчертава, че единственият начин да се обслужва нормално външния дълг е взимането на нови кредити. Под непосилното бреме на тоталната задлъжнялост на НРБ към западните банки Коларов информира генералния секретар на БКП, че „е прието за нормално плащанията за основния дълг и за лихвите на една страна да не надхвърлят 25 на сто от общите ѝ валутни постъпления. У нас те са повече от 100 на сто.” Тодор Живков обаче отказва да приеме истината и вкарва страната в нови огромни дългове, за да остане на власт и да продължи да поддържа илюзията на „развития социализъм”. Към края на 1989 г. режимът на Живков и БКП натрупва близо 11 млрд. долара външен дълг. Новият генерален секретар на БКП Петър Младенов, който наследява през ноември 1989 г. Живков, също верен човек на Кремъл, знае истината за тежкото икономическо положение. Той обаче не го разкрива пред българския народ, а го споделя само пред ръководството на МВР и Държавна сигурност в края на ноември 1989 г., като заявява, че управлението на Тодор Живков е довело страната до „просешка тояга”, а „картината в икономиката е потресаваща”. През февруари 1990 г. със строго секретно от особена важност писмо относно: Състояние на плащанията по ползваните кредити от чужбина, подписано от председателя на БНБ Иван Драгневски и председателя на Българската външнотърговска банка Веселин Ранков председателят на Министерския съвет Андрей Луканов е информиран за критичното ниво на външната задлъжнялост на комунистическото управление, което към 31 декември 1989 г. възлиза на 10,6 млрд. долара. Посочено е, че през 1990 г. предстоят плащания по различни кредити и лихви в размер на 3,9 млрд. долара. Те могат да бъдат частично погасени само с останалите 528 млн. долара в т. нар. стратегически резерв. Банкерите изтъкват, че „на международните кредитни пазари банката среща изключително сериозни и почти непреодолими трудности по договарянето на нови кредити”. От ноември 1989 г. не е договорен нито един такъв. „Като мотиви за тази въздържаност се изтъкват високата задлъжнялост на страната, сумата на която е надхвърлила критичната граница”, признават банкерите. Те предлагат да бъдат прекратени плащанията по външния дълг, като банката уведоми кредиторите за това. През следващия месец Андрей Луканов се опитва да изпроси 1 млрд. долара от СССР, за което пътува лично до Москва, но Горбачов му отказва, тъй като и самото съветско управление е във финансова криза. На 31 март 1990 г. Луканов прекратява едностранно плащанията по външния дълг без да предупреди кредиторите, което допълнително утежнява положението на България. Така става ясно истината за фалиралото комунистическо управление, което завещава най-лошия икономически старт от всички страни в разпадналия се съветски блок, опитващи се да се отърсят от тоталитарните комунистически режими. Тодор Живков също не прави признания пред българския народ, нито понася политическа отговорност за краха на страната. В показанията си под клетва, дадени от него, пред Главна прокуратура по дело №4/1990 г. за икономическата катастрофа на БКП обаче той признава: „Аз не твърдя, че народът е живял в изобилие – такова беше времето. Ние сме идеализирали Съветския съюз. Той за нас беше образец. И трябва да бъда сега подлец, за да кажа, че още тогава съм бил наясно какво е било положението в Съветския съюз. Ние постепенно виждахме и започнахме постепенно да чувстваме, че съветските хора живеят по-лошо от българските граждани. Очевидно е, че ЦК на БКП и генералният му секретар са били под влиянието и в плен на илюзията, че победата на социализма в Европа е гарантирана. И накрая, понеже говоря откровено, искам да подчертая, че тази политика за тогавашните условия беше правилна, но започна да ражда своите парадокси и противоположности. Бавно, но сигурно бяхме осъдени на технологично и информационно изоставане, тъй като нашият пазар беше главно социалистически. От 1985 г. моделът на развитие, който бяхме избрали, започна да се руши. Ясно беше, че той крие в себе си предпоставките за своето ликвидиране.”

плакатите на ония момчетия....Още говорим за безработица, глад, мизерия и демагогия!!! Дори и тогавашните борци клекнаха, всичко се разпадна, похаби се всенародната енергия и тежко бяха употребени и излъгани надеждите на хората за по-добро бъдеще. Сега се борете за 0-25 ст. дотации на литър и се радвайте.

Нито татовото време, нито цветущ капитализъм.За обикновения човек е все едно.При едното липсваха материалните играчки, при другото изобилстват.А ние имаме само имаме една глава, една уста и един г..з

Да довърша заглавието: Денят, в който "стигнахме американците", и те - нас (ни поробиха)

тогава имаше надежда за истинска промяна и очистване от комунистическата сган, но дори и желю жабата се оказа техен таен агент. за съжаление нито един от червените паразити не беше вкаран в затвора, а трябваше на всички тях да им се конфискува незаконно присвоеното имущество от държавата. сега всички страдаме от тяхната наследствена мафия

Това беше акт на внимание към институцията и държавата която представлява Дан Куейл, не към неговата личност. Искахме да живеем като американците, не да чакаме за Москвич 20 години. А Дан Куейл съвсем не е това, за което се представя в тази маргинална статия. Не е трудно да се провери биографията му. Освен вицепрезидент е бил е бил на ръководни длъжности в много сериозни компании. Има и няколко добре продаваеми книги. Издънката с думата всъщност е добре скалъпен мръсен номер от демократите, когато нарочно му дават грешно изписана дума като вярна и успяват да го объркат за момента. Трябва да добавя, че не съм му фен. Той е предан на фамилията Буш и е част от "дълбоката държава".

Календар