Омар Хаям /1048-1123 г. / е персийски астроном, астролог, лекар, математик, философ и поет. Тази енциклопедична личност, обаче, в Европа е известна най-вече със своя сборник "Рубаят", съдържащ четиристишията "рубаи" - сложен поетичен жанр, формулиращ в стихове философски прозрения. Омар Хаям е считан за един от най-известните източни поети-философи.

Няма запазен портрет на Омар Хаям. Това изображение на поета е считано за най-близко до образа му

Роден е в Нишапур и е учил в известната навремето школа на имам Муфак. Интересите му в науката са разнопосочни, а философията му се отклонява от ортодоксалните схващания на Исляма. И в поетичното му творчество се забелязват откровени съмнения, че Бог управлява човешките съдби, проличава и невярата му в задгробния живот.

Като учен Омар Хаям е толкова напредничав ум, че изгражда голяма астрономическа обсерватория в Исфахан. Създава карта на звездното небе, изчислява дължината на годината, близо до тропическата от 365 дни; създава метод за решаване на кубични уравнения и др.

Мъдростта и Дървото на познанието

Цели седем века, обаче, и научните постижения, и поезията на този невероятен човек, остават непознати за Европа. И докато на Изток е известен повече като математик, астроном и философ, то на Запад името му се прочува преди всичко като на поет.

Негов "откривател" за Европа е бащата на Скот Фицджералд - Едуард Фицджералд, който пръв превежда "Рубаят". Първите преводи на рубаите на Омар Хаям за България са през немски и английски език, и техен преводач е Гео Милев. Един от най-добрите наши преводачи на "Рубаят" в по-ново време е Георги Александров.

Рубаите се предавали от уста на уста

Днес е трудно да се каже дали всички приписвани на Омар Хаям рубаи са негово дело. Някои изследователи смятат, че той е автор на малко над стотина, а други, че са... 5 000. Причината за това е, че стиховете на Омар Хаям са били разпространявани сред народа от уста на уста, подобно на фолклора. Някои дори смятат, че рубаите в "Рубаят" не са дело на един човек - Омар Хаям, а колективно творчество.

Самият поет е оставил загадъчно послание за идните поколения със следната фраза: "Аз скрих истината със седем печата и четиридесет катинара, за да не могат лошите хора да използват тази истина за зли дела". Това очевидно е намек за метафоричния смисъл в рубаите, но някои отиват и по-далече, като свързват Омар Хаям с мистичната суфистка поезия. /б.а. Суфизмът търси познание на реалността чрез емоционалното постигане на съвършенство. Оприличават го с "око на сърцето"/.

Любовта, като израз на Божественото начало

В Европа се злоупотребява с тълкуването на някои метафори на Омар Хаям. Примерно, възприема се съвсем буквално образът на виното. А това пречи да разберем философския смисъл на четиристишията от "Рубаят". Виното в поезията на Хаям е образ-символ на опиянението, но на онова опиянение, което отваря съзнанието и ни доближава до истината.

Виното, като символ на опиянението, което води към истината

По същия начин трябва да се тълкуват и други постоянни образи в поезията на източния философ. Примерно, образът на красавицата е израз на потребността ни да постигнем истината; на възлюблената - израз на Божествената любов.

Любимата - символ на Божествената любов

Всъщност, цялата поезия на Омар Хаям цели постигането на блаженство от доближаването на човека до Бог.

Сборникът "Рубаят" датира от 11-и век, а вижте колко съвременно звучат рубаите на Омар Хаям:

Ще дойде краят, но кога - кой знае?

Да пием вино - истината май в това е.

Не си лозе, глупако:

от пръстта едва ли някой ще те откопае!

                                       ...

С магарето бъди магаре, недей оголва своя лик!

Попиташ ли го, то ще каже "Кой - аз ли, да много съм велик!"

Но щом на някое магаре му липсват клепнали уши

То за магаретата умни, ще бъде явен еретик.

                                          ...

Красив да бъдеш - не означава красив да се родиш,

на красота ще се научиш.

Когато красивa е душата на човек -

Каква ти външност, да се сравни със нея може?!

                                        ...

Колкото по-ниско е душата на човек,

толкова по-високо вирнат е носа му.

Носа си разпростира той дотам

Дорде душата му не е дорасла.

                                            ...

Тоз, който бит е от живота - повече ще постигне.

Ядящият - на щипка сол се радва повече от мед.

Тоз който сълзи лял е - той искрено се смее.

Умирал, който е - той знае какво е да си жив!

                                           ...

В живота често грешки правим и губим тези, на които държим.

Стараем се на чуждите да се понравим, понякога от близкия страним.

Величаем тези, които за нас не струват, най-верните ще предадем.

Обиждаме, които ни обичат и извинение очакваме сами.

                                            ...

Ний повече във този свят не ще попаднем,

с приятели на маса не ще седим.

Улавяй всеки миг отлитащ,

че никога не ще го засечеш отново пак.

Еми МАРИЯНСКА