КРИТИЧЕН ПОГЛЕД
За нощта и деня на музеите
И така, знаете ли какво може да разгледате в "Нощта на музеите" в съседните град, област или на 100 км от Вас? Със сигурност - не. Информацията беше локална, главно медийни публикации, чат-пат публикации в общинските сайтове или пък в музейните
Автор: / 1496 Прочита 2 Коментара
Дворът на Лувъра в Париж (Снимка: iStock by Getty Images)
И тази година отмина "Европейската нощ на музеите", придружена с обилно и безлично предварително оповестяване, и "отчетена" като успешна в края й. Разбира се, от идеята във Франция през 2005 година, когато никой не би си и помислил, че 15 години по-късно ще се отдалечаваме едни от други по презумпция, а не поради търсене на лично пространство, до момента има много натрупан "опит", но той категорично отива само в една посока - безплатен вход и по няколко събития на обект, а може и без тях.
След безпрецедентното дълго затваряне на музеите в началото на пандемичната обстановка и половинчатата им работа през изминалата година, през тази беше моментът за отваряне към публиката, за която и всъщност работят тези обекти. Защото те директно или индиректно са финансирани от нея. Предварително се извинявам на читателя за сравненията, но те са неминуеми.
И така, знаете ли какво може да разгледате в "Нощта на музеите" в съседните град, област или на 100 км от Вас? Със сигурност - не. Информацията беше локална, главно медийни публикации, чат-пат публикации в общинските сайтове или пък в музейните.
На 800 км от нас, в Унгария информацията е в един сайт - избираш област и град и виждаш какво можеш да посетиш - и това е защото тази нощ е нощ за култура, а пък покрай нея и за приятно преживяване с приятели или със семейството до полунощ.
У нас под нощ се разбира нещо съвсем различно - музеи, които се водят топ в пътеводителите за страната работиха не до 24.00 ч., а до...21.00, подигравката с музейната публика в тази нощ беше в бившата Европейска столица на културата, където всичко, което можеше да бъде посетено, защото е ново и непознато, беше отворено от 18.00 до 21.00 ч. безплатно и то със спазване на противоепидемичните мерки, разбирай малко посетители в залата и пускане на порции.
За сравнение в Ямбол, където музеят почива в събота и неделя, в нощта работеше до 23.00 ч. Но да се върнем към сравненията. Франция, като люлка на културата и пионер в тази музейна нощ, също е създала специализиран сайт за цялата страна, съмнявам се, че някой от Париж ще иде в Ница, но пък от Марсилия могат да го направят.
Музеят за приложни изкуства в Будапеща (Снимка: iStock by Getty Images)
Защо да даваме пример с Франция, като можем да погледнем към съседите - Сърбия. В Сърбия от години съществува инициативата "Музеите на Сърбия 10 дни от 10 до 10" , която се провежда около Денят на музеите - 18 май. Сайт на инициативата Ви води до всяка музейна единица, с работно време и експозиция, които можете да разгледате свободно.
Имах щастието да видя как работи и френската инициатива в румънската столица - с обща мисъл и ред. Полиция около всички културни институти, следяща за пешеходното преминаване по улиците, информационна кампания, наблюдения върху потока от хора и километрични опашки от хора, които искат да се видят, да поговорят и да разгледат това, което не са успели в другите дни. И музеите работят до 24.00 или 1.00 ч. през нощта.
Изглед към нощен Белград и Националния музей в сръбската столица (Снимка: iStock by Getty Images)
За кожата на един закон
И тъй като не всичко е сиво, трябва да припомня, че държавата ни се е погрижила чрез Закона за културното наследство да имаме безплатен достъп веднъж месечно до всеки градски, общински или държавен музей. И тъй като в момента министерството, което трябва да наблюдава изпълнението на закона, се е отдало на една сензитивност, усещането за тази специално е в таблица в Ексел. Това е регистърът на музеите, според министерството. И бруталното в тази ситуация е, че след преглед в него изискуемият по закон безплатен достъп липсва в 50 % от музеите в България, въпреки че по норма трябва да го има.
Въпросът е коя е силата, която може да накара примерно издържаният от държавата и от общината археологически музей във Варна или в Пловдив да отваря безплатно врати всеки първи понеделник в месеца за всички. Отговорът е - няма такава. Защото по презумпция законите се изпълняват, но няма санкция за неизпълнението им.
Оптимистичен преглед
Музейното дело в България е на повече от един век. И въпреки че на много места то е застинало някъде по средата на своето съществуване и като експозиция, и като изразни средства, има надежда. Тя е в новите технологии - интерактивно представяне, комуникация с посетителя, защото той не е враг, а посредник към други, които биха дошли.
Дори и разнородното решение за това, дали са позволени снимките с телефона на експозиция примерно, е повод да се помисли дали това не е прозорецът към други, които не са посетили това място, защото усещането на историята е индивидуално, но със снимката от него ще разберат за съществуването му. Изначално желание у всеки е да опознава света, но когато светът в някоя част ти затръшва вратата или почива в събота и неделя, отиваш към другата част - например в кръчмата. И това е начин за опознаване на околното, но не онзи, който търсят тези, чиито заплати заплащаме пряко или косвено.
Минко ВАСИЛЕВ
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}