Още

Камен Старчев и "Kорабът на Калигула" в Галерия "Стубел"

Човешката памет е крехка, изменчива, избирателна, а забравата е постоянната спътница на информацията, с която сме затрупани. Как отсяваме, кое помним и защо, кое се скрива, изтласкано навътре в съзнанието и чака да се появи или да изчезне завинаги?

В опита си (може би отчаян) да запазим части от един отминал свят, който пластовете време неумолимо затрупват, се надяваме, че той може да бъде съхранен и разпознат от тези след нас през изкуството, през неговото съпреживяване.

Възможност да осъществим този опит е "Нощта" - изложбата живопис на Димитър Илиев. Бихме могли да я разчетем като една от частите на голямата картина на протичащото време. Също картина на отминалото, без което настоящето не би било цялостно. Тя е и опит разговорът, общуването с творбите да продължи през времето, а защо не и задочният диалог с техния автор.

Галерия "Стубел"

Художникът Димитър Константинов Илиев (1959-1992) вече е почти забравен от съвременниците си. Той остава съвсем непознат за следващите поколения. Въпреки това, картините, които е създал, свидетелстват за силата на таланта му.

Димитър Илиев е част от артистите, които преработват енергията и драматизма на 80-те и началото на 90-те години на 20 век в творчество, изпълнено с мрачни предчувствия, но и с очакване, с надежда. Той рисува усилено, създава една от първите частни галерии в дома си. За краткото време на своя 33-годишен живот художникът показва в работите си зрялост и неспокоен, търсещ новаторски дух.

В посмъртния каталог от 1992 г. с негови творби и текстове за него Мая Гоева пише: Димитър Константинов Илиев бе един от младите, но надраснали възрастта и оставили ни неочаквано като зрялост живописно творчество автори. Продуктивността му като творец бе повече от изненадваща. Освен редицата живописни платна, той правеше и многобройни рисунки.

Още

"Добрите намерения" на Атанас Парушев в Галерия "Стубел"

Димитър Илиев рисува често в нощната тишина. Нощта, времето на непрогледния мрак, на драматичните терзания на душата, на страстта и самоунищожението, времето, когато черното се сгъстява до степен да произведе светлината, времето, което не му достигна да продължи.

В същия каталог изкуствоведът Чавдар Попов казва: Не знам дали баналната истина, че ние оценяваме истински някого едва след смъртта му, има някакво значение за Димитър Илиев. Но едно е сигурно - отивайки си от нас във възраст, която за други може да бележи едно начало, той остави творби, които без преувеличение му отреждат трайно и достойно място в нашето съвременно изобразително изкуство.

Макар творческият му път още в началото да е прекъснат от смъртта, днес, три десетилетия по-късно картините на Димитър Илиев въздействат все така интензивно, продължават да излъчват своята мрачна мощ и напрегнатост, да предизвикват емоция и размисъл.

Димитър Илиев (Източник: Галерия "Стубел")

Изложбата "Нощта" е посветена на неговата памет. Тя е също и шанс творчеството му да бъде припомнено, да бъде преоткрито от младите, да присъства, да бъде изследвано, да не бъде забравено. Кураторите Надежда Олег Ляхова и проф. Станислав Памукчиев, когото художникът счита за свой учител, са подбрали негови творби от фондовете на НХГ и СГХГ.

Силвия Чолева

Димитър Константинов Илиев е роден на 23 септември 1959 в София. Завършва живопис през 1984 г. Същата година започва да участва в Общи художествени изложби на Съюза на българските художници. Работи в областта на живописта и рисунката. Прави изложби в Добрич (1985), Албена (1986), София (1991, 1992), Есен, Германия (1990), Мец, Франция (1991), Анжер, Франция (1991).

Негови творби се намират в Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, държавни галерии в страната и частни сбирки в Германия, Франция, Италия, Гърция, Кипър и др.

Починал в София на 22 октомври 1992.

Обличането в понятия, изразяването с думи по-скоро би отдалечило, отколкото улеснило разбирането на картините на Димитър Илиев. Не разпознаването, а емоционалното съпреживяване, потапянето в мистериозната семантика на цвета, на живописната тъкан са начинът за навлизане в същността на творчеството му. Навлизане в непознати и странни пространства, където духът трескаво търси отговорите на собственото си движение и проявление.

Сложен като интелектуална и психическа нагласа, с интуиция за стойностното в изкуството, рисувайки биографията на неспокойния си дух, Димитър Илиев достигна до свои изводи, намери свое място и позиция, своя образност. Образност, провокирана и коригирана от интелектуално начало и подплатена с дълбочината и силата на емоционалната му природа. В този смисъл той изживява себе си чрез материала и материализира съзнавани и несъзнавани импулси.

Още

Едно "Късно море" на Мими Добрева в Галерия "Стубел"

Мотивът в картините на Димитър Илиев е само спомен и повод за трансформация, докато се превърне в психическа реалност, в "пейзаж" на психичното. Натоварена с вътрешна енергия, с болка и оголена чувствителност, тази живопис е драматична и експресивна, изтънчена и сетивна.

Движението на пластичните маси, тънките съпоставки и степенувания, напластяванията, неочакваните удари на черното и бялото, прорязванията на цвят ни правят свидетели на интензивен творчески процес. В "мачкането", в "мазането" на боята като че ли се възпроизвежда самият живот на материята, нейното зараждане, развитие и отмиране. Материята сякаш търси своята духовна същност, а духът преживява материалното си проявление.

Димитър Илиев (Източник: Галерия "Стубел")

Родени в малките часове, взели сила от нощта и очакващи с упование утрото, тези картини ни покоряват със сблъсъка и примирението на изначалните светлина и мрак, вечно и тленно, със силата на своето проникновение.

Биологичното време за Димитър Илиев бе кратко, но това, което побеждава времето, е усилието на духа да разшири границите си, да намери други измерения.

От посмъртния каталог на Димитър Илиев, 1992

Още

Пасторалният "Живот на село" на Васил Чакъров в Галерия "Стубел"

П.П.

По онова време - края на 80-те години, ахроматичната, черна живопис, бе част от въставането срещу стереотипите в масовата представа за "добра" живопис. Пиер Солаж и Петър Дочев бяха героизирани в надеждите на една нова генерация художници, жадни за приключения и ново преживяване в живописта, и след нея.

Жадни за живопис, в нейната психична и духовна откритост, в нейната самодостатъчност и абсолют. Заедно с Митака и Даниела Ляхова мечтаехме за среща с Петър Дочев. Бяхме си въобразили и пожелали съвместна алтернативна, радикално черна изложба. Изложбата "Ахрома" се случи много по-късно, със силното участие на Дани и Митака (посмъртно).

Димитър Илиев (Източник: Галерия "Стубел")

По повод гостуването на представителна френска изложба в София през 1993 година написах: "Пълно потапяне в магията Солаж, вибриране някъде между чужда воля и пулса в очите ми; проникване в дупка; съгласие на материя, пространство и време; светлина, която съм виждал само със затворени очи."

Зная, че Митака видя тази светлина... и остана в нея...

Февруари, 2023

СТАНИСЛАВ ПАМУКЧИЕВ

Изложбата живопис на Димитър Илиев (1959 - 1992) е от 13 до 23 март в Галерия "Стубел"

Още

Ретро-спекции на Румен Гашаров в галерия "Стубел"

Още

Пейзажи от Вселената на Васил Попов в Галерия "Стубел"

Още

"Вчерашни момичета - 2" в Галерия Арт Маркони

Още

Вижте абстрактна живопис от колекцията на галерия ЛИК