На 23 януари в клуб "Перото" на НДК бе представена новата стихосбирка на поета композитор Огнян Георгиев "Синеока моя..."

Тя е деветата му поредна книга, по неговите думи е готова и десетата, която ще издаде наскоро. Огнян Георгиев по образование е инженер-химик, но целият му живот е свързан с литературата и песента.

Има няколко големи награди като поет и автор на музика в конкурсите "Златният Орфей", "Бургас и морето" и Младежкият конкурс за забавна песен. Работил е с едни от най-големите имена в българската попмузика като Орлин Горанов, Маргарита Хранова, Борис Гуджунов, Маргрет Николова, Асен Гаргов, Деян Неделчев и мн. др. Близък приятел на покойната Паша Христова.

На представянето на стихосбирката му "Синеока моя..." на 23 януари т. г. пяха Маргарита Хранова и Николай Суботин, които в дует изпълняват наградената на "Златният Орфей" песен на Огнян Георгиев "Изгарящо чувство".

Огнян Георгиев представи последната си стихосбирка "Синеока моя..." (Снимка: Орлин Огнянов/НДК)

Ето какво още научихме специално за читателите на Impressiо от самия него.

"Времето се натрупва в нас и ни променя. Осмисляме изживяното, колкото повече стареем, толкова повече вникваме в подробностите и детайлите на живота около нас. Ставаме по-чувствителни към всяка външна промяна, която резонира в неостаряващите ни сърца...

Като "човек в напреднала възраст", както се изразяват някои, не съм наясно дали помъдрявам, или оглупявам, но се опитвам чрез стиховете си да изразя всяка вътрешна промяна в мен самия и да ангажирам и чувствата на останалите хора с нея - да ги наглася "на моята струна". Дали успявам, ще кажете вие!..Не настоявам никой да се "съгласява" с мен, не искам да променям ничии възгледи.

Просто призовавам хората към повече човечност, към толерантност един към друг. Живеем в жестоко време, в което поезията може да е спасение, или поне вик за помощ към човеците до нас. Нека погледнем на живота като на една притча, която четем заедно и нека тя ни научи на мъдростта да се обичаме и да преодоляваме болката ЗАЕДНО!.."

  Маргарита Хранова и Николай Суботин на "Златният Орфей"

Стихове от новата книга на Огнян Георгиев "Синеока моя...":

"Жадувам я ... все още":

Каквото и да е, когато и да бъде,
ще знам, че цял живот съм бил и съм готов
с усмивка да посрещна най-страшната присъда:
ако ще трябва да умирам, да умирам от любов."

"Любови, любови"

Любови, любови - и стари, и нови;
и още, и пак ви желая...
Какво е животът ни без вас, любови?
Безсмислен маршрут из безкрая.

"Кредо - 2016":

Не ми се живее във този нов свят!
Човещината я няма!!!
Но ще живея - ще чакам обрат.
Само че истински, а не - измама.

"Защо пиша стихове"

И че ако ги няма (и в куплети) словата,
душата все по-безнадеждно въздиша.
А аз искам да вдъхна живот на душата.
Ето затова стихове пиша.

"Пясък в шепата"

И ми хрумва внезапно абсурдната мисъл,
че във шепата всяка една песъчинка
може би е един ден безвъзвратно отминал
или бъдещ живот... И от тази купчинка,
дето стискам до болка в ръката си свита
и се опитвам да я запазя
(тоест стискам до кръв на живота си дните,
а да губя неистово мразя),
се изплъзва безспирно животът, обречен
да се изниже небрежно, полека;
просто защото и той не е вечен,
а нетраен като лунна пътека."