От мрачните дълбини на пещери в Испания - страната, дала на света творци като Диего Веласкес и Пабло Пикасо, идва изненадващо разкритие - масово изобразяваните като примитивни диваци неандерталци, а не съвременните хора, са първите художници в Европа, съобщават световните информационни агенции, позовавайки се на две изследвания, публикувани в сп. "Сайънс" и сп. "Сайънс адванс", цитирани от БТА.

Пещерата "Cueva de los Aviones" в близост до Картахена, Испания. Откритията в тази и в няколко други испански пещери дават най-силните доказателства, че неандерталците са създавали изкуство. (Снимка: АР/БТА)

Науката и преди е допускала тази възможност, но двете нови изследвания предлагат убедителни доказателства, че неандерталците, изчезнали преди около 40 000 години, са притежавали мозъчен капацитет, за да създават изкуство и да използват символи.

В пещерата "Maltravieso Cave" в Кадис са открити три изображения на ръце. Едното е датирано най-малко преди 66 000 години и трябва да е направено от неандерталец. Подобреният цвят на снимката показва контурите на ръцете. (Снимка: АР/БТА)

Още

Изкуството е възникнало благодарение на използването на метателни оръжия?

Първото изследване, публикувано в сп. "Сайънс" и базирано върху пещерни рисунки от три археологически обекта в Испания, показва, че неандерталците са създавали изкуство 20 000 години преди видът Хомо сапиенс да пристигне в Европа от Африка. Това означава, че ранните пещерни творби няма как да са дело на съвременните хора, както и че те не са могли да повлияят върху творчеството на неандерталците.

Пещерните рисунки, открити в пещери в Испания, съдържат линии, точки, кръгове и нанесени с шаблони шарки, изискващи специфични умения, например за сместване на пигменти, символно мислене и избор на определено, а не произволно място за излагане на творбите, присъщи за съвременния човек.

Перфорирани черупки, открити в утайките от пещерата "Cueva de los Aviones", близо до Картахена, Испания. Артефактите датират между 115 000 и 120 000 години и са символи на неандерталците, които декорирали телата си с аксесоари. (Снимка: АР/БТА)

За да определят възрастта на пещерните рисунки от трите обекта в Испания, отстоящи на стотици километри един от друг, европейски изследователи са използвали техника за ураниево-ториево датиране. Специалистите са установили, че скалните изображения и на трите места датират отпреди 65 000 години. За сравнение - видът Хомо сапиенс е пристигнал в Европа от Африка преди между 45 000 и 40 000 години.

Второто изследване, публикувано в сп. "Сайънс адванс", предлага доказателства, че неандерталците са боядисвали и украсявали миди и раковини преди около 115 000 години - много по-рано, отколкото са откривани подобни артефакти, сътворени от Хомо сапиенс.

Алистър Пайк и колегата му Дирк Хофман вземат проба от калцитна кора, открита в пещерата "La Pasiega" в Пуенте Виесго, Испания. (Снимка: АР/БТА)

"Рисуването е нещо, което винаги се е смятало за човешка дейност. В това отношение неандерталците не се различават от съвременния човек. Ако не бяха изчезнали, те вероятно щяха да сътворят сложно изкуство и технологии и да създадат някаква версия на познатия ни днес свят", казва Алистър Пайк от изследователския екип от университета на Саутхамптън, Великобритания.