Още

Археологът Людмил Вагалински, чийто екип откри римската статуя на Хераклея Синтика пред Dir.bg

На 2 декември изтече вторият и последен мандат на доцент д-р Людмил Вагалински (декември 2010 - декември 2018) като директор на Националния археологически институт с музей при БАН.

На свое заседание, проведено на 8.11.2018 г., Управителният съвет на Българската академия на науките избра за нов директор на Националния археологически институт с музей при БАН доц. д-р Христо Димитров Попов, съобщават от институцията. Неговата програма за управление и развитие на НАИМ бе одобрена с убедително мнозинство от Общото събрание на НАИМ при БАН на заседание, проведено в края на м. септември 2018 г.

Доц. Христо Попов има магистърска степен по история, специализации по стара история, палеобалканистика, тракология и археология от СУ "Св. Климент Охридски". В периода 1996-2000 г. е бил редовен докторант в Секция за тракийска археология на НАИМ при БАН. От 2001 г. е доктор, с тема на дисертацията "Урбанизация във вътрешните райони на Тракия и Илирия през VІ-І в. пр. Хр." и научни ръководители доц. д-р Мечислав Домарадски † и проф. д-р Петър Делев. Бил е стипендиант на Австрийската програма за академичен обмен през 1999 г., със специализация по темата на дисертацията в Института за класическа археология на Виенския университет (научен домакин проф. д-р Вернер Йобст). През 2003-2004 г. е стипендиант на фондации Херти и Александър фон Хумболдт (стипендия за млади учени "Роман Херцог"); специализация по археометалургия в Семинара за пра- и ранна история на Вестфалския университет, Мюнстер, Германия (научен домакин проф. д-р Албрехт Йокенхьофел) и в Немския музей за минно дело, Бохум.

Доц. Попов работи в Секцията за тракийска археология от края на 2000 г. През 2001-2002 г. е бил секретар на секцията, в периода 2004-2005 г. е бил зам. научен секретар на НАИМ при БАН, а в периода 2006-VI.2007 г. и.д научен секретар на института. В периода 2004-2005 г. е бил и.д. пом.-директор на НАИМ при БАН. От 2012 г. е доцент в НАИМ при БАН, в Секция за тракийска археология. През 2015 г. е назначен за зам.-директор на НАИМ при БАН.

Доц. Попов е специалист по селищна археология и археология на минното дело и използването на минерални ресурси през различни исторически периоди.

Основните му публикации са свързани със селищните модели, закономерностите в развитието и характеристиките на селищното устройство на тракийските територии, както и с добива и обработката на метали в древността.

Бил е научен ръководител на проучванията на различни археологически обекти - разкопките на ямното поле от ранната желязна епоха и селище от ранното Средновековие при с. Капитан Андреево, община Свиленград в периода 2005-2007 г., на селището от късната бронзова и ранната желязна епохи в м. Куш кая при с. Вълче поле, община Любимец през 2005-2007 г., проучванията на следите от античен рудодобив и металодобив в района на с. Вълче поле, община Любимец през 2005, 2008 и 2009 г., проучванията на антично селище в землището на с. Скобелево, община Сливен в периода 2008-2010 г и др.

През последните години основната му научна работа е свързана с широкоплощно геофизическо изследване на селищни обекти от различни исторически периоди, както и с регистриране и изследване с помощта на различни интердисциплинарни методи на древни рудници на територията на Родопите и Средна гора.

Новият директор на НАИМ - доц. д-р Христо Попов заедно с Албрехт Йокенхьофел от Музея на изкуствата във Виена, пресконференция за изложбата „Злато и бронз от Източните Балкани през бронзовата епоха" (Снимка: Булфото)

Още

„Първото злато. Ада тепе” е изложба №1 за 2017г.

Доц. Попов бе научен ръководител на проучването на древните рудни разработки от периода на късната бронзова епоха на западните склонове на Ада тепе, община Крумовград през 2005 г. От 2008 г. е научен ръководител на българо-немски археологически екип, който работи на територията на Източните Родопи и прави нови открития по проект, подкрепен от немската научна фондация "Александър фон Хумболдт". От 2010 до 2015 г. е ръководител на пълното спасително проучване на стария златодобивен рудник на Ада тепе - най-големият проект за проучване на отделен археологически обект в България, финансиран от частна фирма. В хода на проучванията е установено, че златодобивът на Ада тепе датира още от средата на II хил. пр. Хр. - времето на Микена и на Троя, което прави Ада тепе най-ранният известен до този момент златодобивен рудник в Европа.

Още

Виена очаква ”Първото злато” от Ада тепе

Доц. Попов е ръководител от българска страна на партньорски проект с Института за източна и европейска археология при Австрийската академия на науките (OREА-ÖAW) в областта на европейската археология на бронзовата и ранната желязна епохи за районите на Средиземноморието, Егея и Югоизточна Европа. Като основа за проекта се вземат резултатите от проучванията на Ада тепе през последните години.

Бил е куратор на изложбата "Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа", представена при изключителен интерес в Музея за история на изкуството във Виена през 2017 г., а също така и куратор на изложбата "Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха" в НАМ, която бе една от най-мащабните изложби, които НАИМ при БАН е организирал в последните години. В периода 2016-2018 г. той е организатор, научен ръководител, вкл. и куратор на по-важните изложби, които НАИМ при БАН е организирал.

Член е на редица организационни комитети за провеждането на важни научни конференции, като XIII международен конгрес по тракология "Древна Тракия: мит и реалност", проведен през м. септември, 2017 г. в гр. Казанлък.

През 2016 г. доц. Попов беше избран за член-кореспондент на Немския археологически институт.