България и Индонезия в "СИНТЕЗ"

От 9 юли до 1 септември в галерия "Квадрат 500" в София на пл. "Св. Александър Невски", ул. "19-ти февруари" 1, на разположение на публиката ще бъде изложбата "СИНТЕЗ Индонезийско и българско съвременно изкуство". Тя е организирана съвместно от Националната галерия и Посолството на Република Индонезия в България. Откриването е на 9 юли от 18.00 часа.

България и Индонезия са две страни, разположени на различни континенти, с различни култури, но има нещо, което ги обединява чрез съвременното изкуство.

"И България, и Индонезия са прекрасни конгломерати от уникални и разнообразни култури, всяка със свой собствен характер. По същия начин и техните художници са подсъзнателно повлияни от традиционното наследство, но също така се вълнуват и от наболелите проблеми в отделните общества и по света, от технологичния напредък и влиянието му върху екзистенциалната същност на човека.

Тази изложба представя индонезийски и български творци, които са тематично вдъхновени от екологични бедствия, социални проблеми и гледни точки към бъдещето, като използват живопис, скулптура, хартия, офорт, видео и инсталации, за да споделят опасенията си за своята епоха", смятат организаторите на изложбата.

Според кураторите на "СИНТЕЗ" - Карла Бианпоен и Читра Смара Деви, особено ярко се отличават в изложбата творбите на жените-артисти. Това вече бе забелязано и на доскорошната изложба в Националната галерия в Джакарта, под названието "В бъдещето".

Жените са силно емоционални творци, в чието творчество се откриват силни реминисценции на действителността, която ни заобикаля. Силно разтърсена от скръб по цунамито, което удря южно Сулавеси, Еца Мейсяра хвърля фотографиите си във водите на океана, за да ги окисли и да предизвиква меланхоличен тюркоаз в "Ода за родината".

Във видео инсталацията "От плодовете" Елия Нурвиста размишлява върху ненавистното отношение на берлинчани към мигрантите и бежанците, и в същото време как намират за "готини" тропическите екзотични плодове, които идват от сраните на тези мигранти. Използвайки думата "Fluchtling" (бежанец), тя нарича своята инсталация "Früchtlinge" (отнасяща се до плодове).

Читра Сасмита онагледява "несъществуването" на жените, а Сри Астари Ражид, свързана с яванската култура - как патриархатът умело е пренебрегвал жените, докато ги е превърнал в "невидими". Това е демонстрирано и в нейната картина "Скъпа майко", показваща кичур коса над безлични контури.

Сред тези и други уникални творби на индонезийските художнички, е представена българката Даниела Тодорова, която вече е утвърден автор в областта на хартиеното изкуство. Нейната "Вълшебна гора", която е сайт специфик инсталация, демонстрира отношението на художничката към майката-природа. Арт инсталацията е един апел за защита на природата на планетата.

Даниела Тодорова, България - "Вълшебната гора"

Със силно експресивни картини е представена Виктория Петрова. В нейните творби "Лабиринт" (2015) и "Без бягство" (2018), формата, цветът и идеята се съчетават в единна визуална конструкция, изразяваща вдъхновението от машините. Виктория превръща конструктивната визия в произведение на изкуството.

Трите късометражни черно-бели филма на Кателина Кънчева и Крум Янков "Времето на облаците и дъжда", "Вакуум" и "SIRIN" провокират екзистенциални въпроси, заедно с тревожното настроение, безпокойството и страха от времето, които изпитват съвременните хора.